Темата е от дискусионния клуб на майчетата; заемам заглавието от тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам че педофилите у датско много се радват на бременните жени.

Трябва ли да изчетем онази тема, или само заглавието? Понеже не зацепвам за тази тема.

Отместването на ценности днес е с много голяма сила "настъпано "именно заради внушението.Говоря за масовото внушение днес.Изключително агресивното самоналагане на модели за подражание (като се замисля малко)
просто запълва( къде успешно,къде не толкова) пасива в разликата
между пълната липса на ценности и "огромната нужда" от измукване на псевдоценности.
С други думи естесвените механизми за градене са доста изкривени чрез тотална промивка на всичко,т.е когато на средностатистическия БЪЛХАРИН му идва време да му сработи собствената с-ма за изграждане,се оказва ,че той се намира(натикан е )в един изкуствено създаден ваккум,който много ,ама много лесно се пълни от модерни ценности по готови формули .Получава се нещо като изкуствено осеменяване в сегашна Бълхария.

За Булгаристан -ценностите открайвреме са били ясни.Те май въобще и не са мръднали оттогава........

Та за живота ставаше дума.За чуждия живот при това.
Аз лично бих го запънал под всякакви форми на протекция.
Без да претендирам ,че разбирам от ценности.....
Правя го заради личния си само-о-правен кодекс!

КРЪВ

Не ми харесва заглавието.
но това не пречи да кажа какво правя, така както си поставила въпросите - за родителите, децата и поколенията:)
няма да бъде интелектуална игричка: да поумуваме как да променим света. не се иска това нали?

в моя живот не подменям ценности - просто не правя това на което са ме учили или са ми внушавали.
не искам децата ми да живеят живота си по моя начин. не искам да приличат на мен - нито по хубавото, нито по лошото.
Зная че ще им е добре - ако направят както те искат.
/в кръга на шегата,...като съм сигурна че ще го направят добре, като знам чии деца са:)/
Тогава ще приема техния начин, както и те ще приемат моя.
И ще можем да живеем заедно :)

не възпитавам дъщеря ми - да ме обича, когато иска да ме мрази,
или да ме уважава, когато има нужда да се скараме, примерно.
Няма да отида да се скарам с учителката й, за някоя явна несправедливост. Ще я оставя сама да го стори :)
Или да поискам "високи" оценки или безупречно научени уроци, защото в противен случай безценния ми имидж ще бъде накърнен; или защото от това зависи доброто й бъдеще...

Отказала съм категорично да бъда проводник на исторически обременености, от поколения насам...дето се предават от родители на деца...
и които карат хората да мразят мястото наречено България, а след това да се чудят как да утвърдят патриотизъм, ли любов към страната си, или там каквото се сетят.... това не е ли абсурд ?

Тези позиции ги реализирам - в живота си.
Не съм в парламента или в правителството - за да измислям начини как да се "облекчи" живота на тези или онези групи от хора.
смятам че се намирам там, от където всеки един би трябвало да прави промените - от себе си и от своя живот.

А след това неговите действия, каквито и да са те ще повлияят на света....в благоприятна посока.

и без да се теоретизира ... ти как го правиш ?

Редактирано от Джил на 08.02.05 15:33.

къде подяволите живееш,
в розовите ни мечти или...?

Проституирай според чергата си.

Днес не мога особено да разсъждавам, но прочетох темата. Ами. Аз правя, което смятам за необходимо и се надявам личният ми пример да има отражение у другите и някакво значение.



- - - -
Куда Вас, сударь, к черту, занесло?
Неужто Вам покой не по карману?

Темата при майчетата отбелязва отместване на ценностите с примери, конкретни и от днес. Добре е да се прочете, за да не стават обърквания какво дискутираме.


I can't complain, but sometimes I still do.

Точно за личния кодекс говорим; щото се чудя как някой може да ти внуши да мразиш бременни ? Или пишеш изцепки като Ханибал в тоя клуб за децата ?!
Дупките в характера не са на комшията.


I can't complain, but sometimes I still do.

На мен не ми харесва какво става. За заглавието, може и да се споразумеем.
Не ми харесва отместването от Живота е ценност.
Убийствата като ежедневие.
Страхът като дневен ред.

Обезценяването на човешкия живот - логично - се прожектира върху новите и бъдещи поколения.
Медии, политици и възрастни внушават с поведени живота няма ценност.
Апатията е избор. Да не се прави нищо е ок.


Аз
вдигам дискусионни теми в клубове.
А наяве, поемам инициативи - с вътрешно убеждение, че действията ми правят разлика.


I can't complain, but sometimes I still do.