Да намериш:

*равновесието в живота като се опознаеш и бъдеш себе си.
*топлината, която да успееш да запазиш за по-дълго
*правилния път към другите, карайки ги да се отнасят с теб човешки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да.
След като помислих отново, реших, че съм била прекалено категорична. Мисля, защото ограниченията на материалния свят си слагат едни окови и ограничения, които остават в съзнанието ти като непроменими.

И аз имам други, неясни желания за мен. М, сега говорим за желания, не за приоритети, но ако приемем, че едното е свързано с другото.....

Една вечер наскоро седях...на прозореца.....без да разбера как са минали час, час и половина. Хапех си устните...и отвътре ме раздираше усещането, че пропускам нещо изключително важно.

Много, много силно усещане. За това неудовлетворение ли говориш? За тази жажда ли? За това недоволство? Уж имаш онова, което искаш, но ръцете и душата ти са празни. Копнежите дори не мога да бъдат назовани.

Тази празнота ли искаш да напълниш?

И с какво?

това усещане, което при теб е траело час, аз го имам от години. все чакам нещо да се промени, нещо да се случи, за да усетя от вътре удовлетворението, спокойствието да ме изпълни. е, вече не чакам, ами правя всичко, което ми хрумне, опитвам го дали "става" и до колко "става" за мен.


за момента не искам да пълня празнотата искам само да разбера защо я има, дали само при мен я има и още много неща. затова и питам, затова и заядливо провокирам хората да се замислят повече или всъщност не да се замислят, а по скоро да спрат да мислят и евентуално да се ядосат достатъчно, за да ми напишат нещо истинско, което мога да почувствам, което мога да "опитам" все едно че аз съм го преживял.

Не е единственото, нито е първото, и вероятно няма да е последното. Но както виждаш, аз говоря за това, а ти за приоритети.

Аз го имам отдавна и за себе си го наричам жажда. Жаждата те гони да искаш и търсиш. Не може да останеш на място, защото не те свърта. Дори когато спиш, вътрешното ти око остава отворено. Дори когато си смачкан, жаждата те вдига да живееш. Може да го наречеш дух...да, дух е по-добре. Но пак не е само дух.

Търсиш душата си , Сиви ветре.....рееш се напред назад ....в опит да вземеш в шепи вятъра на душата си.

да, вярно е, душата ми я няма в момента. и не знам кога и дали ще се върне.

но и когато съм бил с душа пак не съм намирал за дълго покой.

сама разбираш, че нещата няма смисъл да бъдат поставени по такъв начин, затова питам за приоритети.



поне имам какво да търся, Роксана, защото има безброй хора, които нямат и никога не са имали нито душа нито дух, просто празни обвивки. веднъж някой ми каза, че на целия свят имало само 50 000 човека с души. ако е вярно, може би и тях търся също.

Тогава дефинирай онова, което търсиш.

Аз не мога, но знам, че някога съм го имала. Искам го пак.

не мога да го дефинирам, съжалявам.

търся душата си, духа си и мястото си :)

първата отлетя далече, заради болка, вторият не се събира, защото му е тясно, а третото е ключът към първите две и най голямата загадка за мен в момента


кога си го имала? :)) дали е било скоро?

Не знам какво имаш предвид като казваш скоро.

Някой ден на ушенце ще ти разкажа, но не тук.