Този въпрос винаги ме е вълнувал и понеже натам отидоха нещата и в съседната тема, ми се иска да ви попитам:

Какви са вашите приоритети в живота? Т.е. кое смятате за важно, във връзка с кое се притеснявате, дерзаете, палите, вдъхновявяте? От другата страна стои всичко това, което ви се вижда незначително, което не забелязвате, върху което не можете да се съсредоточите и разсеяно кимате, когато ви говорят за него.

Що се отнася до мен, отсега ще кажа, че не знам, напълно загубен съм, опитвал съм всички варианти (почти), за които съм се сетил и нито един не ми е “прилягал”...


Така че помагайте... Кажете първите си три най важни неща/принципа/цели, които следвате, към които се стремите в живота. Ако можете да ги подредите по важност, би било прекрасно, но няма да изисквам непременно това от вас, понеже не всички хора разсъждават по такъв начин май...

Може би не сте си задавали този въпрос? Ще опитам да ви насоча до колкото мога. Приоритетите, които съм чувал от познатите ми, роднините ми, които и аз съм “пробвал” (като начин на мислене, като психологическа нагласа), са следните...

Най важното в живота е:

Здраве – включва всичко от здравословния начин на живот до редовното четене на вестник Лечител и мистична литература за рейки лечение и тем подобни.

Материална осигуреност – от това да имаш какво да ядеш, до това да си купиш по голям апартамент, в по добър квартал, да имаш по добра кола, спретната виличка, джакузи и т.н. и т.н.

Пари – да имаш много пари, колкото се може повече, защото с пари всичко се постига.

Кариера – избрал си си някакво поприще, някаква професия и трябва да “растеш” в нея с мощни темпове. Борбата е жестока, но ти си силен! Ще успееш, по високо, още по високо...

Известност – да имаш хиляди фенове, да те знаят и по света, да си звезда, да те уважават, мразят, завиждат, обичат, обожават – като Азис, като Тина Търнър или Брад Пит.

Секс – да спиш с колкото се може повече жени (мъже), те да са колкото се може по красиви, по известни, умни, успели, готини, добри в леглото и т.н.

Социалност – да имаш много, много приятели, познати, да те харесват, уважават, да бъдеш лидер сред хората.

Себедоказване – каквото и да значи това точно - с други думи имаш някаква представа за себе си, някакво самоуважение, някакво самочувствие, че можеш определени неща и знаеш други неща и държиш всеки около теб да знае какво точно можеш и умееш и да ти го признава, да ти отдава необходимото уважение. С други думи да се чувстваш значим в собствените си очи и никой около теб да не подкопава тази значимост (мисля че ми е много трудно да обясня тази категория, но е толкова популярна като основен приоритет, важен сам по себе си, че няма как да я пропусна)

Игра/развлечение – да се забавляваш, независимо дали чрез ходене в софия ленд с приятели, чрез шантави партита, танцуване в клуб, каране на колело, яздене на кон, екстремни спортове...

Семейство – да се ожениш за “правилния човек” и да си направите N на брой сладки малки дечица и всички да бъдете ужасно щастливи заедно.

Любов – да откриеш любовта на живота си, романтична, страстна, да бъдете заедно на най вълшебните места, да преодолеете всички трудности и така нататък (и те заживели щастливо)

Наука – знанието може да бъде най сладкия наркотик, особено ако си открил своята област на интерес, която те вълнува – може да бъде от ядрена физика до “психология на модния дизайн и рекламата”.

Хоби – може би си запален шахматист или картоиграч, може би правиш парни локомотиви или корабчета в бутилка, може би четеш световна класика, гледаш филми и това (което и да е) е наистина важно за теб?

Религия – общуваш си с Бог (по някой от религиозните кодекси) и живееш богоугоден живот?

Мистика и магия – общуваш си с Бог по някакъв по нетрадиционен кодекс и обичаш да правиш обичайните неща по труден начин (примерно да си донесеш чаша с вода чрез телекинеза, вместо чрез разходка до кухнята).

Изкуство – рисуваш, пишеш, твориш музика, скулптура, кино и това те прави щастлив и удовлетворен, когато най сетне довършиш творбата, която си имал импулс да започнеш?

Алтруизъм - да служиш на човечеството, да помагаш на хората, да правиш добро по някакъв начин и т.н.

Друго – тук вече сте вие, моля включете се без значение дали ще е с някоя от изброените категории или нещо друго...

И така, приоритетите ви в живота са:

1.
2.
3.

(или
- .....
- ....
- ....)

Както дойде.
Да бъдеш себе си.

Да сортираш във връзките си и подбираш комуникациите
да се научиш да четеш символи и използваш значението им
да улавяш навреме сигналите, с убеденост в силата на интуицията
да не риташ срещу природата
да черпиш вдъхновение от самия живот

Три важни принципа

Интегритет
Последователност
Вярност

Постигат се с Труд-Търпение-Темперамент-Такт-Талант

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

малко абстрактно ми прозвуча - все едно съм отворил учебник по "мениджмънт" на главата "обща теория за информацията" , но благодаря все пак за отговора :)

няколко уточняващи въпроса, ако може.

- таланта и темперамента не са ли нещо вродено или поне краен продукт от възпитание + генетични дадености? в този смисъл не са ли по скоро резултат (който се повлиява достатъчно трудно), отколкото контролируемо средство за постигане на нещо?

- какви "символи" можеш да четеш и как се "из-ползва" едно значение?

- какви "сигнали" могат да бъдат уловени и как се измерва силата на интуицията?

- какво значи да "риташ срещу природата"? да не си сменяш пола ли? или да не си хомосексуално ориентиран може би?

- знаеш ли коя си ти, за да можеш да бъдеш себе си?



в досегашните разговори с теб не съм забелязал, че следваш могъщия принцип на приемането... явно не съм те разбирал досега, за което се извинявам...

Редактирано от Cивия вятъp на 18.10.04 01:46.

Казал си повечето неща, които си струва да се споменат.

Ако някой покрие това, което си споменал, на бас, че ще се изприщва всеки ден, че е незаслужено щастлив.

И за половината от тях бих рипала, ако ги покрия така, както аз го разбирам.

Има и още нещо....онова мистичното, което стои нощем в сънищата ти...и в минутата на смъртта ти......когато разбираш дали си е струвало, и кой си всъщност.

Да....струва си.....


Дерзай......имаш много за покриване.

Да бъдеш доволен от себе си. Което значи да можеш да се радваш на каквото искаш. Важното не е в парите колите жените или статуса. Важното е да можеш да се отпуснеш с нещо без непрекъснато да те яде нещо отвътре. Да имаш един час да четеш книга. Да можеш да харесаш дъжда вятъра или изгрева. Да не те мъчат кошмари нощем. И естествено да не те е страх да умреш защото така ще загубиш твърде много

Ужасняк Безподобен (не по Лем)

не знам кое е.

Трябва ли да знам?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Винаги съм смятала, че най-важното в живота е смъртта. Интересното и важното е след този момент.

Иронизираш като да си видял превръщане във фикс-идея.

Пропуснал си децата.

А за да са те добре, човек съобразява и съпоставя всяко свое лично нещо с общото.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.

всички важности, които си изброил, важат за днешно време.
ако живееш в други времена, приоритетите ти ще бъдат други, нали ?
аз не мога да кажа какво е важно, по-важно или свръхзначимо за мен в живота.
знам кое е важното по принцип : да разбереш какво си и защо си.
(като използваш които и да е от изброените начини...и още допълнителни)
след това всичко се подрежда, според зависи ... и дори можеш да избираш.

а ако трябва да кажа какво наистина ме дразни и предизвиква (дори често е повод за необмислени действия от моя страна) - това е "дебелокожието" и нечувствителността, под каквато и форма да са .... :)

~~~

1. Кое е важно? и 2. Какви са приоритетите?
1. Важно е да се разбирам. Само това. Аз себе си, винаги да знам какво искам и винаги знам, и винаги знам и какво и не искам. Другите мен да разбират и аз тях.
2. Приоритетите ми се менят непрекъснато. Харесва ми да живея на усещане, а не на принципи. Няма правила за мен, нито чужди, нито мои или ако ги има, то ще са само за да ги пробвам как изглеждат иначе. Разбира се гледам да не изкарвам акъла на хората, понякога се убеждавам, понякога се съгласявам, но понякога умирам от желание да е иначе.

--
Няма нищо по-подходящо от момента.

досещам се че досега съм бил на принципа да чакам да се оправят разни определени за важни нещица, което е било оправдание да не се гледа в детайлите на всичко което ме заобикаля, или да отлагам вглеждането към детайли "за някога си",

но както всяка крайност и тази си стига до края и вече не е актуална, нито върши каквато и да е било работа, затова вече не гледам важното е се опитвам във всяко нещо да внимавам в детайлите - друга крайност, която е нова и досега не е достигнала до насищането си...

хей, изглежда с теб се познаваме, щом знаеш колко имам още за покриване! супер!

иначе въпросът беше кои от тези неща са най важните за теб, мисля че дори при пръв прочит е очевидно, че някои от тях са донякъде несъвместими...

да оставим за момент онова мистичното и да се върнем към ежедневните ситуации, избори, които трябва да правим и правим, но въз основа на какво....?

съжалявам, но май не те разбрах

каква е точно връзката между това да чакаш нещо да се оправи и да се вглеждаш в детайлите? ако нещата "се оправят", това предполага тяхната промяна без твоето участие. от другат страна да гледаш детайлите също не е активно участие в промяната на нещата. с други думи за мен това са два независими процеса, два отделни избора. кое те кара да ги свързваш логически?

знаеш ли, "да разбираш какво искаш" има различни нива.

едно е да знаеш, да разбираш какво искаш в определен момент. това май всеки човек (или животно) знае. от друга страна малко са хората, които знаят какво искат в по дългосрочен план. ще ти дам конкретен пример. аз и ти (примерно) се сваляме. и аз много, ама мнооого добре знам какво искам: срещата започва в 17.00; в 17.05 аз знам, че много ми допадаш, но не бих се целувал с теб. в 17.15 ти вече толкова ме привличаш, че адски копнея да те награбя и нацелувам. обаче в 17.17 вече не мога да те гледам, да не говорим за целуване. и всичко това би могло да се изреди още 20тина пъти в следващите 2 часа, без някаква особена връзка с това какво си говорим (забележи - без връзка с разговора, ако ти си изръсила някоя простотия, обрата в отношението ми би бил ясен). е, ако аз ти заявя, че "знам какво искам" при тези обстоятелства, би ли приела насериозно думите ми?

ако се замислиш, може да си има някакво логично обяснение защо през 5 минути си меня мнението, да речем може да си мисля за моята бивша голяма, непреживяна любов безсънната (примерно) докато си говорим и това рязко да влияе на мотивацията ми, на настроенията ми. значи за да знам какво точно искам в дългосрочен план, аз би трябвало поне до известна степен да съм наясно със себе си, а не само с най повърхностния пласт от мисли, емоции, пориви, който пласт е всъщност само върха на айсберга - наистина видим добре, но съвсем недостатъчен, за да разберем какво ще бъде движението на целия ледник.... ако следваш аналогията ми - като следя върха на айсберга аз мога във всеки момент да кажа "айсберга се намира тук". но ако знам каква е формата на целия айсберг, аз бих могъл да кажа "след 10 часа айсберга ще бъде едикъде си", нещо, което няма как да стане в първия случай.... при тази аналогия "ти" си айсберга, а "приоритетите" ти са подводните течения, които те тласкат ту в една, ту в друга посока. аз не те питам дали си наясно къде се намираш в някой момент, а дали знаеш по какви правила, закони, тенденции си се озовала там и продължаваш да се движиш нанякъде :))

в този смисъл ще рискувам да допусна, че зад твоя "живот на усещания" също стоят някакви вътрешни ръководни правила, принципи, но може би не ти се занимава да ги изкараш наяве, да ги анализираш....

хм, ами предполагаше се всеки да избере 3 приоритета от списъка, ама явно съм ви наплашил много и всички до момента ми клинчат все едно, че не е ясно какво питам

не съм ги пропуснал, те са към семейството.

мисля че приоритетите на много хора включват на първо място създаване на здраво и щастливо семейство, което и мотивира много компромиси, които после правят с другите си ценности.


иронизирах всички варианти, може би не си забелязала...


кажи освен семейството и децата кое е другото важно за теб? може ли да предположа....? някои морални ценности и по конкретно честността и точността?

ми защо още не си умрял тогава? това не е толкова трудно за постигане...

не е задължително, ама може би е добре... мерси, оцених искрения отговор

мерси за отговора - у-доволствието ли е най важното за теб в живота?

така погледнато, да "определяш важното в живота" ми изглежда нещо като вглеждане в миналото - да се определиш към момента какво смяташ за важното - досега, и понеже гледаме само назад, това разбира се е "пасивно" - това е теглене на черта, а затова съм описвал и какво може да се направи при положение че ти е трабвало да теглиш черта, т.е. да гледаш кое е важното - според мен трябва да смениш от гледане надалеч към гледане в детайлите, или напопъки при достигането до момент да се питаш "а кое е важното"... в този смисъл като кое определяш за важно има по-малко значение, и при всички случаи не може да не включиш и всичко важно като написаното в лексикона по-горе - любов, пари, известност и т.н., само че и промяна която да те (пре)насочи към постигането на нещо, след като въобще си задал въпроса кое е важно (т.е. стигаш до там да виждаш че нещо липсва)

абе почвам да се замислям аз ли не мога да се изразявам, вие ли ми се правите на луди.

ето ти една конкретна ежедневна ситуация:

имаш много работа. но ти се обажда страшно красива позната мадама, която изглежда ти е навита и те кани тази вечер да идете да гледате глуповат филм у тях /т.е. сещай се !!?!?$&/. предисторията е такава, че от месеци нямаш гадже и не си правил секс и няма големи изгледи за напред, а пък вече на 3 пъти си отказвал на въпросната мадама поради различни уважителни (за теб) причини и си склонен да мислиш, че друг шанс може и да няма. от друга страна си черен-черен в очите на шефа си и мястото ти в службата се крепи на изгнил косъм, който се надяваш да заздравиш донякъде с успешното приключване на проекта, върху който работиш в момента. е какво ще избереш:

а) зарязваш работата и отиваш при мацката.
б) теглиш майната на мацката и се заравяш в бачкането
в) изучаваш драскотините по клавиша "Z" от клавиатурата и чакаш нещата "да се наредят сами" ,т.е. работата да се свърши сама, а мацката да ти кацне на място и евентуално да те изнасили като в евтин порнофилм.


мисля, че решението, което ще вземеш няма да е въз основа на хвърляне на зарче, а на някакъв мисловен процес (колкото и да е елементарен той). именно този мисловен процес при който избираш едно нещо за сметка на друго хората често свързват с думата приоритет - популярна дума, която присъства във всеки речник и може да се срещне от научните теории на психологията, социологията, философията до битовите диалози в повърхностни холивудски филми.


ситуации като горната има предостатъчно всеки ден. примерно ще хвана най близката тема - двама контрольори без елек се качват в рейса ,в който се возиш и ти. как постъпваш:

а) показваш им картата си
б) показваш им картата си и им правиш забележка, че са без елек
в) отказваш да им покажеш картата си, защото са без елек
г) отказваш да им покажеш картата си, защото са без елек ,вдигаш скандал, пускаш теми във форуми по въпроса
д) отказваш да им покажеш картата си, защото са без елек ,вдигаш скандал, пишеш 10 жалби до СКГТ и до 3 министерства, звъниш лично на бойко борисов и прочее, докато не получиш писмо от минимум 50 страници дребен шрифт и печати в края.
е) вадиш законно притежаван боен пистолет макаров и застрелваш контрольорите без елек като след това ги разфасоваш на части.

мога да продължа с примерите, но изглежда на никой не му се мисли на тази вълна, така че нека приемем че не съществуват такива работи като мотиви, приоритети, цели, стремежи, планове, мисли, да приемем че човека е некво такова същество, чийто мисловен капацитет стига до там да натисне правилния бутон, когато го питат дали иска бананаааа....

айде че се ядосах май

Редактирано от Cивия вятъp на 18.10.04 20:28.

цел на споделянето е да се ядосаш (или да те ядосам/е) че да ти мине

1) няма нищо случайно - щом те кани, значи досега си правил какво ли не че да си виновен за интереса и към теб, т.е.
а)отиваш веднага след работа
б)отиваш веднага
/работа не за всеки е важна?!/

2) показвам си билетчето от талон с 5 билетчета... и хич не ме интересува с какво е облечен, все пак ще внимавам да ми скъса билета от правилната страна, а не да вземе тази част с дупките...

Фантастично е, че си отварял някаква.. българска книга по управление.
Щото последното, което се ползва като термин в мениджмънта е Обща теория. На каквото и да е.
Информация не се учи
Комуникации, да
А напоследък, дизайн
И нищо не е теория

мениджмънтът е живата пулсираща наука за човека и работата му

Днес 4еНе си получи МВА пакета; както се досещаш, половината е на двд
Модулът е под заглавието Стратегии и, ако си сложа ръка на сърцето, бе труден, труден избор. Който отне на 4еНе точно три дни. Защото МВА е доста абстрактна територия, където се очаква мениджъра да споделя Важностите на живота СИ.

4еНе не може да мисли като друго освен като онова, дето е
Ясно ми е какво съм - продукт на избори.Някои вече дават резултат, други биват редактирани, трети са в бъдещето.
Приемам, както дойде.

Управлението, както всичко друго, си има школи.
Тази със символите, сигналите и интуицията е много близко до всяка наука, която има за предмет хората.Тя е моята школа. Хората са това, което са (не се рита срещу природата).

За мениджмънт в дир.бг отдавна не споделям.

Сега не си го представяй като някаква световна конспирация, но мениджърите си имат явки. Там се срещат и си дискутират. Имат си и електронна библиотека; говорят си на странен криптиран език.
Мениджърите стоят на катапултният стол. Всеки момент трябва да си готов да хвърчиш. Пръв.
Всичките рискове са само твои. Всичките избори са само твои.
Всичките успехи имат по дузина майки и бащи.

досега никога ли не си срещал мениджър ?
**
5Т са формула на елински философ
Една от предпоследните моди в мениджмънта бе да се чете философия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"б)отиваш веднага
/работа не за всеки е важна?!/"


aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa
AAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA
AAAAХХХAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA

"работа не за всеки е важна?!"

значи сме можели да мислиииим.....!!!


добре де, аз питам чисто и просто - важна ли е за теб работата?

ама трябва ли да изреждам за всеки поотделно:

"абе, кръг, важна ли е за теб работата?",

"а за теб, калински, сексът важен ли е?"

"а за теб, безсънна, любовта по важна ли е от семейството или еднакво важна или по малко важна?"

"а за теб джил кариерата по важна ли е от секса".....

представяш ли си колко комбинации ще се получат, ако трябва от всеки да изкопчвам чрез конкретни примери кое му е приоритет?

не е ли по лесно всеки да помисли 5 минути и да каже да речем:

"ми за мен в момента най важното е да имам сух покрив над главата, подмокрена мадама в леглото и дебела пачка в портмонето". или каквото там е важно за него в момента.

да не мислиш, че горното конкретно твърдение не може да се профанизира с абстрактни и неясни дрънканици? само гледай как ще го преработя: "ми за мен е важно да съм наясно какви са потребностите ми в даден момент и те да бъдат изпълнени посредством моето себепознаване и активно пасуване в определен житейски контекст". или нещо подобно

хайде да си говорим открито, ок...?

и да внимаваш от коя страна са дупките.

мисля, че разбрах твоя приоритет, хехе

забелязваш ли, че говориш за себе си в трето лице...

не те ли смущава това...?



аз съм повелител на стихиите, ездач на бурите, войн на светлината, бард на душата. не съм от твоя свят и естествено не съм отварял книга по управление, защото управлението на човеци за мен е нещо дребно, недостойно и смешно - нещо, с което не се занимавам и не искам да се занимавам. благодаря ти искрено, че ми припомни отново какво НЕ съм...

В отговор на:

---

не е ли по лесно всеки да помисли 5 минути и да каже да речем:

"ми за мен в момента най важното е да имам сух покрив над главата, подмокрена мадама в леглото и дебела пачка в портмонето". или каквото там е важно за него в момента.

---

кой може да каже кое е добре и кое - зле.

аз мисля, че всичко, което се случва, е полезно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ами аз не бих го казал например. не е важно в момента. от трите може би само покрива над главата (да не си кривя душата, не съм чак такъв аскет все още...)

"защото важното си го знаем и никога не мислим за него освен когато се опре до положението в което усещаме съзнателно или не че не постигаме важното (за нас, за другите) затова се налага промяна в начина на дейстие както подсказах - от гледане в близките приоритети се минава към далечните, или както е в моя случай - от далечните към близките" - синтезирано в няколко думи това може да се каже и много по просто - "къв си ти бе, че да ти казвам кое е важното за мен? това си е моя работа!"

така че темата не е реторична, но преполага доста по голямо разкриване и споделяне отколкото е склонен да направи някой до момента.

Редактирано от Cивия вятъp на 18.10.04 21:28.

а което не се случва вредно ли е?

и важно и приоритетно
Щото не мога да мисля ако преди месец бях на косъм да загубя сестра си. А сещаш се, че тогава нищо нямаше значение.
Е, и парите.
Много са, но се печелят.
И на първо място - земни дни за живеене. Според както е угодно на -Твореца (нямам предвид някви окултни прераждания.)

Нито едно от изброените неща не е важно само по себе си за мене.

Най-важното е "управлението на съдбата" - съдба условно казано, разбира се - т.е. стремя се /и го постигам/ да не попадам в ситуации, в които да трябва да пренебрегвам едно за сметка на друго, а да се ползвам от всичко.

Управлението на човеци..
това някакъв български жаргон ли е ?

Единственото, дето доставя необходимия ресурс за фунциониране на света е в мениджмънта. Там, в тръбите на процеси-групи-ресурси-технологии, се създават парите, които после политиците харчат. Досега никоя държава, никое правителство, нито един чиновник ако щеш - не е създал капитал.
Без управление няма училища, болници, филми и бутици, няма изкуство.

Мениджърите не са единственият продукт на мениджмънта : там има тютори, консултанти, съветници, (спаринг) партньори.. нейм ит

Има нещо прото турско в отношението ти към авторитета, но те разбирам предвид единственото място дето си живял. Там няма и не е имало демокрация, гражданско общество и дебат. Е, в кралството друго няма

затова е доста по-лесно да се отнасяш с лек хумор към себе си
както правя аз, говорейки си наглас тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мерси, Сонче, това беше хубав отговор, който неочаквано много ме зарадва

Koето не се случва, на практика се случва, следователно е полезно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Койо толкова те зарадва, Вяти?

в момента казваш, но какво му е различното на момента - повратна точка - успех/неуспех?

Моята идея е че всичко което би могъл да постигнеш е важно, по отношение на света и по отношение на себе си, само че кое точно постигаш сега зависи от повратната точка в която си в момента или която наближаваш, примерно аз наближавам момента в който ще имам диплома, но още не съм стигнал до него...

Такъв въпрос няма. Смисъл, по-точно. Защото приоритетите в живота се менят според възрастта и постиженията. Ако си на 17 приоритетът ти ще бъде мадамата в леглото, ако си на 27 - себедоказване, ако си на 37 - кариера и утвърждаване, ако си на 47 - пари и притежания, и т.н. Любов, хоби, религия, изкуство и прочие - също могат да променят приоритетите си освен според горепосочените два фактора, също и според това къде и кога живееш. Естествено, ако си сексманиак или алкохолик, или фанатично религиозен и др., това оцветява целия ти живот, но това са патологии. Алтруизмът е до природа. За останалите изброени - каквото се сетиш. Колкото хора - толкова и разлики. Но всичко се променя и сменя, и хобитата също (като гаджетата :-).
Това е ако питаш общо. А ако питаш лично кой до къде е стигнал, това вече е друг въпрос. И наистина е личен.

Play a life.

знаеш ли колко сбъркано има в твоя светоглед...

без ученици и учители няма училище

без болни и лекари няма болници

без творци и ценители няма изкуство.



управлението е нещо странично, второстепенно, несъщинско. все едно да кажеш, че без пияно, без цигулка няма музика... ех, ако знаеше само колко музика има, непрекъснато звучи, но почти няма кой да я чуе, защото всички са твърде заети да управляват или да бъдат управлявани....

все едно да кажеш, че без организацията на концерт няма да има музика, без рекламата няма да има филм, без изложбата няма да има картина.... това е сбърканото в този западен свят, в който не съм бил живял, Боже, та аз едва издържам рехавата анархична организация тук и пак ми идва да се вдигна някъде в планината, да брадясам и да не проговарям нито дума, а само да се усмихвам на случайните пътници, които минават а ти искаш да ме изстреляш на запад, където на 23 години вече ще съм направил такива заеми за покрива, под който живея и колата, без която не мога, че ще трябва да работя без почивка до 55 години, за да изплащам месечната си вноска и да не остана гол на улицата в стартово положение....

къде е свободата във всичко това? за какво са ми ресурси, когато ми липсва мотивацията да ги използвам?

тютори, консултанти, съветници, мениджъри.... свещеници, кюрета, изповедници в днешната църква прекланяща се пред един бог - парите. защото няма информация, а има пари, пари и пак пари. твоя прехвален мениджмънт не върши никаква работа, ако трябва да се приложи в науката, ако трябва да се приложи в простичкия, ежедневния живот.

т.нар. информация е безполезна, преливане от пусто в празно, светски клюки и преразпределяне на фиктивни капитал, които дори не съществуват на практика. обмен на ненужни услуги, без които уж не можем, а всъщност са вериги, които ни вкарват в затворен кръг....

имаш ли свободата да станеш сега, в този момент и да тръгнеш нанякъде, накъдето ти видят очите, без да се обадиш на никого, без да се страхуваш от нищо? нима пътят ти не е предопределен, управляван, менижиран и единственото, което ти остава е, да се убеждаваш, че това е което искаш, просто защото пред теб не стои друга възможност...?

ми не знам :) честно :)

може би, че точно нещо подобно си мислех точно преди да прочета мнението ти, направо телепатия

е да, но за да стигнеш до този момент ти трябва да имаш някакъв план - т.е. да си пишеш дипломната. :)

ти може да имаш и други планове - примерно да идеш за 3 години в Тибет, но ако получаването на диплома е приоритет за теб, то ще отложиш пътуването към тибет за след дипломирането си.

от друга страна ако отиването в тибет е приоритет за теб, тогава може да отложиш или дори да се откажеш от дипломирането си.


животът е такъв, че често един избор ни лишава от нещо, за сметка на друго. и обикновено нещата, които избираме са в някаква по обща насока.


ако живееш в пловдив и имаш един свободен ден - неделята, не можеш едновременно да идеш и до софия и до бургас. може и в двата града да имаш скъпи приятели, които искаш да видиш, но в този момент едните са приоритет за теб. от друга страна това, че всяка неделя избираш да се видиш с приятелите си, вместо да прекараш почивката по стотици други начини, е нещо повече от моментен избор, от моментен приоритет, който след ден ще се промени... това е нещо цялостно, някаква тенденция, която има по трайно влияние върху теб.... защото за някой друг човек прекарването на свободната неделя може изобщо да не включва среща с приятели, а прекарване със семейството или пък дремуцане пред телевизора със 104 сателитни канала

ами не питам кой на колко години е (за лично се чувствам доста над 200), а какви са му приоритетите в момента :))

ако заедно с това сподели и възрастта си - още по добре, но не ми е приоритет това :РР


очаквах, че не всеки ще сподели нещо лично просто ей така, но не мислех, че ще ми пробутат толкова много абстрактни разсъждения като пълнеж

в крайна сметка обаче пак си получих своето, изкрънках няколко признания и в момента може да се каже, че съм доста доволен


чудя се как ли мога да убедя една млада черна котка като твоя милост да издаде поне част от загадъчната си природа?

доста интересно разсъждение, което би било напълно погрешно според всички закони на формалната логика

хехе спомням си, че преди време, в началото на задочното ми вечерно следване, на една от първите лекции, една преподавателка говори за приоритетите. до тогава не се бях замисляла сериозно за тях, което не значи, че съвсем са липсавали... тя каза нещо в кръга на шегата уж, че всички ние си имаме приоритети като семейство, кариера, следване и те (преподавателите) много добре разбират това и няма да се засегнат, ако задочното вечерно следване не е нашият първи приоритет напротив, биха се учидили, че семейстовото или престижната работа не са преди него. и така, тогава наистина се замислих и установих, че следвам моите приоритети дори без да се замислям много-много за това

in vino veritas

Аз ти казах че живееш в турско, ти не вярваш
Толкова е безлично това място, че въпросите Какво е ВАЖНО не те оставят; толкова е празно, че можеш да тръгнеш където очите ти видят без причина, без компания, без посока и без цел.
Един отпадъчен, остарял свят.

какво ли може да е важно в него ?
Самият живот ?
Каква стойност има този живот сам за себе си, когато не произвежда нищо ? Освен въпросите ти - какво е важно.

След време ше е какво е ПРАВИЛНО
И после, а дали е навременно
Ето така изглежда апатията, в която се намираш

за каква свобода говори безпътният ?
За чуждата

мерси съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Каква стойност има този живот сам за себе си, когато не произвежда нищо?"

струва ми се, че по нататъчен диалог по темата просто би бил безпредметен

разбрах

и какъв е изводът? да не се замисляме много много, че то нещата и без мислене си стават?

извода е различен и зависи от приоритетите

btw, нарочно ли си пропуснал клубовете като приоритет? та нима малко време "пропиляваме" тук в "безсмислени" приказки за важните неща?! това би трябвало да е все пак някакъв приоритет за пристрастените клубари като теб и мен

in vino veritas

Бъзикам се. Идеята ми е, че приоритетите, ценностите и подредбата се променят според ситуацията. Доста хора ще споменат здравето в началото на класацията, но реално не се грижат за него докато не го загубят. Клише, но факт. Важното в живота се роменя според необходимостите към момента и това е очеизвадно.

И веднага се сетих за вица за женската логика.

Но все пак не мисля, че всичко* трябва да се анализира и дефинира и едва тогава да се приема. Май малкото на мен поне не ми стига толкова мозък.

-------
-->всичко = "важните" "неща"

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Към настоящия момент
- да върна хармонията в себе си. Постижимо е и зависи само от мен. Превърнала съм се в собствения си предател. Мога да променя това.
Може би мечтая "на дребно". Винаги съм имала повече от очакванията си... В момента не са ми необходими криле, а да стъпя на земята.

Какво са нечии малки егоистични моментни желания - понякога всичко в живота-миг... Понякога няма после...

If you want the answers - don't ask me.
The answers aren't in my head.

Мдаа. Изместих ти темата, но под този ъгъл погледната заради някакъв си глупав, глупав инцидент всякакви там наредени и пропуснати думички се завъртат единствено и само към този надприоритетен фокус. Така е. Тогава и лъсва обичта в най-чистата и девствена форма, отлюпила всякакви примеси.
И алтруизма, и приятелството, егоизма и ....така до утре сутринта

"може да си мисля за моята бивша голяма, непреживяна любов безсънната (примерно)"

Приееееемаме комплименти всяяяякакви!!! Примерни тоже! Как ме захили само!



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.

Кой филм, да му се не види? Какво пропуснах??? Уж чета наред и всичко?!!
В темата на 4еНе ли някаква жена-котка дето си питал-споменал или е друго?
Някой също попита за премиера в Арена, но заглавие не разбрах.

Ми като/ако каните, канете направо. Ей сега точно не знам за какво говориш, честно.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.

Ще приема думите ти като думи, просто ще ги приема значи, защото за твоите думи ти си носиш отговорност и да са истина, и да са лъжа, и да ги кажеш, и да ги премълчиш, във всичките варианти ще си понесеш последствията. Разбира се, че ще има последствия и за мен и тук отиваме на втория въпрос. Аз имам приоритет пред всичко, имайки предвид живота си сега, няма друго нещо и друг човек, който да има толкова важно място в живота ми, защото аз нямам място в живота на никого. Така че моите последствия, които ще понеса, ще определя аз дали ще ги допусна, ще ги допусна, ако искам или ако ме кефят, ако не искам или когато не ме кефят, ще ти сритам задника, ти си описал същото, значи се разбрахме. Приоритетът е моето собствено удоволствие. Не знам човек, който да е с някой, за да не му е кеф. Същото е и със заниманията, които не опират до друг човек. И за себе си правя това, което ми е кеф да правя, например, ако ми е кеф, ще хвърлям нарочно боклуци навсякъде и друг път пък като ми е кеф, чистя до вманиячаване. И така, това е животът на усещане. Тогава правилото или принципът е какво искам аз, което стана първият въпрос. Така че аз съм най-важна, аз с моите желания и чувства, и сигурно може да се измисли още, но наистина не съм се замисляла, защото ситуациите се променят, така и желанията.

--
Няма нищо по-подходящо от момента.

Добре, Сив вятър... :)
ама си намятал яко едни предизвикателства тука на всички....

но това не е честно :
"хм, ами предполагаше се всеки да избере 3 приоритета от списъка, ама явно съм ви наплашил много и всички до момента ми клинчат все едно, че не е ясно какво питам"
в смисъл да бъде като отговор само към мен, защото както виждам се отнася за всички. Обаче, приемам го - и продължавам нататък

Не приемам нито едно от нещата които си написал в списъка. В "моя живот" ги няма тези приоритети. Защото така както си поставил нещата, те определят рамки за всеки, нещо като калъп. Дори и да не ти се вярва, или да го смяташ за абстрактно... За да СЪМ аз и да ти кажа какво е важно за мен, трябва да изляза от тези рамки.

и като се погледнах като една "видна кариеристка" :)).
и тъй като примерите са един добър метод на обяснение - да дам пример:
бих зарязала работа ("щото тя работата си върви"....както имаше един лаф отдавна) , заради възможността да правя секс - от необходимост или за едното удоволствие. заради секса зарязвам и много други работи също.
но бих предпочела да свърша работата, пред сексуални игрички, особено ако съм "надушила" нещо което не ми харесва....:))
има и други важни неща....сигурно...

~~~

Мне. Описаната като приоритет точка за семейство в горното се явява ЦЕЛ. Целта ще рече нещо за в бъдеще, а приоритетът е нещо от настоящето. Когато /да сме конкретни/ семейството е налице, по-трудно търпи изместване като приоритет от момента в който е само цел, тогава по-плавно би понесло отлагане в името на нещо друго. Разбираш ли разликата? Да гони цел, погазвайки всичко останало, превръща човека в робот. Не съумява ли да премери "важностите", закотвяйки само една и единствена точка за най-важна, губи по много от всичко останало. А не може да имаш желания за само едно. Понеже обвиняваш в уклончивост, бих била и съвсем точна. Аз лично искам всичко! /само да махнем религията и да отбележим известни колебания по известността/. Себедоказването ми идва странно, защото си показал като нещо отвън, опитващо да се появи отвътре, а имам достатъчно и е излишно като гонене или искане, даже мислене по това. Ако искаш, нека едно по едно /дразни ме "платформата" в темата, ако мога така да го нарека/. Здраве - мога да си позволя да жертвам към момента. Да речем заради пари. Но не защото "с пари всичко се постига", а защото други важни за мен неща искат пари. Примерно къща с градина. Не бих осакатяла обаче по тоя случай. Значи ще премеря. Или да имам средствата, а мой близък да е болен? Ами няма да купя кола или къща, вероятно ще победи алтруизмът. Или как се нарича? Тоест пак ще премеря. Кариера? Отказваш работа, задължаваща с време нощем и много пътуване /съседите ли да ми гледат детето!/ Тук се сещаш кой е приоритетът. Известността е назад, защото са нужни всички останали неща, за да си позволиш да я понесеш. Материалната осигуреност - преди детето не ми е било задължително да притежавам мястото където спя, но сега да. Социалност - не държа. Даже бих избягала от всички, които познавам, прекалено ми е към момента. Развлеченията пренебрегвам от раз, има ли друго. Не би било нищо за удоволствие пред нещата, които са в графата ми "трябва". Въпреки че и размяна се случва, то е рядко. И секса, и любовта си поставил горе като цел. На определена възраст се гонят, но после минава. Да зарежеш работа заради... секс??? Или да изоставиш възможността да вземеш куп пари и с тях да си осигуриш и работа, и хляб, и покрив, и кола, и всичко заради... мацка/мъж, който си видял едва вчера? Примерно. Да не говорим, че търсенето на любов разпилява концентрацията за всичко останало. Стоиш и чакаш, и страдаш, търсейки любов, вместо да си почиваш на спокойствие? Е, мерси. Всяко нещо се разпределя по време и ситуация. И наука, и хоби, и изкуство /не е ли към хобито?/. Така че - всичко е важно за мен. В името на равновесието се търпи разместване, но само за да вървят нещата заедно. Истината е в степенуването и способността да се отпуска единият край, за да бъде издърпан другият. Да вървят нещата успоредно, заедно, равнопоставено-утвърдително-удовлетворително. Стига ти толкова писане. Ако ще питаш нещо, питай.


Пропуснала съм конкретното за моралните ценности. Те са към самоуважението. Прекрача ли, ще страдам. Което не пречи да открадна полицейска униформа, за да нахълтам в болница, ако вътре лежи мой човек. Или да излъжа, ако това ще помогне на друг. Ако другият е по-нависоко по стълбичката. Горе-долу така. Човек е способен да се унижи жестоко в името на нещо. Понякога и гордостта, и честолюбието се явяват излишен напън. Което обаче на самоуважението не пречи ни най-малко. Напротив. Би било слабост да не умееш да преборваш някой принцип заради друг.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.

Редактирано от Бeзcъннa на 19.10.04 13:24.

Веднага мога да ти дам поне 3 варианта на отговор....

1. Скалата на Маслоу - повечето хора се ръководят от нея, дори и несъзнателно

2. Моите важни неща
а) здравето на близките ми хора
б) начина по който усещам човека срещу мен като личност
в) чувствата
това са нещата които са най-важни за мен

3. Една "приказка" за един професор и един експеримент пред аудиторията....за един буркан който се запълва първо от топки за голф, после от камъчета, а накрая от песъчинки. Накратко - поуката е, че топките за голф са важните неща в живота ни като семейство, деца,приятели, чувства, страсти, емоции. Камъчетата са къщата, работата, колата. Пясъкът - всички дребни и несъществени неща. С една дума, ако не запълниш буркана първо с пясък, а сложиш топките за голф, животът ти ще бъде достатъчно пълен и смислен.

Това е.....просто умение за подреждане


хвани ме.....ако можеш

ми много мозък не ти е нужен (даже противопоказен), ако си жена и имаш определени физически дадености, с които да го компенсираш

а аз като не съм жена и се налага да пробивам в живота с разни други съмнителни качества

Ако не ти доставя удоволствие да си жив защо живееш?

Ужасняк Безподобен (не по Лем)

Важното е да се чувстваш обичан, приеман точно такъв, какъвто си от достатъчно на брой хора ( дори това да са само близките + някой приятел в някои моменти... )
Важното е да не се затваряш, да не се страхуваш да обичаш, да позволяваш и на другите да бъдат себе си.


Сега конкретно: в момента горя в размисли, съмнения и обяснения в настоящата си връзка - бъдеще неизвестно. Това е. Заема и 3-те първи точки...

ами не съм сигурен. имам някаква мисия май


какво е точно удоволствието и колко трайно е то?

не си я изместил, страшно ми хареса това, което си написал за здравето, сестра си и т.н. за мен е същото.

виж за парите и за "земните дни" развали малко добрия ефект, но както и да е :)

мерси за отговора!

от какво се лишаваш, за да влезеш в клубовете?

аз от нищо. правя го само тогава, когато наистина нямам възможност да правя нищо от нещата, които ми се правят

струва ми се, че това е "приоритет" - когато избереш нещо за сметка на друго

как смяташ да върнеш хармонията си...?

би ли споделила, това е много важно за мен!

хахаха, интересна приказка


а каква е скалата на маслоу? тва не беше нещо от маркетинга или от икономиката?

и какви са твоите необходимости в момента? по какъв начин определят важното за теб в момента?

аха, ясно

е, успех с връзката!

мда, доста добри разсъждения :)

само още един въпрос - има ли нещо друго, което се намесва в тази картинка, което не съм споменал и ако да - какво е то?


пс. няма да повярваш колко хора биха жертвали работата заради секс или семейството си заради "любов", т.е. влюбване. това хич не е за пренебрегване и мисля, че не зависи от годините толкова, колкото до характера :))

виж, хората не са толкова сложни, колкото се опитват да се изкарат понякога (в тази тема например).

на мен денят ми минава по един и същ начин, разделен от няколко дейности - работа, учене, почивка. за друго няма време просто. естествено има значение какво точно работя, какво уча, как почивам. с повечето хора е така. очевидно е, че начина по който са си направили дневния режим по един или друг начин определя приоритетите им. за да не питам тъпи въпроси като кой кога и по колко кендза, съм задал нещата малко по елегантно. ама май трябваше да поискам дневен график и да си правя сам изводите от тези, които ми отговорят (ако има такива изобщо)

хареса ли ти ....аз съм една известна разказвачка на приказки
Обаче не ти доразказах финала.....а той е следният:
След като професорът запълнил буркана с топките за голф, с камъчета и с пясъка, накрая излял и две бири. А на въпроса защо е направил това, отговорил: за да ви покажа, че колкото и да е пълен животът ви, винаги има място и за две бири в него

Да, правилно си се ориентирал за посоката, скалата е от маркетинга и се нарича "Скала на потребностите". Но мисля, че тук има хора които ще ти я обяснят доста по-добре от мен.

Все пак аз разказвам само приказки

хвани ме.....ако можеш

сериозно? не се лишаваш от нищо?!

аз например мога да избирам между няколко неща, които да правя в свободното ми време и в повечето случаи клубовете печелят предимство.

in vino veritas

малко опростяваш нещата...

има хора, с които се нуждая да бъда, въпреки че не винаги ми е толкова приятно, даже често ми носи неудоволствие. това не е нещо, което мога да обясня рационално. просто с тези хора светът е по истински, аз съм по истински. това чувство съвсем не е класическото удоволствие, което за мен обикновено е доста мимолетно и на висока цена. усещането, че си истински, с хора които наистина могат да те разберат, почувстват е много по важно отколкото повърхностните контакти с хора сенки, които са готини но са толкова далече от мен, че в определени ситуации имам чувството че съм просто невидим сред тях. точно обратното е с тези близките хора. винаги досега когато ми е било наистина зле съм изпращал послание, дори не писмо или смс - излъчвал съм телепатично, че ми е зле, че се чувствам кофти. и на следващия ден са ми се обаждали винаги няколко от тези хора, дори такива с които съм бил скаран от месеци са ми се обаждали в подобни моменти. не за да им мрънкам на главата - не го понасям това, а просто за да ми напомнят, че не съм съвсем сам сред хората.


в този смисъл при мен има доста ясно изразено разстояние между моментните желания и дългосрочните потребности.

ще ти дам един пример. не знам как точно се издържаш, но представи си, че родителите ти са много бедни, че нямаш влиятелни и успели приятели, на които можеш да разчиташ да ти намерят работа. тогава може би ще ти се наложи да работиш нещо, което не искаш, просто защото имаш потребност да се храниш, да се обличаш с топли дрехи, да се къпеш - значи се налага да плащаш и сметки за парно, топла вода, електричество, може би наем....


това имах предвид когато говорих за желанията. човек трябва да може да си направи поне елементарна сметка до какво ще доведат постъпките му в дългосрочен план. примерно мен някой близък може много да ме дразни, да ме вбеси в определена ситуация и да се скараме и желанието ми в този момент да бъде изобщо да не ми се мярка пред очите. но след няколко часа да ми мине (обикновено са ми нужни точно толкова) и горчиво да съжалявам, че съм се скарал с въпросния човек. с хората сенки не стои така въпроса - изобщо ми е все тая, не цепя басма на никого и си карам през просото точно както и в клубовете :))

та идеята ми е, че някои неща не се променят. никога няма да се промени това, че ти имаш нужда да се храниш, да се обличаш, да поддържаш хигиена. това са потребности на тялото ти, за да функционира. никога няма да се промени това, че ще имаш нужда да поговориш с някого, да бъдеш с някого, с някой близък на теб. това е потребност за психиката, за душата.



значи ако аз за теб съм никой, човек чието място в живота си можеш веднага да замениш със стотици други, тогава можеш да си позволиш да ми теглиш майната в примера с промяната на мнението (въпреки че не можеш да ми сриташ задника физически). само че ако аз съм нещо по специално за теб, ако съм по някакъв свой си начин незаменим, ако задоволявам потребности, които малко други хора могат да задоволят, тогава може и да преглътнеш моментното си желание, не мислиш ли?

ето пак да се върна по темата - един избор, който аз съм направил в цялостната си философия и светоглед, е да не си губя времето в "социални разговори" с хора, които бих могъл да заменя със стотици други. т.е. да ми е все едно дали ще изляза на кафе с Мери, Ани, Фани, Лили, Мими или някоя от други 20 приятелки. с такива хора комуникирам само по работа. познавам обаче хора, които не правят така - за тях общуването с Мери, Ани, Фани, Лили, Мими и целия куп познати е също важно, това са контакти, а контактите са сила, това и аз не го отричам...


уф че много се раздрънках... идеята с две думи беше, че твоето удоволствие може да зависи силно от това какво избираш в определен момент. и че някой мимолетен каприз може силно да навреди на удоволствието в дългосрочен план

добре, остави го списъка, кажи извън него с какви дейности запълваш деня си, времето си? може би точно тези дейности са избрани въз основа на приоритетите ти?

хахахахаа, ок, мерси много за приказката

ще питам некоя мениджърка за маслоу

Мисия? Да живееш в скръб скука мъка и безнадеждност? Ако нещо те радва то е удоволствие. Ако нещо ти харесва пак. Ако нещо те вдъхновява - иска ли питане. И то свършва с последната секунда от съзнателния ти живот.

Ужасняк Безподобен (не по Лем)

дай идея какво друго бих могъл да правя в момента и веднага ще ти обясня, защо не мога да го правя :))

много усложняваш нещата...

след толкова много думи, чак не ми се говори, а и вместо да става по-ясно, ми став все по-объркано и не можах да избера какво да кажа, може би нямам нужда да казвам нищо повече, докато ти си си мислил, че всичко е заради теб

--
Няма нищо по-подходящо от момента.

Любов – да откриеш любовта на живота си, романтична, страстна, да бъдете заедно на най вълшебните места, да преодолеете всички трудности и така нататък (и те заживели щастливо) ... ili neshto podobno no ne sladnikawo
ups sorry минаваме на кирилица :))

та
следва може би нещо като:
Изкуство – рисуваш, пишеш, твориш музика, скулптура, кино и това те прави щастлив и удовлетворен, когато най сетне довършиш творбата, която си имал импулс да започнеш?
...
после:
Здраве – включва само здравословния начин на живот или по скоро желание за такъв. :) както с много други неща в объркания ми свят и с това не се справям добре. Поне не ям месо, но причината не е по-здравословно хранене ...


Материална осигуреност – да имаш какво да ядеш, да .... и нещо повече разбира се
...

вярвам ти напълно! защото и аз съм спец в измислянето на оправдания

in vino veritas

пропусна, пропусна ...
явно наистина не ревнуваш, а виж какво правят конкурентките в потенциалните истории докато ти пропускаш

"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

определено скука не, скръб, мъка, не, надеждата при мен не върши работа, а даже напротив, за твоята философия на удоволствието няма какво да кажа, освен, че е неприложима при мен

мерси все пак, дано ти е доставил удоволствие този разговор

е, надявам се да нямам планове, и наистина да успявам да решавам винаги на момента, това е стремеж... т.е. е важно

ми когато трябва да обобщавам, нещата изглеждат сложни. иначе в конкретни ситуации са безкрайно простичким - тогава, когато си наясно по каква схема действаш подсъзнателно

не разбрах кое съм си мислил, че е заради мен??


пс. ако толкова не се сещаше какво да кажеш, можеше да напишеш например нещо от типа: "аферим, ветре, машаллах! сега вече осъзнавам, че не знам какво точно искам и че не искам каквото точно знам, затова ще си изпринтя мнението ти и ще го закача на стената, за да медитирам всеки ден по 2 часа над него поне"

това за любовта случвало ли ти се е или засега е само в сферата на мечтите?

пс. колко повече?

Редактирано от Cивия вятъp на 19.10.04 18:20.

не си права, ама карай :)

не са оправдания, а просто са се доказали, че не ми носят никакви положителни емоции нещата, които не правя. а не виждам смисъл да се товаря с кофти емоции просто ей така, без никаква причина или полза за когото и да е...

Парите??Е как няма да го разваля!? Направо го съсипва отвсякъде, особено ако измерени към ситуацията много спешно ти трябват няколко хиляди евро, нали? И да не се приоритетни веднага ти стават еле пък ако ги нямаш в наличност. Гадно, но факт.
Трябва да го знаеш също толкова добре, както и аз.

ами тогава се замисли, дали това не означава ли, че разговорите в клубовете имат висок приоритет за теб?

in vino veritas

не, пиле, означава, че почти всичко има отчайващо нисък приоритет за мен

За жалост нещата не могат да се сведат до три точки.

В момента приоритет номер едно е образованието (завършването му) и работата. Номер две са приятелят ми и семейството ми, и по-точно тяхното "обгрижване". Номер три е личната ми зона и тук включвам творчеството - аз съм неуспял "писател", прекалено мързелив и непостоянен, а се чувствам длъжна да довърша последния си проект.

Здравето въобще не е сред приоритетите ми, тъй като съм здрава и не съм посещавала лекар поне от година(изключвам кръводарителските акции).

Приоритет е стремежът ми да стана по-толерантна и по-малко да съдя хората, които мислят и действат различно от разбиранията ми. За съжаление имам лошия навик да гледам повечето хора отвисоко и с арогантност, а също така отношението ми често е меко казано агресивно.

Въпросчета, дилемки и посоки на мислене: типично за ограничена жена.

Този мъж: съпруг или не?
Да раждаш деца в България: геройство или лудост?
Акълът: пречка за щастие или трамплин към успеха?
Работохолизмът: за и против.
Практичен въпрос: защо, по дяволите, около мен няма нито един мъж, който да разбира и да ме научи на ВиК, електроинсталации и как да сглобявам компютри?
Бог: ако го има, защо?
И подобни.

Ъъъъ... не оригиналнича, просто споделям.

виж значи можело...

ето точно за това питах!

благодаря, благодаря и пак благодаря!

всички биха могли да се понаучат от този отговор как се отговаря конкретно на конкретен въпрос, а не се пишат излишни празни приказки

успех с образоването ти желая, както и с приятеля (ако решиш да се спреш на него в крайна сметка)

аа ясно... ама това значи не че са ти трябвали пари, а че му е трябвало скъпо лечение... това е малко по различно, ако се замислиш :)

ок, не се сърди, важното е, че всичко е свършило добре, доколкото разбирам...

Разбира се, че може. не исках да отговарям конкретно като първо защото съм нова тук и въпросът ти най-вероятно е насочен към конкретна аудитория, а не към прелитащи като мен; и като второ за да не досаждам.

Благодаря за пожеланията, успех в начинанията (даже се римува).

насочен е към всички и най вече към прелетните птици

до скоро!

Ще напишеш ли имаш ли и какъв е изводът ти?

за моите приоритети ли?

ми не мисля, че важно, но щом те интересува ще напиша, въпреки че са твърде абстрактни за моя вкус.

1. основна мисия - да нося светлината в мрака /каквото и практически да значи това?/
2. второстепенна задача - учене /житейско/; по слециално да се науча да разбирам и ценя стремежите и мечтите на хората, както и да мога да живея в човешките структури.
3. да си изясня подробностите около първите две, които са ми доста мъгляви все още



изводът ми като цяло от темата е, че ако искам завбъдеще да получавам конкретни отговори, ще трябва да постявям по някакъв различен начин питанията си...

Благодаря!

Хубави неща.

Вече виждам практическото значение /за другите/ на номер едно: който и да попадне в мрак, ще знае, че може да те извика /стига да не взимаш скъпо/ Оттук и номер две - понеже ще разбираш хората, няма да има нужда да те викат - ти веднага ще донесеш светлината.

Това на майтап, разбира се. Хареса ми!

ако е за теб - с отстъпка

О! Кеф!

В такъв случай - 300 % бакшиш

За ТАКЪВ филм ли ставало дума? Божееее, колко съм несхващателна!!!


А аз наистина помислих, че ще ходите някъде. Ако обсъждате филм и се каните на нещо, пуснете ми бележка.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.

На "има ли нещо друго?" - не се сещам /поне в момента/, даже по-скоро бих свела нещата до:

- храна
- подслон
- компания

Всичко останало е вързано към тези три.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.

1. здраве
2. душевен комфорт (мир със себе си)
3. любов
4. материална осигуреност
5. развлечение

наука, религия и мистика и алтруизъм може и да ги прежаля

The One You Love To Hate

"нема такива филми", нали

в момента- да освободя съзнанието си от безпокойствата
иначе- да съм част от осъществяването на идея
материална осигуреност дотолкова, че да не мисля за физическо оцеляване. Съответно, мисълта ми да е свободна, за да твори

да ги подреждам понеже за мен са неделимите части от едно цяло:
семейство, приетали работа(реализация)

Koмпютpитe ca нeнaдeждни, нo xopaтa - oщe пoвeчe

interesno kak uspia kato samata az ne razbrah

Замислих се.....ако повечето неща си зависят от мен и аз си действам по тях.....но има няколко неща, които просто се случват, иначе не става.

От всичките приоритети, между които избирам всеки ден....и за които всеки ден припкам.....аз си ги имам малко или много и разбира се, разчитам, че ще се получат...но измежду тях най-неуправляема ми се видя любовта.

По заповед не можеш да се влюбиш, нито можеш да го планираш, нито може да го предотвратиш.....ами не знам колко ми е приоритет, щом не зависи от мен....но ако се случи, ще се превърне в най-големия ми приоритет.

Защото не се случва всеки ден, и защото ще е нещо, за което си струва да се пребориш.

Пак се замислих...тоест има няколко неща, които са ключ към останалите.

Интересното е, че тия ключови неща хм, са по-скоро непрогнозируеми, затова си получил такива мъгляви отговори.
Никой не знае кога ще го сполети смъртта, любовта, зачатието на децата ти....или други граждански състояния.

Та всичко ти е приоритет по някаква схема, докато не се намеси нещо такова ключово, което променя схемата ти автоматично.

Можеш спокойно да си преформулираш въпроса: кое за вас е съдбовно, кое преподрежда приоритетите...

Ето, изброих няколко неща, които биха преподредили моите всекидневни и краткотрайни приоритети:
смърт, любов, раждане на дете, ....ммм, учене....смяна на местоживеене, ....здравето не го споменавам, защото се предполага, че е възможно да се грижиш за себе си така, че все пак да не си перманентно болен.

След някое подобно събитие преподреждаш целия си живот общо взето.

Сгреших ли някъде?

Не знам дали някой го е писал, не съм чела всичко.
Но за мен най-важното винаги е било добротата и любовта. Като вътрешен подтик, а не като етикеция. Това не е алтруизъм. То е просто в дребните неща от живота.

Ще ти отговоря отново в моя си стил, поради невъзможност да използвам нечий друг...
Въпреки сходните симптоми и локализацията на "заболяването" пак там - в душата, едва ли моята рецепта би била удачна, приложена за теб, тъй като не сме поставени в еднакви ситуации и пораженията са от различен източник и различни по характер.
Измъквала съм се и от по-тежки кризи... Сама. Въпреки близките и приятелите, които имам. Само собствените рамене осигуряват устойчиво равновесие.
Но въпросът ти е "как", а аз мога да ти кажа само къде е отговорът - у теб.



If you want the answers - don't ask me.
The answers aren't in my head.

Добротата сама по себе си и безцелно приложена не е добра за никого.
Да не говорим общи приказки, за да изглеждаме всичко на всичко добронамерени.

Ако не можеш да изкажеш завършена и логична мисъл......да беше пожелала на всички малко късмет, вместо да си трошиш пръстите да казваш нещо, което всички знаем.

Това е просто забележка по думите ти, дори не е критика...да не се окажеш тънкообидна ....

с риск да ми се обидиш, ще изразя съмнение относно това твърдение:

"Никой не знае кога ще го сполети смъртта, любовта, зачатието на децата ти....или други граждански състояния."

хайде за смъртта и любовта как да е, ама децата определено знам, че НЯМА да ме сполетят, ако не ги искам и не съм готов за тях, същото важи и за "други граждански състояния". и мисля, че смело мога да кажа, че откакто умните хора са измислили презервативи, спирали, постинори както и други средства за разумен секс, това е изненада за все по малко хора в цивилизования свят (най вече такива, които си падат по подобни изненади). естествено неправенето на секс е най сигурния вариант


що се отнася до преподреждането на всекидневните и краткотрайните приоритети - много ме изкефи, че споменаваш смъртта, мда, тя на практика наистина доста безкомпромисно ще ти преподреди дневния план....

Редактирано от Cивия вятъp на 21.10.04 23:31.

"едва ли моята рецепта би била удачна, приложена за теб, тъй като не сме поставени в еднакви ситуации и пораженията са от различен източник и различни по характер."

хм, откъде пък знаеш аз в каква ситуация съм и какви поражения имам и от какъв източник са те?

а на това "Но въпросът ти е "как", а аз мога да ти кажа само къде е отговорът - у теб." аз пък мога да отговоря само с - не ми пробутвай тия глупости, защото са пълни простотии и ми се драйфа от празни приказки на празни хора, които се повтарят папагалски без да се вложи нищо в тях.

айдеее и със здраве.

а каква по точно част от идея би искала да бъдеш или няма значение?

кое е добро, Инкогнита? дай ми пример за нещо добро

ами не е нужно ти да се разбираш, нали аз те разбрах

Да чувстваш мекота и доброта в сърцето си, когато общуваш с всякакви хора. Да е естествено и да чувстваш, че постъпваш добре и правилно. Само така бих могла да живея в съгласие със себе си. А за мен това е най-важното. Нещо като чиста съвест.

значи като се абстрахирам от това, че обясняваш едно понятие със самото него (т.е. че добро било да постъпваш добре и да чувстваш доброта и т.н.), пак упорито ще запитам - можеш ли да ми кажеш в какви ситуации чувстваш доброта и мекота в сърцето си? има ли някаква тенденция, повтаряемост в тези случаи или си чувсъвала "доброта и мекота" при коренно противоположни събития?


как мислиш, дали убиецът психопат има гузна съвест?

Не съм по обясненията. Това не се обяднява, а се чувства и мисля, че е вродено в човека.
Много е просто - повече отстъпвай правото на другите, не дръж на своето.
Само така се запазва това чувство.

А теоретично не ми се говори за друг човек. Той сам си знае.
Ти също знаеш много добре какво е доброта и любов. Защо питаш?

"хм, откъде пък знаеш аз в каква ситуация съм и какви поражения имам и от какъв източник са те?"
Готова съм да се обзаложа, че причинителите и пораженията при теб и мен са различни. ICQ 194540401

Колкото до простотиите и празните приказки - постингът ти ми напомни за баналния виц:
Един мъж имал проблем с простатата, но изпитвал неудобство да отиде на уролог. Затова настоявал жена му да отиде вместо него, като твърдял, че каквото и лечение да й предпишат стриктно ще го спазва.

Та сега ти остава само да докажеш, че сме и от един и същи пол и което е още по-лесно, че имаме и еднакви:
- светоусещания,
- минал опит
- и реакции в аналогични ситуации.

If you want the answers - don't ask me.
The answers aren't in my head.

Редактирано от holi_day на 22.10.04 09:07.

караща те да спреш и да се позамислиш...:)
За приоритетите...Който и да е на първо място, както и да ги подредим, в един момент се случва нещо, което разбърква реда изцяло. Било събитие някакво, било появата на някой човек в живота ни...или появата на едно малко човече...:)))...или просто борбата за оцеляване...
Колко устойчиви...или колко изменчиви могат да бъдат приоритетите ни...
Лошото е, ако настъпи момент, в който осъзнаеш, че си изгубил доста от времето и силите си в неправилната им подредба.

различна съм...и тъжна

да си здрав
да си имаш душевно равновесие
да показваш навреме отношението си към нещо или някого
да се усмихваш и смееш от сърце

може би там и тогава друга съм била...

на какво се обзалагаш?

кво значение има пола, да не е женски здравословен проблем някакъв? дано не е нещо сериозно, защото само в този дух ги дрънкаш.


не виждам абсолютно никаква асоциативна (или каквато и да е друга) връзка между твърдението ми за общите приказки, които нищо не значат на практика и споменатата от теб тъпа история, която едва ли е точно виц.


но карай, не ми се говори повече с теб, късмет!

мисля, че примера, който даде, до голяма степен показва как си подредила приоритетите си

С риск да ми се обидиш, ама не толкова прогнозируемо, колкото ти се струва.

Иди се информирай при андролог или гинеколог каква е вероятността да направиш дете на някоя жена в произволен ден от твоя и нейния живот.

Моя гинеколог..хм, бях още студентка...се изсмя веднъж на подобно наивно от моя страна твърдение. Знаеш ли какво ми каза?
"Ако знаеш колко много са пречките и неблагоприятните фактори, ще се чудиш как изобщо има деца на тоя свят."
Но не само ги има, ами се и множат....което на мен ми говори, че природата дава шанс на всеки.

Слушай! Една жена.....твоята жена, ще е в овулация веднъж в месеца за броени часове. Извън тези часове никой от вас двамата не може нищо да направи.
А аз доколкото разбирам, ти си моногамен....
Е, оставям другото на логиката....

Колко години трябват на семейни хора, за да си родят едно или повече деца? В нормална ситуация...ако поставим уговорката, че проблеми няма.

Съветвам те да се консултираш, или никога не си имал проблеми, или никога не си правил деца.....

защо мислиш, че изобщо искам да правя деца?

нямам никакво такова намерение, не знам дали изобщо някога ще искам деца, не ми се вярва. в този смисъл няма как да ме изненадат. още повече, че от известно време и секс не правя, така че съвсем е изключено да ме изненадат, не мислиш ли?

най вероятно моята доброта и любов не е твоята - тези неща за всеки човек са различни и се проявяват в действията и изборите, а не с думите.

едно характерно нещо за мен е, че както и да се чувствам, в каквото и състояние да се намирам, не мога да остана невъзмутим, когато някой около мен страда или се чувства дискомфортно по някакъв начин. дори този човек да ми е антипатичен, дори да ми е противен, дори да ме дразни. чуждата болка, неудобство, някакво страдание физическо или психическо всеки път ме разтърсва, въпреки че рядко имам куража да направя нещо кой знае какво, може би точно, защото поривът е прекалено силен. всеки път, дори тогава, когато си мисля, че съм го преодолял и съм напълно дистанциран... затова мисля, че съм добър човек, за теб не знам, не те познавам.

ок, мерси за мнението ти

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

________
Който (ме) е разбрал - разбрал...

If you want the answers - don't ask me.
The answers aren't in my head.

Първи и единствен приоритет - детето.
Защото неговото отглеждане включва:
-да си здрав
-да си в добри отношения със съвестта си, т.е. в добро психическо равновесие, т.е. да постъпваш винаги според собствената си ценностна система
-да имаш приятели - за да му покажеш доброто в света чрез общуването си с тях и това колко са важни те в живота на един човек, както и това, че първо трябва да дадеш преди да вземеш
-да работиш и да се развиваш професионално - за да му бъдеш пример и да му осигуриш нормални условия за живот
-да имаш стабилност, основана на безспорния факт, че доброто и лошото в живота са в равни количества

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

За мен на първо място е здравето. Не се вманиачавам по темата "здравословен начин на живот", но смятам, че без него е по-трудно да постигнеш каквото си намислил. След това са нещата, които те "зареждат", от които се чувстваш поне за малко щастлив и ти носят удовлетворение. В случая - разходки, пътувания, спорт, общуване с интересни хора. На трето място е работата, приходите от която могат да се използват за осъществяване на гореописаните дейности. Вярно е, че от третото зависи второто и е логично да им се разменят местата, но смятам, че ако не са налични развлечения /хоби и др. подобни приятни неща/, животът се превръща в съществуване. Може би най-лесно е на хората, които са пристрастени към работата си и тя им носи удовлетворение и радост.

Не се интересувам от живота на известни и неизвестни личности, политика и хороскопи

да, голям проблем имаш.
Не се учудвам, че се характеризираш като тъмнина и светлина.
Знаеш ли, върнах се да ти кажа, че съм те усетила като човек, който никога не е имал онази връзка, в която да се чувства свободен да направи, уф, да създаде дете.

Което много ме учудва...приличаш ми на човек със стабилна ценностна система...а такова нежелание да изпиташ една от най-големите и специални радости в живота? не е типично за теб...ти не си такъв, мисля.

Правенето на любов с един любим човек би те излекувало, но това излиза извън моите права...не бих давала непоискани съвети, освен ако не ме превърти шайбата, че някой се хаби напразно. Което ще е грешка.....но аз пък нямам претенции да съм господ бог и Свет Безгрешна ....

е те тука го затапи ветърко у джинско шише =)))

въна му го и зарад момчето и зарад брашното

сега колкто и ще да духа, ще е само вятър у кафез

казано в три реда
прил. на зкн. за намялаване губенето на време в I-net

Това за любовта ... вече мисля, че все още или винаги ще е само в сферата на мечтите
Не съм сигурна че я има в мен и не съм сигурна че я заслужавам. Поне тази която се има в предвид в този случай ... отдаденост- много истинска, но не си даваме сметка колко сме далече всички от нея и колко имаме нужда от нея.

"Повече"-то е възможност да имаш красивата дреха, която те кара да се виждаш различна :), възможност да ходиш на работа с кола, а не да понасяш ежедневно нарушаване на личното пространство от хора които непознаваш и неискаш да познаваш :(, възможност да идеш на местата които искаш да идеш за тези 2 дни, в които можеш да си дадеш почивка ... такива работи ...

Здраве. Любов. Знание.

това е

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират

1. Мъдрост - за да започна да го "умея" най-сетне и аз този живот, като под умение разбирам - намиране на баланса във всичко (независимо от подреждането на текущите приоритети); приемане на себе си и на околните - такива, каквито са; приемане (с благодарност) на живота - такъв, какъвто ми идва...
2. Доверие - за да се чувствам еднакво спокойно и когато губя, и когато печеля; и когато съм на дъното, и когато съм на върха; и когато си мисля, че "всичко ми е ясно", и когато нищичко не разбирам...
3. (optional - тук се прокрадва суетата ми, което влиза в противоречие с горните две - затова не е задължително) Удовлетворение - т.е. ако успея да сътворя нещо стойностно (без значение по коя от примерните категории в основния постинг - хоби, изкуство и пр.) или дори, ако само успея да вдъхновя някой друг да създаде нещо стойностно..., или пък ако с личността и начина си на живот "заразя" някого да намери "Отговорът"... - би било много много добре.
Мисля, че тези три покриват всичко, но пък ми се струват трудно постижими.

п.с. Ти ми "прозвуча" малко като Соломон в Еклесиаст и ме заинтригува. Подозирам, че когато напълно ми се изясни това "четиво", ама не само на интелектуално, а и на сетивно ниво, ще съм на път да успея да постигна "най-важното в живота".
Успех и на теб.

Започвам да мисля, че ти просто не знаеш какво искаш.
Когато решиш какво е важно за теб..ела ...остави ми бележка.

Дотогава бъди Сивия вятър...

Да говорим за приоритети тоест.....впрочем....

"Знаеш ли, върнах се да ти кажа, че съм те усетила като човек, който никога не е имал онази връзка, в която да се чувства свободен да направи, уф, да създаде дете. " - защо мислиш така? защо мислиш, че желанието да направя дете трябва да е свързано непременно с някаква връзка, която да го породи?

"Правенето на любов с един любим човек би те излекувало, но това излиза извън моите права..." - я уточни рецептата моля... влюбването в любим човек ли ще ме излекува или правенето на секс с такъв човек? леле, то сексът бил много терапевтичен, аз си го знаех, ама не предполагах, че редовното чукане (с любим човек естествено) може да отговори на всичките ми екзистенциални проблеми...

искам да ми отговориш на два въпроса, това наистина много ще ми помогне - колко време продължава любовта и човек разболява ли се, когато не прави любов с любим човек?

Аз говорех за правене на любов, не на секс с любим човек. Поне за мен има разлика. Правенето на любов с любимия човек включва всичко, което правиш с него, не само секса. Не че е лошо де...само секс да правиш с любимия човек. Но с любимия човек може всичко да правиш, щом е споделено, и тогава правенето на каквото и да е се превръща в удоволствие и щастие.

Любовта продължава дотогава, докато желаеш да я подхранваш и изживяваш. Дори любимия човек да го няма вече, ти пак може да си го обичаш.

Да, аз мисля, че липсата на любим човек и неправенето на любов....на каквото и да е с любимия човек, разболява. Не става дума за онази болест да кихаш и кашляш.

Боледуваш от липсата на правене на любов, което включва даване и получаване на любов, както и правенето на глупости с любимия човек.....и всичко останало с любимия човек.

Не се лишавай от житейските радости. Ако живота ти позволява, ако ти дава шанса да го изживееш, защо трябва да се отказваш?

хубаво
приемаш
живота

казано в три реда
прил. на зкн. за намялаване губенето на време в I-net

Не съм чела другите мнения - много са....

1. здраве- нямаш ли го или загубиш ли го всичко друго си губи смисъла... не може да му се радваш ... здравето не можеш да го купиш с нищо, нито с пари, нито с много пари...един мой приятел е онкоболен, всеки ден говоря с него - виждам какво е важно за човек който е загубил здравето си..... страшно е - наистина .

2. любов - но защо я разделяш от секса.... има и непорочна любов ,но ти нямаш предвид нея ... другата любов в един момент води до секс....

3. семейството - и без да се ожениш може.... може да е само съжителство....подписа пред институцията не прави семейството..... идва момент когато можеш да купиш всичко, но не ти стига.... иска ти се да имаш някого до себе си.... някой който да те обича такъв какъвто си, без да се стреми да те променя, който да е с теб, но да се чувстваш сбоводен... това може да е само човек който ти дава любов такава от която имаш нужда.... това се получава като намериш правилния човек , тогава егоизма отива на заден план....

човек се ражда сам и умира сам , а през цялото време се стреми да избяга от самотата , защото не е устроен да живее сам... - затова се стреми към нещо... въпреки че всичко което човек прави през краткия си живот е измамна илюзия......


Този живот е проверка.
Само една обикновена проверка.

Ако беше истински живот ,
Щяхте да получите по-нататъшни
Инструкции къде да отидете
И какво да направите


ще дойде ден когато ще се родят човеци, който ще научават къде да отидат в другия живот и какво да правят .... дотогава просто трябва да се поддържа възпроизводството на човечеството... ние за това сме тук...

знаеш ли имам неща от изброените от теб ....въпреки че не съм се стремяла към тях.... и не съм доволна... защото са преходни.... защото не са това което съм искала.... всеки има задачи зададени от космоса и не трябва да се отклонява от тях... както казва една моя приятелка ' ако ти е писано да ти падне тухла на главата и под леглото да се скриеш, пак ще падне върху теб' ..... и колкото по рано разбереш че не си по-велик от космоса, толкова по-рано ще видиш това което ти е наистина нужно.... алтернативи ще имаш, но дали ще избереш правилната....

увлоякох се.... темата е ' на дневен ред'... откакто свят светува...


Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .

A friend of mine, Arabic man, after a long time of conversations said to me, you have a good attitude, dear.

Това стои вътре в теб, ако съумееш да го видиш...ако намериш вътрешните си очи.

Не зависи от култура, религия, или нещо друго....само и единствено от теб .
Сивия вятър, който не е открил още вътрешните си очи.....има още дълго да се чувства светлина или тъмнина, преди да стане независим от тъмнината или светлината...или от материалната си същност.

Ммм, докато не откриеш вътрешния си източник....
Жалко, че не може да се каже малко по-разбрано..описанията звучат леко налудничаво.

как да обясниш на гладния, че не те интересува храната защото си сит? той продължава да мисли само за едно...

Роксана, всичките ти разсъждения са много хубави, но всички те изхождат от едно погрешно допускане - това, че ми липсва любов.

а не е така, получавам и давам толкова много любов, колкото едва ли можеш да си представиш. в живота ми има толкова много много любов, любов от всички страни от всички видове, че се чувствам дори преситен от тази любов... и като разглезено дете, което има толкова много играчки, че са му омръзнали, си позволявам да хвърлям дори най ценните и скъпите от тях, за да получа някаква тръпка, едно самодеструктивно удоволствие, което едва ли ще можеш да разбереш. някои остават здрави, други се чупят завинаги.

не разбираш, че се чувствам преситен от житейски радости, чувствам се преситен от това да получавам всичко, което поискам, само за да разбера, че не ми носи нищо всъщност.


когато мечтата стане реалност, спира да бъде мечта. за да бъде мечта трябва да не бъде реализирана. а вече виждам как тези "житейски радости", тези човешки мечти се срутват още в зародиш :)) празни са за мен, носят само моментна тръпка и то само когато съзнателно съм си ги забранявал твърде дълго.

има нещо друго, но не ми е ясно какво точно и защо, не съм и се надявал в тази тема да го открия...

виждам, че ти се нуждаеш от любов и това, че сега се опитваш да ми дадеш подкрепа и разбиране и обич ще ти се върне трикратно, искрено го вярвам.

благодаря ти за включването по темата :)

На твое място бих отишла в пустиня...или планина.

Бих оставила всичко зад себе си.

Щом си преситен, трябва да се излекуваш от тази нежелана любов.

Хм...пак не ме разбра.
Аз говорех за оннази желана и споделена любов.....ОНАЗИ!....онази! любов, която не иска и не ограбва...след която света ти се вижда нов, истински и желанн...



Любовта, която получваш, не е желана от теб...аз говоря за ЖЕЛАНА И СПОДЕЛЕНА любов!

Иди в пустиня...подари се на някое сираче....дай къшей хляб на вдовица....или нахрани умираш от глад....

ЧОВЕЧЕ......преситен, ти пак нямаш онова, което искаш!!!!!!


МММ...това, което ти е отредено, още те очаква.....не го пропускай!

едва ли ще се разберем, защото говорим на различни езици.

любовта за която става дума е една и съща, единствената разлика е, че за теб е желана (според мен защото я нямаш), а на мен ми е омръзнала. причината да ми е омръзнала очевидно е, че смятам, че мога да я получа във всеки момент, когато я поискам.

изобщо крайно ми омръзна всички да ми вменяват някаква липса на "правилната" любов. странно е, че някой който не те е виждал никога, който не знае как си живееш живота и какви са ти отношенията с хората наоколо, си позволява да прави такива крайни заключения.



чао

Чао.
Мисля, че имаш сериозен проблем.

Разбира се, не е моя работа да вземам отношение...в крайна сметка се обадих, защото ти пусна тема, която и мен ме е занимавала.

ОК, продължавай да клониш към безкрайността. Некаде в 8-9 клас се учеха лимеси...граници.....та там помня имаше дефиниция за случаите, в които резултата клони към безкрайност.

Забравих да спомена...другото име на безкрайност е perpetuum mobile.

Продължавай да въртиш perpetuum mobile--то на живота си...щом имаш толкова много непотребна любов....аз имам колкото ми трябва и си я впрягам да работи....ти ако искаш, лежи по гръб и чакай да падне луната...

КПД: какъв ти е?
Май клони към нула.....

Ще се радвам да ме опровергаеш......искам да те ядосам и да видиш онова, което ще ти извади очите.

Искаш да живееш живот на ангел...на бог. Непотребна любов....я се прегледай някъде. Светлина и тъмнина....за теб света е черно и бяло. Не можеш да живееш за момента......интроверт и самовлюбен.

Съветвам те да си прегледаш житейската философия....или да се превъзмогнеш и да създадеш по свръхнова технология оня съвършен човек, който ще е свръхинтелект, свръхможещ и ще е щастлив да живее за задника си и без любов....

Толкова за приоритетите на Сивия вятър....

това което наричаш "любов" за всеки човек е различно, освен това със всеки човек е различно, освен това дори всеки път е различно.

благодаря за съвета, житейската философия си я преглеждам във всеки един момент и съм достатъчно критичен към себе си.

не живея за задника си, но не живея и за да получавам любов, освен това винаги съм предпочитал да давам отколкото да получавам. приеми го или не го приемай, както ти харесва. мисля, че достатъчно ме обсъждахме - тъпо ми се вижда аз сам да обяснявам какъв съм и що съм.

ако целта ти е била да ме накараш да се замисля за любовта - повярвай ми, с години съм бил на принципа на търсене на любовта, на търсене на ЖенаТА и прочее. така че достатъчно съм го мислил и прилагал на практика това мислене. наистина не знам какво повече да кажа по въпроса.

Редактирано от Cивия вятъp на 31.10.04 02:01.

Не смятах да се обаждам пак, но явно много съм заинтригувана. Съжалявам...ако преча или се натрапвам вече.

Разбира се, всеки има своя избор.
Разбира се, че аз живея както на мен ми харесва, и ти както на теб ти харесва. Това не значи, че ти мислиш неправилно, и не значи, че аз живея неправилно. Това значи, както ти казваш, че е различно за всеки човек.

Ако търсиш формула, забрави, няма формула. Следвай СВОИТЕ НУЖДИ И ПЪТИЩА. Това е...


Ако това е твоя път, ще се чувстваш щастлив ....такъв какъвто си, и по твоя път. Ще го следваш....

Ако се чувстваш нещастен, ще криволичиш, ще търсиш, ще променяш досегашния си път. Това правиш ти....хората искрено си изповядаха какво им е приоритет...но ти не си доволен.....нямаш онова , което искаш.

Един ключов въпрос:
КАКВО ИСКАШ ТИ????


Ако си отговориш на основните житейски въпроси, които изглеждат в началото много тривиални, но са базови, какво искам от себе си, какво искам от околните...и прочие....ти ще знаеш вече какви са ти приоритетите.

Вече знам, че за теб любовта не е приоритет. Ако беше, ти щеше да се гърбиш и да умираш., да плачеш и да се смееш....щеше да живееш за желаната любов.

Тогава ми отговори какво ....не грешка



Не ми отговаряй на мен, отговори на себе си....

АКО НЕ ИСКАШ ЛЮБОВ, ТОГАВА КАКВО ИСКАШ??????
Такава, каквато я описваш, това е идеалната любов. Няма такава.

Значи ти не искаш обикновена и неидеална любов. Искаш нещо друго. Колкото и обикновена, човешка любов да получваш, тя те отегчава и те стресира.


Просто дай на себе си отговор какво всъщност искаш.

постоянно търся отговора на този въпрос.

ти не търсиш ли?

Да намериш:

*равновесието в живота като се опознаеш и бъдеш себе си.
*топлината, която да успееш да запазиш за по-дълго
*правилния път към другите, карайки ги да се отнасят с теб човешки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да.
След като помислих отново, реших, че съм била прекалено категорична. Мисля, защото ограниченията на материалния свят си слагат едни окови и ограничения, които остават в съзнанието ти като непроменими.

И аз имам други, неясни желания за мен. М, сега говорим за желания, не за приоритети, но ако приемем, че едното е свързано с другото.....

Една вечер наскоро седях...на прозореца.....без да разбера как са минали час, час и половина. Хапех си устните...и отвътре ме раздираше усещането, че пропускам нещо изключително важно.

Много, много силно усещане. За това неудовлетворение ли говориш? За тази жажда ли? За това недоволство? Уж имаш онова, което искаш, но ръцете и душата ти са празни. Копнежите дори не мога да бъдат назовани.

Тази празнота ли искаш да напълниш?

И с какво?

това усещане, което при теб е траело час, аз го имам от години. все чакам нещо да се промени, нещо да се случи, за да усетя от вътре удовлетворението, спокойствието да ме изпълни. е, вече не чакам, ами правя всичко, което ми хрумне, опитвам го дали "става" и до колко "става" за мен.


за момента не искам да пълня празнотата искам само да разбера защо я има, дали само при мен я има и още много неща. затова и питам, затова и заядливо провокирам хората да се замислят повече или всъщност не да се замислят, а по скоро да спрат да мислят и евентуално да се ядосат достатъчно, за да ми напишат нещо истинско, което мога да почувствам, което мога да "опитам" все едно че аз съм го преживял.

Не е единственото, нито е първото, и вероятно няма да е последното. Но както виждаш, аз говоря за това, а ти за приоритети.

Аз го имам отдавна и за себе си го наричам жажда. Жаждата те гони да искаш и търсиш. Не може да останеш на място, защото не те свърта. Дори когато спиш, вътрешното ти око остава отворено. Дори когато си смачкан, жаждата те вдига да живееш. Може да го наречеш дух...да, дух е по-добре. Но пак не е само дух.

Търсиш душата си , Сиви ветре.....рееш се напред назад ....в опит да вземеш в шепи вятъра на душата си.

да, вярно е, душата ми я няма в момента. и не знам кога и дали ще се върне.

но и когато съм бил с душа пак не съм намирал за дълго покой.

сама разбираш, че нещата няма смисъл да бъдат поставени по такъв начин, затова питам за приоритети.



поне имам какво да търся, Роксана, защото има безброй хора, които нямат и никога не са имали нито душа нито дух, просто празни обвивки. веднъж някой ми каза, че на целия свят имало само 50 000 човека с души. ако е вярно, може би и тях търся също.

Тогава дефинирай онова, което търсиш.

Аз не мога, но знам, че някога съм го имала. Искам го пак.

не мога да го дефинирам, съжалявам.

търся душата си, духа си и мястото си :)

първата отлетя далече, заради болка, вторият не се събира, защото му е тясно, а третото е ключът към първите две и най голямата загадка за мен в момента


кога си го имала? :)) дали е било скоро?

Не знам какво имаш предвид като казваш скоро.

Някой ден на ушенце ще ти разкажа, но не тук.