Усещания между мъж и жена.
Защо и от какво се променят?

На пръв поглед всичко е спокойно.Любов и разбирателство лъхат от всяка казана дума,от всеки жест.Какво не е наред се питам от известно време?Къде изчезна тръпката от докосването?
Как мога да си я върна?
Защото явно съм я загубила само аз!

Разговор с любимия човек би ли ми помогнал?
Остана ли сама с него не мога да се отпусна.
Опитвам се да го допусна близо,но не се получава.Усещам го далеч.
Не знам какво да направяКак да постъпя?
Обичам го!Страх ме е да не го нараня

Аз имах нещо подобно. Знам, ще прозвучи адски незряло за някои хора тук, но решението ми беше много просто. Слушах последния албум на аха един ден и просто се намерих. Разговор с човека не помага. За какво да си говоря? Аз не можех да говоря със себе си!!
Така че намисли си едно желание и живей един ден в него, ама истински!





Аз съм.

кажи му чао и отвори нова страница в живота си.
"Усещам го далеч."
а всъщност го обичаш. Нещо като приятелска обич.
А може и да рискуваш. Нещо криеш, нещо пазиш.
И за кво? Страх те е. Да не би да те нарани. Не искаш да го нараниш а всъщност мислиш за себе си.
Май тоя тип е скучен за твоят горещ темперамент.
лесно се казва чао. трудно се надживяваме.

всичко е такова каквото е

ангеле ,
не мислиш ли че тва с чаото не е така ала бала понякога
особенно па ако се оплетат мнооо работи
па мнооо лесно ги уреждат хората те тия неща
и тва не го разбрах също - с новата страница у живота
няма те такава нова страница у живота. нямаааааа.
новата страница е стара забравена или прескочена страница.

страниците даже някъде се повтарят бе братчед,като в дефектна книга
цели коли се повтарят

Като не знаеш как да постъпиш, не е време да постъпваш. Чакай и слушай, вътре в теб, в него, вън. (И) Любовта е подвижна и променлива, подлежи на трансформации- никога нищо не остава статично.
Я си представи обратното- чувстваш го близо, ама кво от това- той е отвъд пропаст. Голяма тръпка, даже много... тръпки, а?
Имаш нужда да разбереш какво искаш, щото явно се е получило разместване на пластовете- ключа от "бараката" ти е някъде по джобовете.

А ти защо си я загубила. Вероятно има причина и ти я знаеш. Дали не е в теб?
Питаш дали ще ти помогне разговор, пък казваш че не можеш да се отпуснеш!?!?!? Хем искаш да го допуснеш до себе си, хем не искаш. И вярвай ми ако наистина така се държиш с него - наранила си го. Ама на сто процента.

За това ако го обичаш, както твърдиш, стегни се и оправй нещата.
Ако не - по живо по здраво и всеки по своя път!

Бъдете добри!!!

аз обикновено я наричам съпружеска привързаност. Нищо лошо, разбира се. То е същото чувство като онова, което изпитвам към най-добрите си приятели - разбирателство, привързаност, невъзможност да си преставя себе си без тяхното присъствие в живота ми... Ама като ме хванат за ръка, не ме пронизва онзи познат ток и не ми омекват колената. Никаква тръпка няма.
Това е малката разлика между големите неща. Според мен.
Истината обаче не е в силните страсти. Те не са за всеки ден. Горят и изгарят, след което само леко те топли фактът, че някога ги е имало. Щастливци са онези, които са преживели Любов и живеят в Обич.
Моята истина поне е такава.

всичко е алабала братчед. само дето ний много се вживяваме и правим от мухите слонове.
нови стари по-стари или по-нови...тва братчед са думи.
другото. виждаш ли. да де с цайси.
тва е.
проблеми има този който сам си ги създава.


всичко е такова каквото е

e za това дали всеки сам си е виновен баш не е така
а кажи ми какво е виновен еди кой си защото му е паднала тухла на главата?
ми не е виновен

Кво се разхожда там, дето валят тухли?

Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите