Май сама немога да измисля решение хора! Немога да си накарам приятеля да излизаме! Нито на кафе, нито вечерта някъде след като свърши работа, нито понякога ме вика у тях... От почти 5 години сме заедно. Обичам го невероятно много и той мен също, с тази разлика, че аз доста по-често показвам чувствата си....но аз съм свикнала с характера му. Обаче просто понякога се чувствам толкова ...абе нищо немога да го накарам да направи ако не иска, обаче аз правя! Нали компромиси са това...нали неможе само от едната страна да ги има....нали неможе иначе да вървят нещата? Е те вървят само,че добре че съм аз да си забравям за всичко. Може да съм му омръзнала.....цял ден сме заедно, от сутринта.....сега ме приеха студентка, задочно....дано да се затъжи за мене като ме няма за по две седмици. Незнам как ви звучи това което пиша, може би несериозно или смешно, но ви уверявам, че не една и две вечера съм оставала в къщи сама да плача. А може би пиша така, защото подсъзнателно си мисля, че и вие няма да ме разрете, както не ме разбира и той. Не очаквам да ме разребе и за в бъдеще.....обаче не е важен само той.....и аз съм важна....защото го обичам повече от себе си и по-илно от най-силното нещо.....и го знае...показвала съм го хиляди милиони пъти за тези 5 години...той също, обаче напоследък е толкова безразличен, че имам чувството,че....незнам какво трябва да стане за да бъде както преди.
Не се караме......не ни липсва нищо......той е на 30, аз на 20.....просто всичко е супер, но постепенно просто вече не се съобразява с нищо. Все си мисля че съм му омръзнала.....обаче ми казва, че не е така, обича ме сигурна съм. Това е най-честния и искрен човек на света, обаче аз немога и един час да не го видя! Сега си търся и работа.....мамка му що винаги най-хубаво е в началото:(((((((((((((((. И защо имам чувството, че само той се промени. Ми аз го обичам все повече и повече с всяка минута!
Сега в момента се е зазяпал нещо в компютъра си.....работното му време свърши......защо не каже, че иска да си тръгНЕМ, да идем някъде.....ей така ....както преди......ако трябва да съм честна в момента играе. HEROES III :( Мамка и и игра!
След малко ще ми каже че иска да тръгваме и ще си тръгне сам. Аз в крайна сметка ще си седя в нас и ще гледам нещо.....дето не ми е интересно:(((( Сега да не си помислите, че всичко това е ежедневие! Не е ! Но е доста често понякога...
Не мога бе...и аз незнам какво не мога ама не мога.

да разбера къде точно ти е проблема, а и не се чувствам достатъчно компетентна да дам мнение. Но прочетох Heroes of Might and Macig III, а това е велика игра. Защо не му предложиш да те научи да играеш? Тогава може да играете двамата заедно в мрежа, дори и да имате само един компютър Не казвам че това е панацея за връзката ви, в никакъв случай, но все пак е вариант да сте повече време заедно, а в крайна сметка доколкото разбрах ти точно това искаш или?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неща да играя!!!! Ама оценявам чувството ти за хумор:)))))
Искам си връзката както в началото. Тва искам!

Искаш, ама не ставааааа..... За съжаление никога не може да бъде същото. Така, че дерзай и промени нещата така, че да те задоволяват сега, а не като тогава.

Разница нет между правда и ложью, если конечно и ту и другую раздеть!

Откровено казано след първите думи като стигнах на "почти 5 години" си казах - това не е вярно! Съжалявам, че не мога да се поставя на мястото ти, но такъв опит изобщо нямам! За някой друг месец примерно може и да е могло, но трябва да се замисля, за да се сетя. Не бих издържала. Значи къде се виждате въобще, не разбрах. Заедно сте сега целия ден, на неговата работа ли стоиш? Ами много ми е странно такова положение, няма начин да ти бъда полезна. Даже да си го представя не мога. Без да ходите никъде? Пет години? Та даже те прочетох пак, да не съм пропуснала нещо. Преди, някога, излизахте ли?



- - - -
Хм. А сега лошата Безсънна пресмятаaa... Оказва се, че ти си била на 15 когато си тръгнала с него. Пораснала си! Все повече неща те вълнуват, все повече различни неща те интересуват. Може би не е готов (или не иска) да приеме това.



... изрязах слънчоглед в лицето си...

Редактирано от Бeзcъннa на 06.11.03 19:15.

Как да променя нещата? Знаеш ли колко пъти съм си седяла в къщи и си казвам : " Трябва да променя нещата" И след като мисля, мисля, мисля и стигам до смедния извод - или трябва да се примиря с положението или да се махна.....След това автоматично изключвам второто, защото ......просто защото немога да го приема като вариант и се връщам на началното " Да се примиря" Обаче немога!!!! Кой би се примирил? Това звучи по-скоро като оправдание, да не направиш нещо.
Ама искам да го знам кой е тоя дето е казал, че сле като даваш, трябва да получаваш. Щото аз вече се издавах.....
Защо да не може да е както в началото:(((((((((((

Много добре знам какво искаш, обаче никога няма да разбереш какво си мисля аз!

Аз нали за това написах от долу, че това не е ежедневие. Разбира се че сме излизали и излизаме. Само че проди, излизахме всеки ден, преди да иде на работа (става дума за интернет клуб), понякога по време на работа също пием кафе навънка, а вечерта задължително. Само че постепенно.....незнам аз ли му омръзнах или излизането.....или незнам.
Знаеш ли аз може би знам защо толкова ме боли и толкова отчаяно много искам да е същото, защото мисля че в всяка ситуаци има хубави мигове и сега бих преила по-естествено това което става обаче......още в началото.....имаше едно момиче което....беше навсякаде.. в нас, в тях... Това е единствения човек който мразя.....сега си давам сметка, че не съм могла да усетя най-хубавото само за себе си, трябвало е да го деля и чак сега си давам сметка за това. Точно това е причината да искам толкова много всич
ко да е същото, за да мога да го изживея както трябва...така за себе си...както всички. И ми е много мъчно, че никога няма да стане.

Много добре знам какво искаш, обаче никога няма да разбереш какво си мисля аз!

Ти чувала ли си, че интернетът може да бъде проблем? Съвсем в началото, когато започнах да си търся любимите песнички, да събирам, да чета насам-натам, бях склонна да откажа кафе само за да постоя със слушалките тихичко сама в къщи. Не съм играла игри, но съм чувала да казват, че може да е страшно. Да не говоря глупости, разбира се:-)), човекът въобще може да не му е в главата това, но ти давам някаква хипотеза.

И отделно - като "по-млада" не се прибирах почти въобще. Но ми поомръзна. Не ми е интересно да знам къде какво ново кафе има. Имам дете, но и преди това се бях отегчила от излизане. Може да си е най-нормален преход. В сегашната ситуация гледам на всяко излизане като на едва ли не приключение. И ми харесва. И ми е приятно. И обичам да излизам. Но не често, и не всеки ден. Ако не сте денонощно заедно, може и да се превърне в събитие всяка възможност за излизане някъде. И да ви хареса на двамата, не само на теб.

Още нещо. Да си се замисляла как се чувства човек на 30, ако няма добра професия и стабилна работа? Мислиш ли, че твоят човек с интернет-клуба се чувства спокоен и удовлетворен? Ами настроението му може да няма нищо общо с теб, или поне не толкова пряко, колкото ти се струва.




... изрязах слънчоглед в лицето си...

в интерес на истината съвсем сериозно ти го предложих туй с Heroes-а Играта е наистина супер, ама айде да не те агитирам
Виж сега, мила...то не става само като кажеш "искам". Точно като малките деца които викат "искам" и тропат с краче. Аз не съм специалист, но ти предлагам да се замислиш все пак над следните няколко неща: какво точно искаш ти от него, какво си склонна да предприемеш, за да промениш ситуацията и докъде си готова да стигнеш в желанието си да с него. Не забравяй че хората се променят, връзките се развиват и нещата никога не остават същите. Когато сте се запознали си била почти дете, сега вече си млада жена, целия ти живот е още пред теб. Той е вече на 30 и поне възрастово е един зрял и улегнал мъж (или поне така се предполага). На теб ти се живее и това е естествено, той може би вече се замисля за "свиването на семейно гнездо". Както и Безсънна каза, може би има други проблеми които съвсем не са свързани с теб, а с професионалните му амбиции и желанието му за реализация. Може би някъде по пътя той да е тръгнал в друга посока и в момента и двамата да не сте хората, които сте били когато сте се запознали. Може връзката ви да е почнала да се изчерпва (и това се случва понякога), а може той да се намира в някаква криза.
Варианти многооооо. Все си мисля, че 5 години не се захвърлят току така и затова ако си наистина убедена, че го обичаш и искаш това да е човека с който да изживееш живота си, седни най добре и си поговори с него. Но кротко и спокойно. Без истерии. Без "искам". Попитай го той какво иска, как си представя бъдещето и на двама ви, какви са мечтите му, желанията амбициите. Поговорете какви са твоите очаквания и ги сравни с неговите. Може просто да се окаже, че имате някакви временни недоразумения. А може и да се окажат съществени различия. Седнете и решете какво ще правите по нататък.
Айде, че и аз мноу се разписах
П.С. Мхм избягвай да показваш желанието си да си денонощно с него. Може пък да се чувства обсебен. Ограничен. Затворник. Дай му малко лично пространство. Дай и на себе си малко лично пространство. Не е хубаво да живееш от и за него, ти си тази която е важна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спри да мислиш толкова много за него. Помисли за себе си. Той и сам може да мисли за себе си, а за теб няма кой да мисли явно.
Няма синхрон - нещо не е в ред. Или твоето желание е много по-голямо или неговото никакво го няма. Раздялата е полезна - ще усети липсата ти и ще прецени кое от двете състояния повече му харесва - дано да е това, което ти искаш.
Обаче тая липса на синхрон е убийствена. Ти агонизираш. На него му е добре. Аз на твое място ще реша че не заслужава чувствата ми и ще се отвратя от неговото поведение. Съответно от него. Може би наистина той не иска чувствата ти, а само да те има като домашно животно(или офис-котка) Ако не излиза с теб, сигурно не иска да ви виждат заедно - защо? Ако има много свободно време без теб, с кого е ? Или сам ? Или те лъже ?
Знаеш ли, фактът че ти още повече го обичаш пак ме насочва към теб конкретно. Ти искаш да обичаш някого, той обаче се дърпа нещо, а ти напираш още повече. Нуждата си е нужда, ама от едното желание пясъка на вода не става ... По-добре потърси оазис, преди да умреш от жажда.
И ако нямаш достатъчно ум за да спасиш себе си, поне говори с него смело и ясно - проблемите се решават най-добре от тези, които ги познават отвътре ... може би той ще ти предложи решение. А може би ще те разкара. Каквото и да стане - винаги е по-добре веднага, отколкото по-късно. По-малко нервни клетки ще умрат.

П.П. Липсата на компромиси е голям грях. Ако е истина че той не прави никакви компромиси (пък и малко дори) бягай от него като от огън ! Връх на егоизма се нарича и си много заблудена да обичаш подобна твар. То не е човек, а егоист. Нищо не става от тях, най-малко пък хора за обичане. Но пък умеят да мятат въдици. И после яко дърпат. Само дърпат към себе си. Егоизъм Абсолютише ! Нема да ти казвам какво си мислят такива хора за другите. Сигурно ще се сетиш и сама какво мислиш ти за камъче на тревата до уличната лампа - примерно че може да го ползваш за нещо, нищо друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Well на 06.11.03 20:43.