Че съм в ужасно добро настроение. Не се случва редовно да се събудя в пет сутринта в понеделник и всичко да ми е (или изглежда?) наред. Като начало - кафе!

О, и за вас има малко->

/моля, моля, няма защо!


После - мислех си, подбирайки една книжка накъм прибиране, защо "истината обикновено се оказва скучна"??? Защото е нещо познато, пък в природата ни е да очакваме различности? "Разкриващата се в момента последователност и логика в удивителната, почти неузнаваема истинска история действа толкова подтискащо на всички, че отново се завръщат художествените преработки: истории с достатъчно елементарна структура, за да ангажират зрителя. Нуждаем се от сюжет и смисъл, а не от гол факт..." Нямам си за какво да мисля явно в момента! Имам, естествено, но човек, седнал на спокойствие докато птичките вън се разпяват, очевидно е склонен да се отнася... Та се чудех - наистина ли е толкова скучно? Тоест голите факти? Това, което става наоколо? Дотолкова, че да се изпитва нуждата от вариации, от префасониране, от украса? И тук от същата книжка (ми какво да направя, така ми тече мисълта) се сещам (отварям, да не излъжа нещо с цитатите) за фалшивите спомени. Цитирам тезата -

"Какво е човешката памет? Тя определено не е пасивен записващ механизъм като дигитален диск или лента. По-скоро е като машина за приказки. Сетивната информация е разделена на откъси, които се съхраняват като фрагментарни спомени. И нощем, когато тялото почива, тези фрагменти напускат тъмния си склад, отново се подреждат и преповтарят. Всяко повторение ги отпечатва още по-дълбоко в невралната структура на мозъка. И с всяко следващо повторение споменът се усложнява. Прибавяме едно, изпускаме друго, променяме логиката, запълваме избледнели моменти, даже смесваме различни събития.
В крайни случаи наричаме това явление "фалшив спомен". Мозъкът създава и пресъздава миналото и накрая получава версия на събитията, която може да няма нищо общо с действителността. Струва ми се, ще е вярно твърдението, че всичко, което си спомням, е лъжа."

Как мислите? Вярно ли е? Според мен до голяма степен е, най-вече поради неизбежното влияние на собствените, лични, неповторими представи на отделните хора. След изтичането на време след събитие, то отстъпва количеството си информация, ако мога така да се изразя, на други, по-пресни спомени, освобождаваме се от "ненужното", за да пазим по-ясно по-скорошното, мозъкът ми изглежда като машина, която пресява нещата, които ни трябват и които не, по някакъв признак, дали? Определено има някакво "автоматично" облекчаване, което работи у нас, може би без такова бихме се блъскали в прекалено голямо количество спомени и забравянето е всъщност защита от "прегряване". И си мислех - ако човек реши в твърде късен момент да извика от паметта си нещо старо, отдавна отминало, как ще бъде възможно да си припомни всичко напълно? Някои помнят повече емоциите си към момента, дурги помнят реакции, трети - само обстоятелствата, довели до нещото, или пък само какво е казал един или друг човек, конкретно важен за онзи момент, но не и за сега-то. И след преглед на сега-шни емоции нищо чудно споменът да излезе изкривен, променен, пообъркан, неясен. И истината за него да е неясна дори за самия човек, който опитва да си спомни. Можем ли в такъв случай да сме сигурни, че винаги казваме истината, дори когато от сърце и напълно го искаме? Интересно ми е. Няма фотограф, който да запечати каквото и да било от "преди", за да ни го подаде да разгледаме в "сега"...

- - - -
"Запазете спокойствие! Вода ще има за всички."

Има такава катедра в НБУ където един доцент се занимава точно с написаното от теб. Ако те интересува www.nbu.bg и там може да го намериш. А фалшивите спомени са ми специалност - особенно ако са от бъдещето

Под прозорци и врати
някой пее с мрачен глас
твърде дълго кри се ти
дойде сетния ти час

разбрах те добре.
ми да.
само че не съм съгласен с теб и то по доста принципни неща написани е са.
миналото,спомените,реална представа,и пак истината......
настоящето и бъдещето се крепят на миналото. и така с лека ръка да изпратиш миналото и да си задаваш въпроси - това било ли е ,истина ли е ...
наистина от едно нещо всеки или в едно нещо всеки вижда различни неща и т.н.
нооооо толкоз.
фактите са си факти и колкото да се опитва някой да изтрие всичко назад не се получава
но ако погледнем написаното от теб от друг ъгъл (от страната на тъпия ъгъл) то ясно с вижда че подобен поглед върху нещата в живота се ползва с пълна сила нон стоп.
и в един момент историята (дори и на света) изглежда като комикс някакъв
според теб това си е нещо нормално
за съжаление това е масова практика.....
да накараш хората да забравят,да се омаловажават фактите ,да се говори и и стина и лъжа до тогава докато вече не е ясно какво е .....
илюзия си е тва да знаеш
вкарваш човек във фабриката за илюзииии и това е.
мнооо важно че било тва така,голяма работа........
и става конфекция всичко,някакъв вид глобализъм ....
от друга страна методиката - всичко на масата пък била груба,недодялана...
ми то истината не никак красива в повечето случай и за това човек или трябва да премъчли или да лъже.
и така
всеки си избира сам каквото му харесва и не ходи на шивач.
у супера при конфекцията или при шивача

кво ти е кафето все пак да те питам след тоя куп глупости които написах?
имаш ли мляко и какво е а?

да, и аз разбрах за това,
мисля че
"Конструиране на спомени"

се казва, дори е имало семинар/че в НБУ този месец , но не съм ходил...

Написаното е в тон с моето усещане. Всичко е избор на свободна воля.
Обаче не живеем сами
















Сега ми кажи какво да правим с психопатите ?

Една ужасна смърт настигна 11 годишната Мия. Удушена, изнасилена и погребана в този ред. Откриха убиеца, който се оказа приятел на семейството, 22 г педофил с дълга история на психични отклонения.
какво трябва да се прави с тия типове ?
В Европа няма смъртно наказание.
Психопатите са нелечими случаи.
В Дания пък няма доживотен затвор



"В града върлува отчаян психар, който напада младите жени." Така жителите на старозагорския квартал "Три чучура - Север" коментират жестокото убийство на 25-годишната Татяна Тодорова 24 часа след трагедията. Студентката в Тракийския университет бе намерена с разпран корем в коридора на втория етаж в кооперацията, в която живее, в събота около 3,20 часа сутринта. Според съседите, които са я намерили, момичето е било преследвано от входа по етажите от неизвестен мъж. Цялата площадка е била облята в кръв, когато са намерили Татяна. Малко по-късно момичето издъхва в Спешния център от голямата кръвозагуба.


..and I can give you a trouble that you cannot handle

да, и аз смятам че хората не помнят миналото си като запис на лента,
по-скоро в даден момент могат да се сетят най-вече за
това което им върши работа в момента, т.е. това което отговаря като идея на нещо което ще трябва да бъде взето за да може да се работи по дадена задача в момента,
или пък ако не говорим за задачи и работа, това което ще се спомня отговаря на "принципите на мислене" и "живеене" според които се води човек в момента, странното е че самите принципи и тези насоки също се определят от спомените, но не само, определят се и от виждането на бъдещето - предсказване, обикновено грешно предсказване , но то все пак се прави, избира си човек в какво да вярва за да отиде еди-къде си...

Винаги съм си мислила, че реалността в крайна сметка е някакъв вид илюзия. Така или иначе няма сигурен критерий за това, кое реално е наистина такова, и кое е "подправено". И в този контекст- спомените са проекции, представи някакви.
После започнах да си мисля, че някъде нещо съм пропуснала, та ми е промит мозъка, така де, както обича да констатира (с нотка на укор) един не-знам-точно-дали-приятел-щот-нали-не-знам-кое-е-реално-и-кое-е-истинско- прекалено много философия влагам, пък живота трябвало еди-какво-си там...
И си викам, ми да, верно съм се чалнала. Баси и казуса- и кой да ми каже дали така съм направена, или се е случило впоследствие?
Да, ама не.
В някаква реалност (нашата обща като че ли!), това е научно доказан факт. Фалшивите спомени. Избирателния начин, по който съзнанието ни обработва събитията. Въпрос на изработка, един вид.
Имаше даже наскоро предаване по телевизията, в което точно за тези неща говореха. Че ако се запишат разказите на очевидци на даден случай, след което същите хора четат пресата или получат информация за същото събитие от други източници, разказите им за очевидяното от тях ще се промени, в накои случаи дори драстично! Само да вметна в тази връзка за медиите и влиянието им върху... какво ли не... даже и да не искаме, пак минаваме под информационната промивка...
Имаше една история за една жена, действието се развива в нацистка Германия. Тя имала приятели евреи и прочие, била просто различна. Показваха различни доноси срещу нея, писани от нейни съседи и съграждани. В нито един донос нямаше нито едно доказателство за някакъв вид подривна или антинацистка дейност, всички пишеха, общо взето, че е особена, не отговаря на поздрава "Хайл Хитлер!" и сигурно има нещо съмнително около нея! Та в един следващ кадър имаше интервю с една от съседките й, написала такъв донос. Дебела нахилена германка на средна възраст със самодоволен вид. И тя каза, че, да, почеркът е мой, подписът е мой, обаче аз не знам какво е това!!! и изобщо не си спомням да съм го писала някога... да, спомням си въпросната съседка, тя имаше приятели евреи, беше някак странна, но, за бога, как може някой изобщо още да се сеща за тези неща!!!
Впрочем, сега се сещам, че една от идеите, които се коментираха в това предаване, беше, че в действителност, оказва се, че не масите са били манипулирани отгоре надолу, а обратното- масите са манипулирали "върховете" в нацистка Германия... ти сещаш ли се докъде може да се стигне в тази посока на мисли?!!
Та, истината преди, и сега... е завинаги, истината, която избираме лично за себе си и, очевидно, доколкото сме гъвкави и променливи и към себе си, променят се и нюансите, и усещанията- и спомените- значи само фундаменталността може да е "закрепващ" фактор, иначе се носим като реки... , а от какво зависи докосването до истина извън истината- питай някой друг , ти дали помниш навремето една партийна линия- големия проблем на комунистическия режим, наречен '"МАЛКАТА ПРАВДА"... много неща имаше около тази инициатива, мамка им...

чукай и това е
на дърво де
нищо не може да се напраи
то и в москва са шари сериен убиец , 6 парчета е треснал ама кво да се праи
американците имат рецепта - закона като не мое ,ние взимаме закона в наши ръце
свободна воля?
наистина ли вярваш в подобни неща?
водихме такъв диалог с теб.
стига с тази свободна воля. не мога да приема че има подобно нещо.
даже имам доста крайно мнение по въпроса.

какво за психопатите?
ми ще си ги отглеждаме и толкоз. толкова животни отглеждаме .....
ти загледай друго. колко манги струват на обществото и обществото колко е щедро към тях. позаинтересувай се за цифрите само

Сега, ако ще говорим за моето виждане. Горе са си чисти разсъждения. Мога да си споря сама със себе си колкото искам общо взето:-))). С различни тези и там каквото трябва. Въпросът и важното е какво всъщност прави и как постъпва човек, не накъде е захванал да подкопва като в случая. Но. Каква е истината? Че хората изопачават! Вярно ли е? Така е. Факт. Защо го прави всеки един поотделно - какво значение има? Ще се побъркам, ако тръгна да изследвам на хората причините. Съгласна съм определено, че не може с лека ръка да се изпраща нейде си миналото. Но какво пък се явява обективността? За конкретно събитие? Нещото, което съм видяла/преживяла/почувствала аз или това, което ти? Знаеш ли, аз някак различавам "истина" от "факт". С истината се играе, а фактът си е факт. Нещо, което вариациите няма начин да отрекат. В такъв случай защо се вярва на разказано? А не на констатирано. Отбелязваме нещото и толкова. Това е факт и край. Ама не, всеки иска да обясни, това защита ли е? Разказването на "истина" защо се избира пред сухичкото, може би скучно, но достоверно съобщаване - това е така и така. Дразня се (ей на, това си е за мене вече) когато някой иска нещо да ми обясни. Ама когато не питам защо. Не питам как. Не питам и времето какво е било по тоя случай. Ясно и кратичко е въпросът - това стана ли или не? Или друг вариант, по обширен - какво се случи? Ми случило се е. Има ли страх при разказването? Сакън другият да не обърка нещо? Сякаш фактът не е достатъчен, за да даде информация, ами трябва и да се украсява. И да ти кажа, това, че виждам някакви логики в някакви работи, не значи, че хоп - имаме истина за нишката на процеса. Нишката обичайно е другаде. Да речем ако нямаме предварителна представа за човека отсреща или как да го кажа - система за проверка? - хич няма да се доберем до вярно-невярно. Случва ли ти се да чуваш дотолкова различни версии от двама души за едно и също нещо, та чак когато трети спомене и половин дума, ти прищраква ключът, че нещото е едно? Имам голям сблъсък аз с едни такива. И ми писна да констатирам фактите по съпоставки. Казвала съм, че съм ок с илюзиите, ама имам точно определена страна като слабост и проблем, знам си я, гледам да се лекувам:-)) и толкоз. А за чуждите илюзии, нещо може ли да се направи?



- - - -
И ако мое леко в стил "тъпа сервитьорска" -
Ми от кутия ми е млякото! Вие кво искате?

- - - -
"Запазете спокойствие! Вода ще има за всички."

Да ти кажа, преди време, защитавайки тезата, че смъртно наказание трябва да има, ми се събраха очите от благородство, разбиране и обич към ближния. Аз не че не съм в състояние да уважавам правото на всекиго на живот, ама се смятам в достатъчна степен за не-идиот, за да подкрепям всеки да получи каквото е заслужил.

И като ми кажат, че някой е болен, не съм убедена, че е по-безопасен, извършвайки престъплението без да го съзнава. По въпроса за психически болните се двоумя общо взето, но съм като цяло... жестока по отношение на насилници и убийци. Изкуствен подбор хич не го броя за мръсна дума. Ако сгазя някой с колата е едно, но да му вляза в къщата, за да го разпоря - е, за мен има разлика.

- - - -
"Запазете спокойствие! Вода ще има за всички."