|
Тя направила нещо, което баща й не одобрил, макар че вече никой не си спомнял какво. Ала той я завлякъл при скалите и я хвърлил в морето. Там рибите изяли плътта и очите й. Докато лежала на морското дъно, теченията подмятали скелета й.
Един ден в морето излязъл рибар, е, всъщност в този залив по-рано ходели да ловят риба мнозина. Но този рибар не бил тамошен и не знаел, че според местните заливчето било обитавано от призраци.
Куката на рибаря случайно се закачила в ребрата на Жената-скелет. “О, този път хванах нещо голямо! – помислил си той. – Много голямо!” Вече си представял колко души ще нахрани с рибата, за колко време ще им стигне и колко време няма да се налага да ходи на риболов. И докато се борел с тежестта, внезапно морето се развълнувало и заподхвърляло каяка му, защото онази, която била отдолу, се мъчела да се откачи от въдицата. И колкото повече се дърпала, толкова повече се оплитала. Каквото и да правела, кукичката неумолимо я теглела нагоре.
Рибарят се бил обърнал да вземе сакчето си, затова не видял как голият й череп се издига над вълните, не видял малките коралови създания, проблесващи в празните й орбити, не видял рачетата по белите й зъби. Когато се завъртял, тя вече цялата била на повърхността и висяла, захапала носа на каяка с дългите си предни зъби.
- О! – извикал мъжът и сърцето му паднало в петите, очите му ужасено се присвили и ушите му станали яркочервени. – О! – изкрещял той, блъснал я от носа с греблото си и загребал като луд към брега.
И тъй като не се сетил, че тя се е оплела в кордата му, рибарят още повече се уплашил, защото тя сякаш го следвала по петите. Накъдето и да завиел, призрачната жена не изоставала нито педя и дъхът й се кълбял над водата като облаци пара, ръцете й се протягали напред, сякаш искали да го завлекат в бездната.
- Оооооооооо! – завил той, когато стигнал на сушата.
Скочил от каяка, стиснал в ръце въдицата си и се затичал, а коралово белите кости на Жената-скелет, все още влачени от куката, полетели след него. Изкатерил се по скалите, тя го следвала. Втурнал се през замръзналата тундра, тя го следвала. Прегазил оставеното да се суши месо и го стъпкал.
Докато я влачел, Жената-скелет грабнала една от сушените риби и започнала да я гризе, защото отдавна, много отдавна не била яла. Накрая рибарят стигнал до иглуто си, вмъкнал се през отвора и на четири крака запълзял вътре. Задъхан и облян в сълзи, той лежал в мрака и сърцето му биело като барабан. Най-сетне в безопастност, о, в безопасност, да, в безопасност, най-сетне...
Представете си какво се случило, когато запалил лампата с китова мас и... тя лежала на снежния под, едната й пета била на рамото, коляното – в гръдния кош, стъпалото – до лакътя. По-късно рибарят не могъл да обясни защо станало така, може би светлината смекчила чертите й или това, че той бил толкова самотен. Но от дъха му се родило някакво нежно чувство. Той бавно протегнал мръсните си ръце и с тихи думи като майка към дете започнал да я разплита. Първо разплел пръстите на краката, после глезените. И така цяла нощ. Накрая я облякъл в кожи, за да я стопли.
Рибарят извадил огнивото си и с косми от косата си запалил огън. Докато мажел с масло безценната си въдица, той от време на време поглеждал Жената-скелет. Увита в кожите, тя не смеела да промълви нито дума, за да не би рибарят да я измъкне навън, да я захвърли на скалите и да натроши костите й на парчета.
На мъжа му се додремало, пъхнал се на топло и скоро заспал. А когато човек спи, нали знаете, понякога от окото му се отронва сълза. Не знаем, какъв сън я причинява, но или е тъжен, или е пълен с копнеж. Така се случило и с рибаря.
Жената-скелет видяла сълзата да блести на светлината на огъня и изведнъж ужасно ожадняла. Тя пропълзяла при спящия, като тракала с кости. Сълзата била бездънна и жената пила ли пила, докато накрая утолила многогодишната си жажда.
После, както лежала до него, тя бръкнала в гърдите на спящия рибар и извадила сърцето му – мощния барабан. Седнала и започнала да бие по двете му страни. Бам-бум! Бам-бум!
И както барабаняла, запяла: “Плът, плът, плът!” И колкото повече пеела, толкова повече тялото й се покривало с плът. Пяла за коса, зорки очи и нежни ръце. Пяла за отвора между краката си, пяла за гърди, толкова големи, че да топлят, и за всички неща, от които се нуждае една жена.
И когато свършила, с песен свалила дрехите на спящия рибар, пъхнала се при него в леглото при него и се притиснала към кожата му. Върнала големия барабан – сърцето, в тялото му и двамата се събудили, прегърнати, свързани след прекараната нощ, но вече не с рибарска корда, а по друг начин, хубав и траен.
Хората, които не си спомнят причината за злата й участ, казват, че двамата с рибаря постоянно били сити, защото ги хранели създанията, които тя познавала от живота си под водата. Хората казват, че това е вярно, но не добавят нищо повече.
Инуитско предание.
Aledar~Редактирано от Aлeдap на 31.10.03 22:56.
|
(далеч)
