стреса ми ебава майката
сори, ако тва го четат деца, но най - точно отразява ситуацията
направо откачам
аз явно не мога да си помогна
оставям се да ме мъчи, направо се предавам в лапите му, и той ми разбива психиката
здравето тоже
идеи?

Кака ти имаше абсолютно същия проблем.
Докато намери една статия как да си транформира натоварването в положителен стрес.
Time Management и ако се напрегна ще се сетя за автора.
Оттогава няма промяна в товара, а в теглото му. Защото гледам на проблема отстрани, а не като затиснато под тежестта му насекомо.




..and I can give you a trouble that you cannot handle

тва ми прозвуча като оня лаф, дето някой си бил баща на нещо си, щото му е ебал майката... но едва ли пък стресът ти е баща... тъй че просто не му обръщай внимание - не си говори с него, не се срещай, не го прегръщай, не му се карай и т.н.

Познато. Отдушник си трябва клапа по инжинерному. Аз затова като работя само псувам. Всичко от болтчетата до шибаната кола с изтрит съединител. Ама за жена като че ли не е удобно. Музика? И най-вече умение да не го вземаш навътре. Инак не майката ами ще те подкара по съребрена линия до 12 коляно. Тъпо звучи. Ама май на факт намирисва. Какво толкова и в какво те стресила? Работа? Или "любими" близки хора?

The last scream you will hear will be your own

ne davam bezplatni suveti no za teb ste napravia izklu4enie

eto idei

- da si iska6 pove4e pari v rabotata, s parite da se zabavliava6/po4iva6 po dobre
- da si nameri6 po gotina polovinka s koiato da se 4uvstva6 po dobre
- da namali6 rabotata
...

минахме през тоя етап преди около 2 години
имам т.нар. тайм мениджмънт

не притежавам това умения.
нова работа и лични проблеми.

фани го удари да не се мъчи...
кви пари кви пет лева бе
аз нямам време да изляза да си харча парите

А причинителите на твоя стрес са...?

Решението на всеки стрес според мен е вкарването на ритмичност в стресиращата среда. Ритъм, който отговаря на възможностите ти.

None.

Ехххх моме/момко...
Това е божа работа... Съвети - майна им. Ще ти опиша само с няколко думи, при мен как се разреши тоя проблем. Та работа от 8 до 22. Всеки ден. Без почивен ден. Свързана с взимане на решения, с изпълнение на задачи, за които пишат в първото издание на сутрешните вестници. С години. Те в къщи любимците няма мен да чакат - намери ли си колая. И бягах от дом. проблеми в работата. Тя пък задълбочава дом. проблеми. Абе омагьосан кръг. Какво да обеснявам повече. Да ама тя душата си има предел. Както казваш - е...а ти се майката. И в един слънчев ден - у-а-у-а... линейка. Седиш (лежиш по-точно) около дестина дена в една бяла стая, чудиш се - що стана. И малко по-малко забелязваш, че той - живота - си продължава и без теб. Виждаш, че не си толкова незаменим на раб. място, че някой има кой да е свърши, че любимците така или иначе се справят без теб... И си задаваш въпроса - абе аз що така правех? И ако имаш късмет - излизаш от бялата стая, възстановяваш се месец, пет, година. И започваш да гледаш на нещата от живота отстрани. Или отгоре. Както си избереш.
Та идеята ми е, е да заеб.ш всичко и всички, да си хванеш под ръка една чанта с бельо, и да изчезнаш за известно време. В някое горско/морско селце... Дето никой не те познава. За да избегнеш бялата стая. И да погледнеш преди това отгоре на нещата. За да разбереш, че живота може и продължава и без теб, но е много по добре, ако и ти участваш в него. За удоволствие - твое, а не за удоволствието на другите.
Хайде, пък бъди щастлива