Напоследък се сблъсках с много странни мнения по въпроса.
Пове4ето бяха на ветерани в тази област,т.е. хора патили,препатили.
Да, видите ли те, 4увствата отдавна из4езнали и това било нормално, но е много по-сигурно, разумно и удобно е да живеем с някой, който познаваме и ни познава на принципа на ваимната търпимост и съжителство. Да не говорим, 4е ве4е за кога ще си търсим щастието някъде другаде. Много рядко тези хора наистина ИСКАТ да са заедно и не биха сменили на4ина си на живот. В пове4ето слу4аи живеят заедно , но са сами. Всеки от двамата търси тръпка другаде, приемайки семейството като необходимо зло. Къде е смисълът тогава?

Разбира се, че смисъл няма. Бракът е нещо неестествено, хората рано или късно си омръзват (Поне тези, които живеят заедно и са заедно постоянно, но и не само те), само дето не мога по никакъв начин да приема аргумента, че въпреки това трябва да търпим, вместо да си живеем свободно. Според мен браковете са най-вече резултат от изкуствено насаждани от обществото ценности и от схващането, че правиш нещо ненормално/нередно, ако не се ожениш (Разбира се, други пък са просто резултат от идеализъм и грешки).

Поздравления.Напълно съм съгласна. Има една про4ута фраза, 4е пове4ето мъже спасяват из4ерпани връзки с предложение за брак. Аз също мисля, 4е няма смисъл да се подписва, защото просто така е прието да се прави, нито пък има смисъл в заблудата, 4е това дава някаква сигурност в 4увствата и вярността на партньора, вси4ко е въпрос на вътрешно убеждение, нагласа и желание да се съхрани връзката. Или семейните на4ала не се определят от брака. Двама живеещи без подпис могат да бъдат много по -женени от други такива с 15год.брак. Да не за говорим купищата усложнения при евентуална радяла, когато има подпис.
А това да се живее с някой само защото има брак е най-голямата идиотщина.
По този на4ин вси4ки заедно само страдат от взаимното си съжителство, вместо да си дадат възможността да търсят щастието си другаде. Страхът от промяната е голяма работа.

А какво се оказва- дългите бракове май се съхраняват с помоща на изневерите/ имам предвид краткотрайните/ . По4ти вси4ки женени го правят, кои пове4е и по-нагло - кои по-малко и тайно. Но е всеобщо явление.
Познавам един, който ми обясняваше как ве4ер като си легнел до жена си си ме4таел да е друга, само защото НЕ МОЖЕ да бъде постоянно с нея, а пък и средата в къщи не го била вдъхновявала да прави секс с жена си.
Освен това какво ве4е можел да си говори с нея. Ами тогава защо живее с нея попитах аз? Той каза, 4е приемал това за нормално, така било с вси4ки бракове. За него семейството е просто задължение, грижи се за тях, носи пари в къщи, но до там. Без коментар.
Стигнах до извода, 4е брака наистина не е за всеки и в днешно време е абсолютно неадекватен на4ин на съжителстване с някой.

Така и не можах да схвана ти "бракувана" ли си? Защото ако не - не виждам смисъл да се влияеш от мнението на разни неудачни нещастни хора, колкото и много да са те. Каквото и да казват, това не значи, че е при теб ще е същото. А колкото до самия акт на бракуване - това си е юридически договор и нищо повече /като при сделка например/. Опасност има единствено да загубиш богатства при развод, ако имаш такива. По друг параграф не пречи и няма нищо страшно - има хора с много бракове и са си щастливи и доволни - просто не ги е страх и явно не боготворят акта на подписване до степен на богобоязън, а и не ги е страх да поемат отговорност пред закона


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

Не юриди4еският акт и богаствата са пре4ка, а на4ина на мислен на бракуваните. Рано или късно мисленето на един от двамата се изражда,
някои прекалено се успокояват по отношение на половинката и престават да я обгръщат с нужното внимание, други се 4увстват вързани и затова кръшкат, трети решават, 4е ве4е вси4ко е из4ерпано и партньора им няма с какво да ги изненада, поради което свеждат контактие с него до минимум, или пък 4атят като луди с 4уждо, заради тръпката, 4етвърти водят ве4ни войни помежду си, забравяйки, защо са заедно и какво е зна4ението на "партньор в живота".
С две думи, просто отка4ат и ги избива на някъде.
Останах шокирана колко много хора поставят удобството на сигурността, заблуждавайки другия, само заради материялния интерес. Въобще хиляди, хиляди при4ини , но рядко е правилната,т.е., 4е наистина се оби4ат и не могат един без друг. Аз все още съм бракувана, но само дотогава , докато 4увствам , 4е 4овека до мен наистина заслужава жертвите, уважението и оби4та ми.

Don't worry, be happy

Мисля си,че бракът създава удобството на хората, без което не могат.Всички търсят сигурност,която намират в семейството си.Домът е онова уютно местенце в което ти се чувстваш в свои води.Независимо от криволиците и грешките,понякога, всички се завръщаме в нашия дом.За да се изгради такъв са нужни не само любов и страст,но и търпение,борба със житейските трудности,съвместно бъдеще и компромиси.Който издържи на всичките тези изпитания би имал истинско семейство,а който не -ще търси своето щастие другаде.Бракът сам по себе си е договор,но именно защото е документ,той има валидност.Вече всеки сам решава дали ще продължава срокът му или не.

Редактирано от oнaзи на 03.04.05 14:32.

Все пак не разбирам - какво значение има за който и да е страничен наблюдател начинът на мислене на бракувания човек? Все пак всеки има право да има какъвто си иска начин на мислене и да си строи живота както може и иска. Освен това не можеш да си сигурна дали това, което ти казват другите бракувани е цялата истина за тяхното "бракоусещане" - почти сигурно е, че не е, тъй като на който не му изнася си се развежда - има доста разводи, известно е
Колкото до жертвите, за които казваш - малко се стреснах, тъй като не съм се замисляла дали правя жертви, т.е. не възприемам нещата като жертва и, ако разбера, че партньорът ми си мисли, че прави жертви спрямо мене и ме следи дали ги заслужавам - хм, хм!


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

Винаги има жертви, най-малкото, 4е трябва да се съобразяваш с положението"бракуван". Не можеш просто да забравиш или да го изклю4иш за малко. Жертва е например, 4е няма да можеш напълно да разполагаш с времето и тялото си по свое си усмотрение, жертва е, 4е понасяш властната му майка, жертва е, 4е му слушаш хъркането и куп, кпу други малки и големи жертви. Самото ти себеотдаване духом и тялом си е вид жертва, дори и да полу4иш същото насреща. А както е известно винаги единият дава пове4е.

Don't worry, be happy

Ми не знам какво да кажа, по принцип щом дори такива дребни неща се възприемат като жертви - то всеки ще реши, че няма чувства от страна на страната с жертвеното мислене, а самата страна дали /иска да/ го знае това е друг въпрос.


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....