Понеже някой зачекна нещо, за което ми се говори, да запитам - лесно ли прощавате? И защо трябва да се прощава по принцип, трябва ли? Ако някой сгреши по отношение на вас, нужно ли е, разбирайки причината, да го оправдаем напълно и да се държим сякаш нищо не е било? Тоест - ок, съгласявам се, че за всяко нещо си има причина и всяка причина се пречупва различно през различния човек, води до различна реакция, предизвиква различни постъпки. Но схващането на чуждата логика доколко помага да бъде "реабилитиран" другият човек? Основният въпрос остава все пак - защо пък да трябва да прощавам? Като съм разбрала причината за нещо-си-там, да взема изведнъж да го забравя? Ми не се получава. Пък когато твърдо се разчита да проявя благородство и снизхождение (щото стореното е сторено поради глупост, недомислие, грешна преценка, натиск на обстоятелства и там каквото и да било) и едва ли не прошката се изисква, даже се ядосвам. Според мен неща, които са непростими, има. Може да не се унищожат отношенията, може да се продължи напред, но да се изтрие станалото - не може. Уместно ли е да се опитва да бъде вменена вина заради невъзможността да се прости? Това си е лична работа мисля аз. И изобщо не е задължително да се отхвърля всичко, сякаш не е било. Въпреки разбирането на причините.



Да опитам да си "сверя часовника"?

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

Трябва да се прощава, защото човек не е устроен да е безгрешен:) И нали именно от там се учи. Ти не правиш ли грешки? Не са ли ти прощавали? Трябвало ли е да ти простят, а и не може да не си се надявала, въпреки да си осъзнала грешката си.
За мен това да простиш е точно толкова естествено и нормално, колкото и всички останали отношения (някои дори не толкова нормални), но все пак ги има.
Вярно е, че си е личен избор да простиш ли или не, но според мен най-естествено е да решиш кое точно заслужава прошка. Иначе, не виждам как без нея:) А и понякога ситуацията го изисква, ама ще стане много дълга тема.

Не се закачай със лъва, когато спи!!!

един мой приятел казва така - е добре де . са те праснали нали?
и кво от тва. продължава си всичко ...по после ти си ги праскаш и така.

в края на краищата важно е човек да има някакъв душевен комфорт.
ми тва за комфорта при различните люде настъпва различно.
са обаче ако нещата са в някаква система става по сложно.
те тая система или ще продължи да функционира при някакви видоизменени правила или се самоунищожава.
прощаване?
абе кво прощаване ?
ако ти мине начи си простил,ако ли не начи не си
са зависи колко ножа е влезнал навътре.
и кви са пораженията.

прощаване а?
човек не е длъжен да прощава ,нито пък да не прощава.
мое да се прощава на хора дето не познаваш и са ти никви.
ни ти ги знаеш ,ни па те те знаят и стават грешки.
обачееееее
когато човечето си те знае и ти си го знаеш и да си праскате и по после - лелелелел кво стана!
тоя номер не минава изобщо.
абе че си плащат и тва е
толкова колкото трябва.
или па ти си плащаш колкото толкова .
и живота продължава
по после пак си те праскат....па и ти си праснеш някой.
па те съжаляват............. па се извиняват па ти съжаляваш ,па ти се извиняваш
е как дойде са де
и кво за причините?
тва си е в човека и така.
другото са само думи

ти май представа нямаш колко па мое да те праснат а?
и е са например аз като знам че па толкова си простителна и лесно прощаваш нали де ,па мое всичко да ти кажа
и ти нали няма да се сърдиш а?

оправдание и прошка са също доста различни неща... та заглавието и съдържанието на темата не са кой знае колко свързани.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо?
единия се оправдава а па другия прощава
уравнение с две неизвестни

ми не е точно така
значи оправдаването може да се използва като дума и за двете страни, обаче и в двата случая, не е задължително да е свързано с прощаване.
точно както и причината не е оправдание

а принципно, уравнението което казваш, е с една неизвестна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма да се сърдя щото няма да ме убидиш:)
и не за друго, ами щото ще се засегна ако ме уби някой на чийто мнение държа, в смисъл такъм случай, който заслужава прошка. А тва че представа нямам как може да ме праснат, да ти кажа чесно доста ясна представа имам. Така се полува понякога. Може би щото много отдавна е било, си останах само с хубавите спомени. Обаче мога да простя, ако си заслужава, а всеки сам си преценя кои неща си заслужават.
Пък и не го казвам това, че съм простителна, с цел сега да ми уцелиш слабите места:)) Ма да ти кажа, ше се радвам някой ден, ако може да си човек, който би ме засегнал наистина.
Темата беше съвсем за друга сега...що ме отклоняваш,м?:))

Не се закачай със лъва, когато спи!!!

Ми ето:) За тва говориме:)
И двете положения ги има, понеже си човек.

Не се закачай със лъва, когато спи!!!

дето май страшно малко хора си го задават - а като се замисля, разкаянието примерно не е достатъчното условие за прошка, в някои случаи е необходимо условие, ама като цяло корелацията между двете работи нещо хич не е задължителна. В дъното винаги стои 1. желанието - дали искаме или не искаме да простим, 2. персоналната преценка, която определя мястото на съответния човек в ценностната ни система след "прощаването", щото колкото и да си говорим, обикновено отношението никога не е същото (то всичко било относително, понякога +, понякога - :) Ама повечето хора май наистина не могат да разберат, че да простиш не означава реабилитация ...и продължават да влагат усилия "да бъде както преди", все повече оплитайки се в в разсъждения "ама защо" и "вече не е същото"... А прошката си е (сори за клишето) просто шанс... Никога не е същото, което не пречи да бъде различно и хубаво.

Макар че... скоро не съм си сверявал хронометъра...

Редактирано от NoNamed на 16.09.03 12:49.