В последно време не вярвам на думите, вярвам на делата след тях.Върша много неща във външен план за да е пълен хаоса, във вътрешен се усещам спряла, а не обичам чакането...В него има толкова много енергия, която се завихря в теб.Има толкова много шумове, които улавяш в периферията,че някак забравяш вътрешният си център.Има нещо, което трепти в теб като морски фар.Времето минава разтеглено като във филмова лента и едновремено с това бързо като "между две премигвания", между едно вдишване и издишване.Незнам на какво се надявам всеки път, когато очаквам Успеха, ПРиятелството или Любовта...В Берлин имало една гара, която се казвала "Спрялата гара", незнам дали това е истина, никога не съм била там, но така се чувствам...Чувствам се като мрежата на паяка в една разрушена къща без прозорци и без ъгли.Мрежата, която сякаш чака да улови вятъра, или може би самият паяк отдавна напуснал я. Не може в цялото това чакане да не спре кораб или влак, да не се върне увиснал паяка, да не засвири уловен в мрежата вятъра...Но и не може ако Успеха е с минала дата, ако приятелството е една доверила ми се илюзия, ако Любовта е проза, не може да си заслужава цялото това вътрешно завихряне и вричане............
Между две мои премигвания, между едно вдишване и издишване се чудя дали отдавна чакам или самата аз съм спряла, за да разбера,че за да чакаш трябва нещо или някой също да те очаква - ЗАБЕЛЯЗВАЩО.
Не вярвам на думите, вярвам на всичко, което водят след себе си!

Скорпион захапал опашката си!

/Хм-хм - ред. - тук взета дума назад, да не се налага да обяснявам... простено?/ Лично - чакането винаги имам за почивка. Именно заради постоянното движение и въртене отвън. За да усетиш собствения си покой, имаш нужда да затвориш очи за останалото, защото хаосът вън винаги има допирни точки с теб вътре и в крайна сметка дори да премигваш като точица на прозорец, спряло, сигурно и стабилно сред съсипана от буря гора, надали в целия хаос наоколо би осъзнала собственото си спокойствие, вместо което би се тревожила от отнасяне и дори разрушение. В други мисли обаче хаосът вън е необходимо условие да почувстваш покоя отвътре. Важното е да можеш да лавираш във всяка ситуация. Дори закована в себе си. Нищо не е достатъчно категорично стабилно.

Май не става за отговор. Настроение.



- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.

Редактирано от Бeзcъннa на 12.01.04 18:12.

Да така е....Рядко ми се случва някой да ме разбере между редовете!Много ми харесва картината, която ми описваш и начина, по който нарисува същото това в мен, което се опитах да очертая. Намирам нещо позитивно в него, което искам да взема за себе си едновремено като спокойствие и настроение!
БЛАГОДАРЯ!

Скорпион захапал опашката си!

Има смисъл да чакаш ако знаеш какво чакаш. И май и тогава не е ясно.
Какъв е смисъла когато единственото което ти подсказва че си жив е ронещата се мазилка.
Май няма. И не би трябвало.
Простя разтягаш мига до вечност и това го обезобразява.

Нищо.

Забравих - няма смисъл да се вярва на думите. Те са мимолетни. Като желанията.
целуни дъжда

Редактирано от Mandalay на 12.01.04 18:23.

печена тиква си ти .
пекана си

обещания - предсказани и пропуснати...

...
Дъжда вали и заличава всички дири
на хиляди минаващи очаквания
и фарс е всичко,някой ти се хили,
когато всики никой се оплаква
...
всичко което казваш е така.Между лудото блъскане в ъв външни и вътрешни противоречия, в които се губим и намираме винаги се случва нещо, което да ни напомни че всичко е времено, дори когато има цел и посока...Осъзнаването винаги идва неочаквано, за да разберем че всъщност нещо винаги е било част от нас, щастието и нещастието също!
Късмет!

Скорпион захапал опашката си!

мдааааааа

Скорпион захапал опашката си!

отговорът ти звучи хубаво като хайку!

Скорпион захапал опашката си!

какво мдаааа а?
какво?