Всеки се влюбва рано или късно ,нали така
Това уж е момента, в който единственият съветник в теб е...сърцето. Влюбваш се и...политаш. Чувстваш се щастлив, значим, обичан, преизпълнен с енергия...Абе чувстваш, че си жив, нали така.
Но любовта не е само страст, приятелство и топлина. Често се загнездва и в други састояния на човешката душевност, като например предателство, коварство,лъжи и т.н Но аз сега ще ви говоря за нещо по-страшно и от тези тамни черти на цховешкия харакетер. А именно за НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ.
Ти си влюбена. Сърцето ти бие по-силно от всяког И усещаш как кръвта във вените ти пулсира диво и напира, сякаш всеки момент ще си пробие път навън. Очите ти блестят /както казва един мой познат/ с неустоим жив блясък. Зениците ти /пак според познат/ са големи и широки...както никога до сега...още малко и ще погълнат човека срещу теб Ръцете ти треперят и постоянно се навлажняват от претиснение, нетърпение,безпокойство и несигурност. А в главата ти кънти един единствен въпрос: "Кога ще гоп видя?"
При срещата обаче се опитваш да изглеждаш възможно най-добре: силна,уверена ,мила и все пак жена...Но усещаш, че нямаш силите,които би искала да имаш Краката ти се подкосяват/и затова се забърваш към някое кафене/.Ръцете ти увисват безпомощно и си мислиш "Дано рукостискането не е било като с умряла риба".Погледът ти се вцепенява и ти се струва ,че отстрани изглеждаш като паметник,, върху който преди минути група тийнейджъри са оставили своите графити-т.е глупаво. Само сърчицето в теб е горещо и не спира да играе. Сякаш смао то ти дава сили да не припаднеш от фката,че най-после си с него, шептейки ти "Да,това е ТОЙ!!!" и ти напомня, че си жива. И ето, че това сърце сякяш разбива айсбергите претиснение в теб на големи буци,а след това на по-малки кристалчета и накрая тях съвсем ги птетопява.
И ето... ти си с НЕГО. Преизпълнена с нежност и топлина,и увереност -да,това вече си наистина ти!!!Независима, непоколебима,настоятелна ...и преди всичко жена.Поне се чувстваш така. Гледаш го и се питаш: "Да го целуна ли?А как ще реагира? Дали това няма да го накара да ме намрази и да се отдрапне от мен/все пак е по-добре поне на кафе отколкото изобщо,нали/?Какво да правя?"
Гледаш го в очите и ти се струва, че и ТОЙ изпитва,това което и ти.Но дали това не е плод само на желаниата ти?Дали реалността не е коренно различна? И все пак решаваш да действаш пък каквото ще да става...
Тъкмо събираш сили,смелост, преодоляваш страховете и колебаниата си изцяло , дори самата себе си надмогваш и..................магията се разваля!
Защо спря да гледаш само в очите му, а погледна циялото мъ лице???Толкова студено,безразлично към теб...толкова вдървено. И тези устни,които никога не ще те целунат...сякаш са от камък и са замрузнали...
И ето,че отново се отдръпваш-наранена,огорчена и тъжна.Затваряш се в себе си с болката, че никога бе ще те погледне така,както ти гледаш НЕГО!
Отново те нападат спомени...ТОЙ ти говори нещо,но в ушите ти кънтят единствено неговите минали думи, че нищо не изпитва към теб -ти никога не ще бъдеш достойна за него,нали? Отново не можеш да се държиш на краката си, но този път не заради НЕГО, а заради разяждащата те болка...
И ти си пак тъжна,унила и мрачна, но си повтаряш "ТОЙ не трябва да вижда това" и отново една лека усмивка спасява положението.ТОЙ изглежда се хвана и мисли,че всичко е наред,но вътре в теб нещо ти подсказва,че далновидността му му е помогнала да види всичко,което се опитваш да прикриеш...и ТОЙ просто не показва,че е разбрал.А и защо да показва?Това не е негова работа...Ако покаже ще се наложи да вади кърпичка и да се прави на кавалер,нали-а на енго това не му е изгодно.Само дето не знае,че ти нямаш нужда от кърпичка,а дори и да имаш няма да го покажеш!
ТОЙ казва: "Усмихни се де!" Но как да се усмихнеш наиситна?Като ТОЙ те гледа и не можеш да разбереш дали наистина всичко е безнадеждно и длаи наиситна не изпитва нищо,как е възможно? ТОЙ те гледа и те пронизва с поглед,а изражението му и студенината ,която излъчва те поразяват тотално.
И след 5-6 часа киснене в едно кафене/защо си губи времето с теб??? айде 1-2,часа може,но...5???абе по-добре не си задавай този въпрос,защото ще стигнеш до грешно заключение,а по-добре е да ен стигаш до такова,защото ще се простиш и с излизанията на кафе и....как ще живееш тогава?Вече го преживя веднъж,видя,че е ъжасно,не го искаш втори път нали?/ е време да се разделите.Знам,че ти идва да изрещиш, но...все пак си възпитана. А и това няма да ти вдигне акциите пред НЕГО!!!
По пътя, докато те изпраща обикновено мълчите.Защо?Айде теб те знаем защо-молиш се и се надяваш той да направи нещо,но знаеш,че няма да стане,защото е студне към теб. Но защо и той мълчи?Какво ли си мисли сега? Можеш само да препдолагаш...и пак ще си в грешка.
Ето ,че някой отронва дума и..спорът ви започва наново. Обикновено спорите по път към вкущи,нали? Щото не можете да си оползптворите времето в нещо друго,затова!
Раздялата настъпва...А ти ваобеще не искаш да се разделяте,но го поглеждаш...няма начин,спи му се та две не вижда...писна му от теб вече,няма начин просто.
Стискате си ръцете ,пожелавате си лека нощт,казаш му да ти се обади да ходите пак на кафе,но си знаеш,че топй няма да го направи и че ти първа ще го поканиш... "Сладки сънища" чуваш от него и си мислиш "Сладки ще са,щом ти си в тях", но премълчаваш тези си мисли.
Ето,че си замина. В асансьора очите ти се наливат със сълзи и си мислиш "Какво не бих дала за една единствена целувка от НЕГО?"
Но си казваш : "Не бъди глупачка!!!Ще се простиш и с излизанията на кафе!" и преглъщаш болката....
Прибираш се в стаята си,всички спят,а ти оставаш сама...Сама със стиховете си,с листа и писалката и ниакоя отчаяно бавна балада оглася тишината в стаята ти. Сама с тръпката в болезнено очакване на следващата среща.
И така тъжна се унасяш в мечтите си, където присъства единствено ТОЙ. Започваш да мечтаеш, мислейки си,че и той прави същото в момента. Представяш си, че не е студен и безчувствен към теб,а просто срамежлив и....се унасяш в един сън. Сън, в който ТОЙ подарява криле, за да полетиш с него...и заспиваш,защото единствено така би могла да заспиш.

еми на - ся и глупости ще взема да говоря, ама ме хващаш в настроение.
не че не ми се е случвало да ги изпитвам тез неща, ма бих ги описала по-лаконично и недотам с опити за лирично.
обаче - все казвам, че за нещата, за които си заслужават, човек трябва да се бори; като не става - пътя и това е.
сънят...брех, дайте насам малко сънища, бре. отде ги намирате тез нища?! аз почти не сънувам. но пък мечтая. обаче мечтите са си мечти. когато играят чувства, нещата насила не стават. обаче да рева аз заради некъф нещастник, дето не може да ме оцени..хубу де - не съм единствена, и той не е...
най-обичам кат ми е такова тъжно, нещастно, несподелено-влюбено да се прибера, да си пусна некви баладки и рееееееееееееввввввв, колкото ти душа иска. да, ама първите три дни. после...
светът не свършва, щото ти е гадно.

and if the night's a lonely time for you just listen to the words i gave to you

Много лесно звучи така,както го кавзаш .То и аз така си мислех първите няколко месеца,ама к'во да правя като станаха вече 8 месеца? Исклам си акъла обратно ама.....не мога да го намеря д'ет се вика
то и на мн ми писна чак...но явно не достатъчно

за "тамни-те черти на цховешкия харакетер" плащаш прескъпо, миличко.
Я го пусни тоя със сладките сънища по допирателната.

то и мен първият път ме държа 5 години, ма ми дойде акълът в главата.
пък и жените, повечето, са склонни да драматизират, да преувеличават и твърде често проблемът е, че премного сме склонни да задълбаваме.
аз затва мн се кефя на жега, щото онази сцена с де ниро...ехххххххх

and if the night's a lonely time for you just listen to the words i gave to you

е дошло време да ти минава - за влюбване повече от година не съм чувала Влюбването е на светлинни години от любовта, а тя съществува само ако е взаимна. А ако не си я преживяла нито веднъж до сега, пред теб е - като я преживееш ще разбереш и несподелените влюбвания ще ти се видят като детска игра

e,da ama na[iq viwot ne e film
moqt puk savsem ne e
dramatiziraneto i zadulbavaneto ....v sapunenite serialcheta,a ne v men

abe iasno,dobre
ama az iskam tazi ,ne iskam druga!
i ot kade znae[ kolko trae tochno pri vseki?Misleh che tezi nesta si opirat do choveka,a ne do statistikite
osven tova koi e kazal che az sum na faza "vlubvane" a ne "vlubena" ili puk "obichasta"???
ne sum go napislaa tova,za da poluchavam suveti-to za tia nesta suveti niama

ami...opitvam se,opitvam se,opitvam se......
ama ne stava
vse pak se nadiavam da go prejiveia niakoi den,koeto predpolagam ste stane,ama ne znam koga
i vapreki tova,predpochitam da ne go prejiviavam ami ot nespodeleno da stane spodeleno
i v kraina smetka,abe .....iskam si samo akula obratno-tova e vsichko,koeto iskam

Трае толкова, колкото ти самата решиш да трае...
Да позная ли какво си мислиш: "ето вече 8 месеца, ах, колко много го обичам, ах, само аз мога да обичам така и ахх - само него!!!"
А обичта има смисъл тогава когато докосва по някакъв начин този, когото обичаш. Всичко останало е безмислено или има смисъл единствено за теб, което пък е далеч от обич, нали... Или си признай че ти самата имаш нужда от тези фантазии, защото иначе ти е сив живота или бягай да садиш цветя и да правиш палачинки - по-полезно отколкото да мислиш за някой, който твоята обич не го засяга.
Днес съм гадна, но се надявам да е за добро....