От близо 4 години излизам с едно момче. Вразката ни беше много интензивна през цялото време>Обичах го много и все още го обичам, миосля че тои същто,но напоследък на него нещо му става и се държи супер тъпо толокова тъпо че аз от 2 месеца насам си мисля и се опитвам да скъсам с него, само дето не мога!.( не че нещо лошо специално прави, просто се държи безразлично и студено и ниакакси все едно го дразни моето присъствие а от друга страна изка да се вийда с мен,но ниамам представа не мога да обясня савсем хем изка хем не, а аз не мога да понасям това и съответно се караме постоянно) Споделям с него че така не издаржам повече .Разбираме се през седмица че ниама да се виждаме.Според него същто е разумно ,обичал ме,но намал бил трапка кам мен вече (само дето на мен не ми изглежда точно така).Та след като се разберем да не се виждаме повече минава максимум ден и тои започва да ми звани и пак почва същтата песен, а аз колкото и ядопсана да сам била ми минава и изглейда не мога да престана да се вийдам с ннего, тои също.А бил изкал да остане малко сам.Проблема е там че аз не виждам смисал и не знам дали изперквам и дали въобще това което правим е нормално и всичко това ме тормози страшно. Просто не разбирам какво става!Ако някои може да ми обясни сте се радвам много. Бих се радвала на ниакакъв савет какво трябва да направя за да престане всичко това. Надявам се че не съм ви отекчила много. Поздравявам всички. И благодаря за мнението ви :)

разделете се временно.... и не контактувайте изобщо от вас зависи.... всичко е воля, но явно нещо ви куца...
работата ми изглежджа ' хем сърби, хем боли'....

за да не те дразни нещо - махаш причината за това... а не виждам друг начин освен да не контактувате изобщо известно време и да разберете какво изобщо искате един от друг....

всъщност на колко години си ???

Откакто чух какво мисля не вярвам на това което чувам

здравей
Едва ли някой ще ти помогне тук . Ти не казваш много . Но аз така като страничен наблюдател мога да кажа , че не знам дали е точната дума това има няква несъвместимост м/у вас . Или в него има неща които те дразнят или в теб има неща , които той не харесва . като резултат от цялата работа сте си заедно но както казваш някак си измъчена работа.
Не знам ти трябва да знаеш най добре от всички тук защо е така . засега толкова
до скоро

Ако ти кажа на колко съм ще паднеш. 27 звучи като вече достатъчно сериозна възраст че да знам отговора сама. Да ама не. Това не ми е и първия приятел че да не знам какво да правя. Достатъчно успешно сам се справяла с подобни нещта до сега, справям се и доста решително с живота си въобще, затова и не знам какво става в момента.Изглежда обаче изперквам. Това което казваше ок и аз до този извод съм стигнала, но проблема е че не става не мога да го направя и странното е че просто не мога да разбера защо, някакси просто не мога да взема твърдо това решение, направо се чуствам безсилна. Такова нещо ми се случва за първи път!

И аз си мисля че трябва да знам наи добре но не знам :(. Несъвместимост , може би, но защо тогава не можем просто да асимилираме това?Какво да ти кажа още?Всъщност чуствам го като наи близкия човек на света мисля че и тои мен, в смисъл каквото и да ми се случи парво а попнякога единствено с него мога да споделя независимо в какви отношения сме в момента.? Не знам чуствам се като в омагьосан кръг от които не мога да излезна.Щеше да е много по лесно ако просто поне един от двамата можеше да вземе твърдо решение, но уви трябва да е по наи трудния начин, всяко последно решение трае наи много 3 дена.Направо съм в шах и се чудя на себе си. Не разбирам и не знам какво да направя.

Всъщност аз просто не знам какво изкам.Хем изкам да го махна от живота си хем не. Не мога да измисля кое е наи разумно и кое има смисал за мен проблема е че и двата варианта не ме устроиват.Направо се чуствам идеотски от неспособноста си да взема решение. По цял ден мисля какво да направя и разглеждам нещата от хиляди ъгли. Даже го разбирам него , мене си и ваобще всичко единствено не разбирам защто не можем нито да вкараме нещата в релси нито да престанем.Не знам просто така не съм се чуствала никога досега Даже попнякога тези мисли пречат на работата ми, а не съм такъв човек като цяло. Уф просто не знам Чуствам се безпомощна и някакси изцедена

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от bobarizka на 14.07.04 00:35.</EM></FONT></P>

Редактирано от bobarizka на 14.07.04 00:36.

Щом не можеш да вземеш решение, значи времето за решения не е дошло.

Остави нещата така както са, времето ще покаже. Сега просто се отпусни.

има една мъдра мисъл: "Когато знаеш кога да тръгнеш, ще знаеш къде да отидеш", дано я разбираш правилно:-)))

Смятам, че това е истинска любов. Нормално е между двама души да има разминавания. Щом не можете да се разделите изчакайте да мине време, пък то ще покаже.

от вчера си мислех по темата. не с мъдростта. с опита.
скоро си споделях, че не съм съгласна да определям нечие поведение като тъпо или нещо подобно, щом аз самата съм наясно, че дефиниции за правилно и неправилно, вярно и грешно, добро, зло и т.н. няма всеобщи, изведени) на лице са единствено параметри на тези понятия и тяхното възприемане. това, което за мен е едно за другия може да се окаже противоположното. и няма как да не е така при толкова различни хора със толкова различни светове.

поговори с него вместо да се тормозиш излишно)

Съвет - не се карайте! Дишай дълбоко!
Обяснение. Ще промени ли нещо обяснението ще попитам и теб? Ще промени ли него? Теб? Връзката? Нима? Не вярвам, че с думи, разговор, изясняване, обещание човек се променя! Това е човек. Той се променя сам само като почувства нещо. Ако можеш да говориш така, че да получиш обяснение от него, с което той да почувства необходимото чувство, което да го промени такъв, какъвто на теб ти се иска, браво! Стига да можеш да заложиш на това, че това ще работи и без под твое влияние след това!
Моето лично мнение е на база моя такава връзка. Мисля, че бяхме заедно донякъде по навик, донякъде по инерция, донякъде чисто приятелски свързани, че няма друг, помагахме си много двамата, нещо смесено такова, но връзката вече беше угаснала, особено след първата проба на раздяла. Угаснала в смисъл, че през цялото това време на връзката много се бяхме променили, особено той, от всичко което се случваше наоколо, може би и годините от живота ни бяха такива, по-динамичните, имам предвид студенските, и най-вероятно вече не се харесвахме толкова и така, както преди, както в началото.

Няма нищо по-подходящо от момента.