не намирам причина да го правя. Страх ме е от съмртта обаче...

Съжалявам, че ви го пиша това, но няма с кого да споделя....

:(

причини има.

но най добре да ги откриеш сама за себе си, няма как да се опишат с думи...

много ми се иска да ти помогна и да те обнадеждя по някакъв начин, но ако човек не си помогне сам, нищо друго няма смисъл.

ако искаш ми разкажи защо се чувстваш обезверена, защо си загубила желание за живот?



а пък мен не ме е страх от смъртта
но съм още тук, виждаш ли?

кажи поен от кой блок ще скачаш, че да застана отдолу с камерата и да снимам...
ти като не виждаш никакъв смислъл, поне аз малко пари от материала да изкарам

Сивият вятър е прав.... а в допълнение ще кажа...щом те е страх от смъртта значи ти се живее.... изпаднала си в депресия....лошото е че е посред лято..... всеки има такива моменти..неизбежно е....

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

че аз ли да ти живея живота... вместо теб?

с какво ще ме улесниш - предполагаемата ми липса на страх от живот/смърт?


Имаш проблем - неосъзнато желание всичко да се прави по перфектния начин, или да не се прави. Някой те е убедил че само на това му казват "жизнь"... и затова си нямаш live is live тук на работа, или на морето...

Белое на белом...

и на мен не ми се живее
ама живея
и знам , че няма да е леко и утре ще е по- друдно и от днес ...... И въпреки всичко не виждам светлина в тунела ...... , но продължавам! И знам че нямам шанс към по добро , но вярвам , че някога ще имам . О боже сигурно съм пълен нещастник и то със сигурност. Просто дай си време размисли и виж колко по нещастни хора има в тоя момент от теб и се успокои . Радвай се на живота и нали виждаш като се замислиш , 4е не стоиш в дъното на пирамидата . ДАЙ ГО МАЛКО ПО- ТАКА ПИЙ ДВЕ РАКИИ И СЕ УСПОКОИ ! аКО НЕ пиеш .;...М ... про4ети 10 книги и поспи пове4е

Не си единствената... обаче все още сме живи и докато сме живи ще се борим за всичко за което можем. Аз казах. Хау!

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Пътувай, спортувай, не стой у дома, обади се на забравен приятел от училището още, отиди на гости в някое село, бягай на къмпинг, поне месец без книги, кино или телевизия, открий народната музика или пък започни да свириш на китара, направи план на обиколка из клубовете; ако хич не можеш без четене - научи някой нов език, обери нощес цветята на комшията, спи край Мальовица или слез в Леденика. Ако бачкането или липсата му те скапва, зареди се с малко непримиримост към проблема. Каквото и да е, опитай се да формулираш с думи какво точно ти тежи. С това преминаваш от емоция към сметки и ще търсиш основния проблем. Може да е самота, може да е необяснима апатия, може да е нещо в миналото, може да е неразбиране от страна на гадже, може да е физически недостатък, може да е място, може да е липса... Каквото и да е, обърни се директно с лице към това нещо и му кажи: а бе я майната ти, липсо такава, самотност такава, безпаричие такова, я да те видя аз тебе, ако направя това и това.

Agent of Change

А ако й липсва всичко което си описал и няма възможност да реализира съветите ти / поради липса на пари, работи работа която не й харесва но няма друг вариант и т.н. / ....тогава..... какъв съвет ще й дадеш.... Примерът ми не е хипотетичен имам такива познати...

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

За кво го споделяш?

Няма нищо по-подходящо от момента.