Какво бихте направили ако след 17 г. брак разберете (лично) от съпруга си, че е гей?

Аз не зная какво бих направила.
Но една моя близка разбра. И не след 17, а след 4 години. И не го разбра лично от него, а така... от приказки, недомлъвки, а и тя започна да се досеща.
Разведоха се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би по-скоро бисексуален?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А той през всичките тези години ли си е бил така? Защото ако е бил и съпругата толкоз време не го е хванала, значи толкова и в брак са били.

17 години? Достатъчно време, за да си омръзнат взаимно и да развият нестандартни влечения...
Ако ги свързват по-съществени неща, не е необходимо да прави каквото и да е било.

Огън в ръцете ми...

Човешкото е
да се прощава..

Но къде са били очите
през тези години?

мента+глог+валериан

Аз освен да повторя вече казаното, че не става въпрос за "гей", щом като е имало 17 години брак. Е, ако наистина става въпрос за гей, то кой какво е правил през тия 17 години??? Може би жена, която след 17 години пост и молитва неочаквано достигне до подобен извод трябва да се застреля. А иначе какво да направи? Съвместен живот, семейство, секс, здраве - ако всичко си е било наред... Може да се разделят, ако тя настоява - той явно е свикнал да живее по този начин.

Идва ми на ум, че жената, изместена от друга жена е по-голяма обида, защото жената, заместена от мъж е просто резултат от многообразието на интересите; това според мен важи, и в обратния случай - когато жената се окаже би- (не че са много мъжете, на които това им пречи).

None.

От емоцията пресилих нещата-бисексуален. Аз много го обичам и харесвам и не искам да се разделяме. През всичкото време прекарано заедно ми е било много хубаво. Винаги е бил и любящ съпруг и грижовен баща....и продължава да е така. Не искам да го изгубя не, че тръгнал на някъде, но все пак се притеснявам...ами ако дойде и тоз момент. Не мога да си представя, че на 40-45 г. мога да започвам всичко от начало.
Може би през тези години съм се досещала, но не мога да кажа ти си такъв без да съм сигурна. От една страна ми е спокойно, че сам ми го каза и даже познавам и партньорът му.Колкото и странно да ви звучи за сега се разбираме тримата. Надявам се просто да продължи така и за напред, да пораснат още малко децата пък и приятели и колеги да не разберат. Аз също мога да ходя другаде, но чувствата които имам към него не ми позволяват поне за сега, а чувствата ми към този мъж никога няма да си отидат или да охладнеят. Той за мен е МОЕТО МОМЧЕ И МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ

Да такъв е бил през целият си живот това е генно заложено, но за сметка на това пък беше и е страхотен мъж, съпруг, баща......
Никой няма да ми повярва, че през всичките години заедно съм живяла като принцеса. Може би само по романи и филми стават тези неща.

Редактирано от FortunatA на 25.03.03 09:18.

Може би очите са виждали,но не са искали да повярват. Страхувам се единственно да не дойде момент в който окончателно ще си тръне.Това няма да мога да го преживея. Засега имам уверението,че ще остане със нас и се надявам да е така. Искам до последият си дъх да съм с него колкото и ненормално да звучи.