Ми тогава му го/я дай! Това, което иска.

Любовта е самотно чувство... както и всички останали чувства. Според мен. Все едно да имаш главобол и да си нещастна, за дето някой, когото харесваш, няма главобол също. Разликата е единствено в моралните ни критерии за нещата.
Би трябвало да се чувстваш добре.

П.П. Няма споделена любов. Отново според мен.

_______
No matter how closely I

ми всъщност не знам точно какво иска...да избягам от него е просто мойто псевдорешение на болката от несподелеността.

подивях малко, ще ми мине...

пак ще вляза в ритъма на обикновеното приятелство (което за мен никак не е обикновено) с въпросната голяма любов...

Но трябваше да излея някъде лудостта си

аз разбирам, не е в това въпросът.

Не е важно какво иска той, а какво искаш ти, понеже накрая каквото и да стане, ще трябва да живееш със себе си, с или без него... и е по-удобно да си щастлива.

_______
No matter how closely I

е не е лесно да разбра какво искам.
Понже квото искам е невъзможно.
и трябва да насиля душата си да не иска невъможното, или поне да се примиря...
но и това ще мине...

Не може да си "ужасно влюбена"... Все едно да "обичаш грозно"...
Това са красиви неща, пролетни, слънчеви и топли... Кое му е ужасното?! Ако, не можеше да обичаш, тогава би било ужасно...
Радвам се за теб!

май под ужасно имам пред вид "много"...
абе не ме случай...
нещо ме е хванало дивото.
Нооооо, няма по-ужасно от това да не можеш да обичаш.
аПсолютнЮ
хубав ден, усещам, че си много слънчева, няма как да не е хубав деня за такива кат теб

Това е друго нещо!
Благодаря ти и на теб, макар че и да не си го пожелаем, днешният ден е много, много хубав...

ййййййй. да. не мога да си кривя душата.
Днешният ден е прекрасен.
пък като се замислиш след няколко седмици кво ще е...

сигурно цаката е просто да гледаш Нагоре...Пък наоколо, майната му.
Но, и наоколо не е зле ( като изключим човешкия фактор) - слънчево, зелено, чуруликащо...

искането се култивира. Както не веднъж съм споменавала, като малка неистово исках от ония лопати с дълга дръжка, дето са като кутия долу и циганките събират боклука от улиците с тях - поне на времето го събираха. Ей ме на, сега, порастнах, нямам си лопата като на циганка, обаче съм жива и продължавам да искам какви ли не неща, различни и далечни от оная заветна лопата... приоритетите се менят.

Сериозно говоря.

_______
No matter how closely I

разбирам