Защо е толкова трудно да се пише за любов, като едновременно с това се абстрахираш от преживяното, от разбитото някога сърце?Какво е любовта?За мен понякога е изтръпване на главата. Друг път е тъга. Съвсем реална, истинска, и жестока. Дори по-скоро е само тъга. Изтръпването на главата го има само в началото, когато още е весело, когато всичко е розово и приятно. Но после, когато дойде раздялата, става тъжно. Дълго е тъжно. Много дълго. Слънцето свети някак си тъпо. И вятърът духа тъпо. Всички хора наоколо се усмихват тъпо. Дърветата и те са тъпи.При вас може би е друго, не знам. При мен е така.
И какво от това? В момента, в който си спомниш за всички подарени цветя, за всички усмивки... за целувките, откраднати пред входната врата... Как да не ти стане тъжно? Минало е, да... Така ще кажат някои. Но това променя ли нещата? Не, обаче така само става по-гадно. Пък и реално погледнато нищо не може да ги промени. Миналото си е минало. То умира съвсем, когато загубиш и последната илюзия, че можеш да си го върнеш.
И все пак любовта показва завидна издържливост и не иска да умира. Дълго време след това ти горчи в устата... Мяркат се спомени за неоправено легло, полуизпита чаша кафе стои самичка на шкафчето... Идва ти да виеш от мъка, но си казваш: "Шшш, ало! Я се дръж малко!" И то не за друго, ами просто защото не искаш да изглеждаш слаб в очите на хората. Или пък не искаш да те вземат за луд. И това затваряне в себе си те кара да се чувстваш още по-зле. Споменаваш на този малко за терзанията си, на онзи пък нещо друго, но пак малко. Така че един човек да не може да сглоби цялостна картина на чувствата ти... Затова я и разпръсваш сред множеството познати (и непознати).Но защо? Защо е така? Защо любовта не иска да си отиде? На мен тя вече не ми трябва! Не я искам! Носи ми само разочарования, тъга, и въобще нищо хубаво не остава след нея. Дали? А може би не?! Приятните спомени, които се бият в главата с неприятните, не могат да спечелят. Насъскваш лошотията си срещу красотата на загубената вече връзка.Повтаряш безспир"Глупак, защо именно аз се излъгах и се влюбих в теб, защо именно в теб" и в същото време знаеш, че не е така че точно този е бил човекът който те обичаше и който сигурно продължава да те обича въпреки всичко.
Наистина няма светлина... няма слънце... няма време... всичко е сиво и мрачно като в... като в нищото... Едновременно с това те гони самото време, чувстваш как то свършва. Идва краят... Но преди да дойде краят, ти се мъчиш... Мъчиш се, защото не си наясно със самия себе си. Мислиш си, че вината е единствено и само у теб. Макар че не е така... Или може би не е така, но ти никога не си сигурен. Както обикновено. Двоумиш се дали все пак, въпреки цялата си увереност, не си сгрешил някъде, в нещо... Естествено, за една връзка са необходими двама души, а те и двамата допускат грешки. Всъщност май има два вида хора, преживели раздяла, които ти си срещал. Или може би три. Първите са идиотите като теб, които вземат всичко така навътре. Вторите се правят на корави, но понеже са нежни души, споделят тайните си пред приятели.Третите... уфф, какво за третите - знаеш ги, това са ония, които не се притесняват да дебилстват, ония с ампутираните чувства.
Не ми се пише повече.. стана ми малко кофти.... спомних си за една истинска любов... или поне за някого беше такава

Всички сме ангели с едно крило, можем да летим само ако се прегърнем един друг

Изпитвам същото.
Но не мога да го опиша толкова красиво.
Или просто не мога да го споделя, защото боли.
Или не искам, пак заради това...

Едно нещо ми се наби в главата и още кънти там, не питай защо :

" Миналото си е минало. То умира съвсем, когато загубиш и последната илюзия, че можеш да си го върнеш. "




I'm Wanting

Е, не мисля че тук е мястот да правим клуб"разбити сърца" или нещо подобно.Знам че боли. Това е естественото стечение на обстоятелствата.Част от горзната картина наречена Живот

Всички сме ангели с едно крило, можем да летим само ако се прегърнем един друг

за друго може и да не кажа ама че картинката живот е грозна не съм съгласен
хич.
ам хич не съм съгласен.

Ами това че ти не си съгласен не значи че това трябва да е всеобщото мнение. Различни гледни точки. Това е.

Всички сме ангели с едно крило, можем да летим само ако се прегърнем един друг

светъл лъч в тъмното

понякога точно от това имам нужда

Благодаря!



I'm Wanting

отиди до една болница
мини през гробищата
и би трябвало да ти е ясно че резултата е 1 на нула за теб до тук.
живота не е само любов.
шарен е
за гледните точки е така
ако си сложила тъмните очила е едно
ако ги свалиш е друго
живота си е живот
зависи от тъмните очила само

е са е мрачно но прогнозата е от петък да е слънчево и спиране на валежите

кеффф

I'm Wanting

Ще мине, винаги минава.
Понякога е полезно да си поплачеш, макар и сам.
Може пък да е за добро...
Представи си, че те чака още по-хубава любов с всичките трепети и красиви мигове...
Пожелавам ти го.