Лека и на теб!
А на Слънцето целувка и да грейва скоро!

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

За съжаление "сте".Идвам от ада на човешкия гений


Довиждане

А може би не...
Капризния ми стомах си каза думата, в това можеш да си сигурен обаче.

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

До скоро!

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

Да търсиш миналото - това е много страшно нещо
Умишлено понякога си налагам да не мисля... ех, ами... то е като да търсиш себе си истинския. Каква бях преди да се променя? Ако бях живяла с промените, щях ли да се променя и аз, и щях ли пак да търся миналото си в същия роден град или щях да забравя да го търся защото нямаше да ми е така ценно?

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

... Май нямаш време за носталгия. Не се натъжавай, целуни слънцето и от мен :-)

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Не разбрах нито защо "ни" съжаляваш, нито какво е "адът на човешкия гений". Мисля, че можеш да кажеш какво очакваше да намериш като отговори. Или какво би написал ти самият в отговор на такава тема. Нещо си недоволен и щом си, не е ли добре да ни покажеш лично от какво би бил (доволен)? Да знаем другия път да се обаждаме или да си мълчим.

Добро утро.




... изрязах слънчоглед в лицето си...

Завръщам се тук след години
и боса вървя по брега.
Реката окъпана в синьо
събужда позната тъга.
Събужда предишните чувства,
до вчера горели във мен -
крайбрежните улички пусти,
целувките в мрака зелен.

Минава, големият кораб минава -
окъпан в безброй светлини,
навярно без шум от тогава -
пътува през нашите дни.
Минава, големият кораб минава
през моя тогавашен свят,
вълшебства в сърцето ми прави,
годините връща назад.

Събужда предишните чувства,
до вчера горели във мен,
крайбрежните улички пусти,
целувките в мрака зелен.
А аз край реката оставам,
след толкова скъпи неща.
Големият кораб минава,
минава край мен младостта...







... изрязах слънчоглед в лицето си...

Снощи грейна с 38.8! Добре е сега де.
Понеже не обичам оффтопици много, та тук - ВИ, благодаря, и от теб ще я нацелувам, ок!




... изрязах слънчоглед в лицето си...

никой не мое да избяга от сенкята на миналото.
смо мое да се праи че това онова но не