досещам се че досега съм бил на принципа да чакам да се оправят разни определени за важни нещица, което е било оправдание да не се гледа в детайлите на всичко което ме заобикаля, или да отлагам вглеждането към детайли "за някога си",

но както всяка крайност и тази си стига до края и вече не е актуална, нито върши каквато и да е било работа, затова вече не гледам важното е се опитвам във всяко нещо да внимавам в детайлите - друга крайност, която е нова и досега не е достигнала до насищането си...

хей, изглежда с теб се познаваме, щом знаеш колко имам още за покриване! супер!

иначе въпросът беше кои от тези неща са най важните за теб, мисля че дори при пръв прочит е очевидно, че някои от тях са донякъде несъвместими...

да оставим за момент онова мистичното и да се върнем към ежедневните ситуации, избори, които трябва да правим и правим, но въз основа на какво....?

съжалявам, но май не те разбрах

каква е точно връзката между това да чакаш нещо да се оправи и да се вглеждаш в детайлите? ако нещата "се оправят", това предполага тяхната промяна без твоето участие. от другат страна да гледаш детайлите също не е активно участие в промяната на нещата. с други думи за мен това са два независими процеса, два отделни избора. кое те кара да ги свързваш логически?

знаеш ли, "да разбираш какво искаш" има различни нива.

едно е да знаеш, да разбираш какво искаш в определен момент. това май всеки човек (или животно) знае. от друга страна малко са хората, които знаят какво искат в по дългосрочен план. ще ти дам конкретен пример. аз и ти (примерно) се сваляме. и аз много, ама мнооого добре знам какво искам: срещата започва в 17.00; в 17.05 аз знам, че много ми допадаш, но не бих се целувал с теб. в 17.15 ти вече толкова ме привличаш, че адски копнея да те награбя и нацелувам. обаче в 17.17 вече не мога да те гледам, да не говорим за целуване. и всичко това би могло да се изреди още 20тина пъти в следващите 2 часа, без някаква особена връзка с това какво си говорим (забележи - без връзка с разговора, ако ти си изръсила някоя простотия, обрата в отношението ми би бил ясен). е, ако аз ти заявя, че "знам какво искам" при тези обстоятелства, би ли приела насериозно думите ми?

ако се замислиш, може да си има някакво логично обяснение защо през 5 минути си меня мнението, да речем може да си мисля за моята бивша голяма, непреживяна любов безсънната (примерно) докато си говорим и това рязко да влияе на мотивацията ми, на настроенията ми. значи за да знам какво точно искам в дългосрочен план, аз би трябвало поне до известна степен да съм наясно със себе си, а не само с най повърхностния пласт от мисли, емоции, пориви, който пласт е всъщност само върха на айсберга - наистина видим добре, но съвсем недостатъчен, за да разберем какво ще бъде движението на целия ледник.... ако следваш аналогията ми - като следя върха на айсберга аз мога във всеки момент да кажа "айсберга се намира тук". но ако знам каква е формата на целия айсберг, аз бих могъл да кажа "след 10 часа айсберга ще бъде едикъде си", нещо, което няма как да стане в първия случай.... при тази аналогия "ти" си айсберга, а "приоритетите" ти са подводните течения, които те тласкат ту в една, ту в друга посока. аз не те питам дали си наясно къде се намираш в някой момент, а дали знаеш по какви правила, закони, тенденции си се озовала там и продължаваш да се движиш нанякъде :))

в този смисъл ще рискувам да допусна, че зад твоя "живот на усещания" също стоят някакви вътрешни ръководни правила, принципи, но може би не ти се занимава да ги изкараш наяве, да ги анализираш....

хм, ами предполагаше се всеки да избере 3 приоритета от списъка, ама явно съм ви наплашил много и всички до момента ми клинчат все едно, че не е ясно какво питам

не съм ги пропуснал, те са към семейството.

мисля че приоритетите на много хора включват на първо място създаване на здраво и щастливо семейство, което и мотивира много компромиси, които после правят с другите си ценности.


иронизирах всички варианти, може би не си забелязала...


кажи освен семейството и децата кое е другото важно за теб? може ли да предположа....? някои морални ценности и по конкретно честността и точността?

ми защо още не си умрял тогава? това не е толкова трудно за постигане...

не е задължително, ама може би е добре... мерси, оцених искрения отговор

мерси за отговора - у-доволствието ли е най важното за теб в живота?

така погледнато, да "определяш важното в живота" ми изглежда нещо като вглеждане в миналото - да се определиш към момента какво смяташ за важното - досега, и понеже гледаме само назад, това разбира се е "пасивно" - това е теглене на черта, а затова съм описвал и какво може да се направи при положение че ти е трабвало да теглиш черта, т.е. да гледаш кое е важното - според мен трябва да смениш от гледане надалеч към гледане в детайлите, или напопъки при достигането до момент да се питаш "а кое е важното"... в този смисъл като кое определяш за важно има по-малко значение, и при всички случаи не може да не включиш и всичко важно като написаното в лексикона по-горе - любов, пари, известност и т.н., само че и промяна която да те (пре)насочи към постигането на нещо, след като въобще си задал въпроса кое е важно (т.е. стигаш до там да виждаш че нещо липсва)