Загубих баща си. Не исках да хленча, но имах нужда да изкрещя, че си отиде най-добрият човек, когото познавам. Извинете ме. Много съм слаба.

Все повече смърти ще срещаш, не само на близки. Може би когато сме по-млади, не обръщаме такова внимание, или минават по-леко край нас. После се събира като лавина. Съжалявам, че не се чувстваш добре, то и не може. Остави се да пострадаш и си мисли за хубавите неща заедно. Струва ми се, че всяко добро оставя следа, някъде по пътя. Хубаво е хората да се обичат, малко неща в живота топлят повече от това.



- - - -
Куда Вас, сударь, к черту, занесло?
Неужто Вам покой не по карману?

Благодаря ти, Безсънна. Винаги съм знаела, че си "точна" дама или, както е модерно да се казва, "истински пич". Извини ме за жаргона.
С обич
Травелина

:(((

Съболезнования......
....слушай тишината-успокоява малко,а и носи мъдрост в болката......

КРЪВ

Болката ти носи сила, не слабост. Така, че крещи на воля. Съжалявам за загубата ти.

Вече десетина години опитвам да напиша нещо мъдро за смъртта на баща си.
Още не се получава. Оказва се, че сме имали стриктно ирационална, емоционална, нелогична връзка.
Примерно, никога не мисля за баща си като за родител.
Баща ми бе приятел.
Най-ранният спомен е как влиза в кухнята на родната ми къща, облечен с бархетна риза в червено и черно каре и пита : Пухче, познай какво имам в джоба ? и вади едноседмичен заек.
После, като се понаучих да се изправям, получих първия си фотоапарат (бях любим модел и имам три албума повече от зайците до 3 г възраст).
Избирали сме заедно кактуси, първите ми аквариумни риби, учил ме е да кормувам..спомням си 16 ми рожден ден. Вървим в снега из боровата гора и аз по навик стъпвам в отпечатъците от лапара му (45) в преспите. Мълчим. Той се попуква из шевовете от гордост- дъщерите му винаги са били някакво шампионско творение и космическа мистерия - аз разтягам четал да го догоня.
Смъртта му бе извънредно внезапна. Докато лекуващият лекар опитваше да предизвика пулс, аз държаш ръката на баща си и усещах как живота изтича. Усещането е като при кражба: близко, реално и свръхестествено.

Когато ти откраднат нещо неподменимо, от един миг в друг, психическата болка е почти като операция без упойка. Обаче запомних нещо от стъргалото и суетнята на деня. Мисля че го каза приятеля на доктора : има нещо много общо между пламъка на свещта и живота. Едно подухване прави или пожар, или гаси светлината завинаги.

Аз също се правех на порастнала и заявявах, че големите момичета не плачат. За такъв приятел не само се плаче и крещи. За такъв човек се продължава да се живее достойно. Нещо такова ти предстои.
Щото само ако можеше да спреш да обичаш някого, понеже е умрял...животът щеше да е песен безкрай.

Нищо мъдро.
Съжалявам


I can't complain, but sometimes I still do.

Приличаш ми на една прекрасна дъщеря, която наистина живее достойно. Мисля си, че твоят татко много би се гордял с теб сега.

"само ако можеше да спреш да обичаш някого, понеже е умрял..."

Мда. Само ако. Не знам (все още, и блазе ми) точно каква е разликата между ... когато ... ами... защото моят баща е жив и що-годе здрав ("къде да поставим дървата за чукане"). Но знам, че един ден родителите ми няма да бъдат там за мен, и това общо взето ме шокира. Пък съм голяма вече, "дърта магарица" както ми викаше баба ми докато пораствах... Казваше, че трябвало вече да знам кое как е. А аз изобщо не мисля че знам дори и сега, години след.

Ей... ами... аз просто знам, че той ще ме посрещне, когато един ден отида там и затова оттогава не ме е страх от нищо. Ами... изглежда, че не те е страх да отидеш къде ли не, ако знаеш, че там ще срещнеш приятел. Пък... какво значение има къде е...

Понякога нищо няма значение. Но пък моментите, в които има, си заслужават. Този свят е за живите. Докато сме живи, сме тук. И това е купон, макар и не същия. Отвъд - купонът би бил различен. Така ми се струва.

Пък и... у всеки има смисъл. Нали.

I am taking a minimalistic approach to minimalism.

Опитай се да бъдеш това, което той е искал. Или поне до голяма степен. И го пази в съзнанието си. Него. Ако правиш това, той ще е винаги с теб :)
Усмихни се. Защото смъртта рано или късно достига всеки. Няма страшно, това е естествено.
Всички сме за там.

I am taking a minimalistic approach to minimalism.