Е ,коя е ТВОЯТА фобия по-Читателю?
...........................................................................


I am a man who walks alone
And when I'm walking a dark road
At night or strolling through the park

When the light begins to change
I sometimes feel a little strange
A little anxious when it's dark

Fear of the dark, fear of the dark
I have constant fear that something's
always near
Fear of the dark, fear of the dark
I have a phobia that someone's
always there.............................

Животът е пътя между двете ДУПКИ!

Не мисля, че бих написала най-съкровените си страхове. Фобията натрапчиво притеснение ли е, конкретен страх или нещо друго?

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

не се страхувай да се страхуваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

към нечистоплътност. А също и страх от високо. А, страх ме е и от жилещи насекоми. Както и от бръчки.
Само че какво ли значение има това...

Редактирано от lady L. на 03.04.03 11:25.

Фобиите най- често са функция от собственото ти въображение.Иначе са си психосоматични състояния,при които "жертвата"изпитва пристъпи от необясним панически страх и нерядко 4ист и неконтролируем ужас.Клаустрофобията е типичен пример.
Има различи фобии,но ако мога да говоря за някакво равенство между фобиите,сигурно
фобията от КРАЯ=фобията от БЕЗКРАЯ
Знам че не е редно човек да си споделя страховете,но както има черни страхове така има и бели страхове

Кои са твоите бели страхове?

Животът е пътя между двете ДУПКИ!

Аз пък си имах една малка фобия ,малка и незначителна,такава една никаква....
да бъда заклещен и задушен между две огромни напращели ЦИЦИ

Животът е пътя между двете ДУПКИ!

Моята най-голяма фобия е да получа обаждане от тел.666 или казано по-точно:

"I left alone, my mind was blank, I needed time to think, to get the memories from my mind
What did I see? Can I believe that what I saw that night was real and not just fantasy
Just what I saw in my old dreams, were they reflections of my warped mind staring back at me
Cos in my dreams it's always there, the evil face that twists my mind and brings me to despair

Night was black was no use holding back, cos I just had to see was someone watching me
In the mist dark figures move and twist, was this all for real or some kind of hell

666 -- the number of the beast
Hell and fire was spawned to be released
Torches blazed and sacred chants were praised, as they start to cry hands held to the sky
In the night the fires burning bright, the ritual has begun Satan's work is done

666 -- the number of the beast
Sacrifice is going on tonight

Леле,тръпки ме побиват!



Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

При мен беше мания преди повече от десет години.Сега ми останаха трите позлатени 666естици на вратата и стар стар напукан череп и една овехтяло интро:

"Woe to you, Oh Earth and Sea, for the Devil sends the beast
with wrath, because he knows the time is short...
Let him who hath understanding reckon the number of the beast
for it is a human number, its number is Six hundred and sixty
six."
Revelations ch. xiii v. 18

MAIDEN имат доста фобии:)

Lying awake at night I wipe the sweat from my brow
But it's not the fear 'cos I'd rather go now

Trying to visualize the horrors that will lay ahead
The desert sand mound a burial ground
...........................................................
Afraid to shoot strangers
Afraid to shoot strangers.

Животът е пътя между двете ДУПКИ!

Абе някой ми беше казал,че спомените топлили човешката душа.....
Оня ден четох изказването на един старррр индиец-сикх,който казва за нас славяните,че живеем в неописуем ужас от бъдещето,и изпитваме сладки усещания при спомените от миналото си.

Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

Я! И аз слушах това навремето.

Иначе за фобиите... май имам нещо като страх от неуспех. Трудно ми беше да свикна с мисълта, че не съм перфектна (ама свикнах, като пораснах). Колкото повече раста, толкова по-малко перфектна ставам, но не ми пука чак толкова вече Един ден сигурно ще трябва да започна от самото начало... белким се приближа още веднъж към перфектността.
Всъщност, не за всичко е така. Има някои неща, които просто знам, че правя добре. И в тях не бъркам нищо. Бъркам само точно там, където ме е страх, че ще сбъркам.
Е,... дано не е фатално заболяване

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

Редактирано от BИ на 04.04.03 00:34.