Дойдоха да ми искат пари за трансплантация на бъбрек... и аз взех че дадох ... нищожна сума някаква. По принцип не давам. Обидно ми е някак си да дам 2 лева на някой на който му трябват поне 10000 по толкова... А ми е още по-обидно това че трябва да оценявам човешкия живот спрямо тривиалностите от ежедневието ми.
Но понякога успяват да ме убедят... обикновено когато почувствам честен човек срещу мен или просто симпатичен. А това са лъжливи неща. Фасадата лъже. И какво излиза- който знае как да ми се усмихне може да се възползва. А това изобщо не е вероятно да бъде нито най- нуждаещия се нито най-достойния.

Ей такива едни объркани мисли ме налягат от време на време:)

аз давам и тва е,друг път не давам. не знам що така.
като дам ми е гот,като не дам пак ми е гот.
шото като дадеш праиш евентуално някакво добро,ако не дадеш правиш евентуално няква твоя си далаверка малка.
не знам,ама не ме гризе изобщо такава мисъл що така и що иначе.
тва май е различно такова ....
не знам това.
ма ако ги мислиш като даваш по добре не давай .все си прав да знаеш.
може и за добро да не дадеш нали

Няма ли фантазия, вече?
А за пияни просяци да не приказваме.



Като бях студент и мно хитър пусках обяви у вестничета тук. Бяха германците още 60 милиона. "Ако ми подари всеки само десет пфенига". И хлапетата не се навеждат ако лежат на улицата стотинките. Нищо не е.

Ама 60 мио х 10 = направихте един човек щастлив. Пусках ги преди Коледа.
Мислиш ли, че някой ми изпрати?


/германците са световен майстор в дарителство по цял свят. Затва има много и постоянна информация, кои дружества имат например много бюрокрация..така че от парите стигат до нуждаещите се само 30% или 50% или 80%. И други подробни детайли....та....фирми които даряват 100 000, 500, 000 не са нещо много в концерта на бабичките. И тези с милионите. Щото 90% от милярдите които даряват германците по света, са от бабички с нищожна песия и с дарителства от 10 Марки, не евро. Имаше навремето събиране за Чернобил само в три училища в едно малко хесенско градче. И предаваха нонстоп по радиото. И понеже бях напът все там на техните вълни и ми стана интересно..следях предаването в колата. За два дни събраха децата 3 милиона марки. С трохички...само джобни и от пириятели, роднини и съседи. ЗА ДВА ДНИ.....впечатлиха ме повече от стотиците милиони, които събират разни организация за държава в Африка например...

Та, дребно добиче прай тор - в този случай - най-голямото количество тор

нямаш шанс - използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Целева група си бил, изманипулиран си.
Правили са ми го сто хиляди пъти; не съжалявам, обаче по някое време спрях кранчето.
Не мога да дам отношение с пари.
А това е едничкото дето мога да предложа : ангажимент, съпричастие.. и то не струва пари ! Не се продава и не може да се купи. Има връзка със светоусещането ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като чатнеш, че това което правиш го правиш главно, за да определиш и съградиш себе си може би ше ти мине малко. И това нема толкова голема връзка с това, какво наистина причиняваш на другите. Особено на тоя батак.

Ти деистваш за да видиш себе си в най-добрия възможен вариант и да изживееш точно това. Тва дето го наричаме душа си е некво чувство или сбор от такива, които се самоосъзнават.

Както сексапилната пичка много добре знае какво е и какво предизвиква у мъжете без въобще да мисли пряко за това.

Та очевидно най-добрия вариант на себе си не е "глупака който се оставя да го манипулират сульо и пульо", но ти пък искаш да преживееш и: "този, който винаги е готов да сподели хубавото което има с истински нуждаещите се".
Та тези твои две визии сега взаимно се коркат.

Май от тука не е трудно да се примириш със себе си

Остави това. Мен ме гонят Бесовете затова, че Държавата трябва да осигури на тези хора здраве. И всеки път когато някой търси помощ по този начин, виждам как държавата нехае за хората си. И ми иде да режа глави на алчни държавници нехайни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти се питаш трябвало ли е да дадеш или не? Аз пък не се питам. Като дам, дори да не съм убедена, че са честни срещу мен, си казвам, че какво толкова - купила съм един хляб на някого. Ако е измамник - лъжата на неговата съвест да лежи. Не мисля, че така се събират милиони и не мисля, че от хубаво се тръгва по хората. Така че никога не съжалявам. Разбира се, не давам всеки път, когато някой ми поиска пари. Когато мога и когато поискам. До нашето пазарче има момче, което всеки ден проси стотинки, изглежда малко умствено недобре, поне на вид, а на години е някъде на 20, струва ми се. Ми спрях веднъж и му казах - познавам те вече, не ме гони всеки път като мина, аз ще ти давам когато мога да ти дам, ок? И той вече не ме закача, запомни ме. И му давам парички понякога. Не ме интересува колко събира на ден. Ако можеше да работи, мисля, че щеше, вместо да мръзне навън така жалък. Да купиш хляба днес на някого не е нещо лошо, дори да е лъжец. Така си мисля аз.



- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.

"Искайте и ще ви се даде"

Все някой трябва да дава, нали. Радвай се, че ти си имал/а тази възможност.

А за какво ще се използва даденото - там вече си отговаря онзи, който го е взел и последствията са си само и единствено за него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз....давам! Като ми искат, сърце не ми дава да отмина просто така.
Но не винаги имам възможност. Преди няколко дни ..ох да не объркам сданието...Министерски съвет мисля беше.
До ЦУМ-него не мога да объркам
Та там има кабинка в която има полицай-охрана. На два метра от него има един човек. Преди Коледа го видях за първи път. Сага разбрах, че е възрастна жена.
Вали сняг, студ а тя на едно кашонче, спи на земята.
Домъчня ми! Казах се, ще направя нещо. Ще й купя поне нещо за ядене. После....забравих! И до сега ми тежи. Все за нея си спомням.
Знаете ли Таня Боева? Една певица, пее нелицеприятната чалга.
Един ред от нейна песен : Господи не позволявай на майките ни да просят...
Ами ...това е ! Баси Мама Мия Булгария
Ако някога минете от там....поне една закуска...ей така, от добро сърце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Булгаков, "Майстора и Маргарита", втората част, епизода след бала, в малкта стаичка Воланд пита Маргарита каква награда иска за това, че е била домакиня на бала. Тя знае че това е единствения и шанс да си върне Майстора. И ... въпреки това поисква друго - да спрат да поднасят кърпичката на Фрида*. Коментара на Воланд (по памет): "трябва да намеря достатъчно парцали и да запуша всички дупки на спалнята".
Следва и обяснението на Коровиев. Става въпрос за дупките, през които се промъква мислосърдието. Има ги. На всеки може да му се случи. Според мен не е слабост. А иначе измамници и използвачи има много ...


*Фрида е жена, която е задушила малкото си дете с кърпа. За наказание всяка вечер и поднасят на поднос кърпата.

--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух