Какъв е смисълът от него? Кой, какво и кому споделя тук? За да споделяш с някого, би трябвало между вас да съществува някакво добро чувство. Има ли такова чувство между членовете на клуба? Никак не съм уверен. Никак не съм уверен дори, че голяма част от т.нар. "членове" изобщо са в състояние да изпитват чувства към някого, освен към себе си. Клубът бил "елитарен". Елитарен е колкото са елитарни маниакалните брътвежи на пациент на психиатрично заведение. Май точно на това прилича клуба. Произволен сбор от невротични, красноречиво разговарящи със себе си и неслушащи никого идиоти със солидни дипломи и завидна обща култура. Всякакъв диалог е невъзможен. Искреността се приема като проява на лош вкус, като втурване в личното пространство. Вместо нея се използва един литературо-подобен, маниерен стил на изразяване, който цели да докаже духовната извисеността и интелектуалното могъщество на индивида, с които той да смяе опонента. Това също е много показателно - възприемането на другия като опонент, на който трябва да се посочи мястото в ъгъла. Чудя се как въпросните личности разговарят с децата си или със съседите и дали използват същата блестяща риторика, премесена с тъй характерната за клуба битова мистика и всичко това пресолено с обилно използване на чужди думички.

rise up and say goodbye to no one

разкажи нещо за добрите чувства, може би за bon ton?

Песничка за download:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж собственото си изказване, пич! Не съм убедена, че си по-различен от това, което си описал!!! Пък дали хората в този клуб са такива, мен изобщо не ме интересува, влияе, касае и засяга. Този клуб не ми прави нито по-добро, нито по-лошо. Този клуб ми запълва времето с това, което аз сама си избера да чета и пиша, така както ми е настроението във всеки момент. Защо се занимаваш толкова много с бъркане в душите и визията на хората?! Особено когато хората изобщо не се занимават с теб по този начин, а ако не и изобщо да не се занимават. Готин си като всички останали и всички ти се радваме, кво ти е криво на тебе? Какво търсиш и не го намираш? Четем те, отговаряме ти, обичаме те ти изпитваш чувства към нас, ние изпитваме чувства към теб, ти ни отговаряш със същото Това тук са само едни думи. Ти ги четеш. Те са оставени и ти ги правиш, каквото решиш. Ако ти ги четеш с укор и надменност, така си преценил. Ако ти ги четеш със забавление, пак така ти си преценил. Мога ли да изживея твоя живот? Не! Реагираш както ти искаш и отговаряш както ти искаш. И всички са така. И всеки може да бъде всякакъв. Не мога да повярвам колко много се тръшкаш и тормозиш - кви сте хора, къв съм аз! Това какви сме хора няма нищо общо с теб! И това какъв си ти няма нищо общо с хората! И в крайна сметка това е пък и виртуалия, т.е. това се включва и изключва, за разлика от реалията!

пък който ще да ми се присмее...
Защо аз намирам смисъл?
- Драсвам по няколко реда тук, щото отвсякъде другаде ме прогониха. Като ми кажат "къш, къш!", плаша се и-и-и-и-и (взех да заеквам само при мисълта) и на подскоци и прибежки идвам да се нарева тук. Кое е по-приемливо да плачеш в празна стая или да вървиш по улицата и сълзите ти безмълвно да се стичат... Смехът пък бил той нервен или не, не е ли по-приятно да е споделен, макар и без гаранция за ответна усмивка...
- Нямам Членска карта - все пропускам церемонията по връчването им. Устройва ме.
- "думата" не се предоставя, не се и отнема. Единствената наказателна мярка са... закатинарчените теми.
- Така и не можах да се науча да говоря ц_в_е_т_и_с_т_о, а от време навреме се появяват мостри за "великодушни" послания. Нещо като циркова акробатика, която няма да усвоя, но с интерес наблюдавам.
- Любимият ми жанр е гротеската, затова си позволявам неумело да се шегувам.
- Харесвам многозначността, когато успея да я "уловя" - напр. в твоя постинг "чужди думички" мога да тълкувам като употреба на думи от друг език, който не говоря или пък като нечии думи, изразили не мои мисли.

Та така...

___________
"Чудя се как въпросните личности разговарят с децата си или със съседите и дали..." Знаенето (знание ли е?) за отношенията на другите променя ли начинът, по който ти общуваш?

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си."

Толкова свобода и "позволения" - не мога да понеса!

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си."

Въпреки че и него го обичам!

шъ съ притеснъ!

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си."

чувствай се като у дома си. Ти къде си, докато си тук? В офиса, у дома или на Марс?

тук защо няма никакво предизвикателство към мен?...

Истината е безкрайно ... кратка!

На място, което ми беше втори дом, допреди година, а сега е работна канцелария.

Завиждам на хората-костенурки, които успяват да се чувстват навсякъде "като у дома си" и това чувство да не е измамно.

Ех, как се размечтах...

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си."