"Не ми трябва някой, който непрекъснато измисля нещо за вършене, това ме уморява."
А мен пък ме уморява човек, който не измисля нищо. Празен ми е някак си.

И двете сте прави, въпрос на тълкуване :) Мен лично ме уморява някой, който непрекъснато измисля неща, които аз трябва да върша... за да може той да си скучае на спокойствие :))))

Добре, че и за разнообразието в живота нямам нужда от мъж... достатъчно са им другите функции :)))

Няма и не трябва да има правила и критерии, по които да се мисли и живее.

абе... ако си се "борил" и си "спечелвал" нечия любов сигурно е така. Идеалният случай е двамата дотолкова да си приличат, че да се харесват такива, каквито са в действителност... без излишен грим. Нали знаеш колко неудобен е момента, когато те гепят с наполовина смъкнат грим или докато се епилираш :))))
И забележи, тук не говоря за любов, само за харесване, разбиране и приемане :)

Няма и не трябва да има правила и критерии, по които да се мисли и живее.

Аз съм за всичкото останало.
По остатъците от неделната трапеза ще го ПОЗНАЕШ!

Животът е пътя между двете ДУПКИ!

За живота че трябва да се живее така съм напълно съгласен. Иначе не е живот, а ад.
Е, всеки си намира свой начин да живее и да черпи удоволствия от живота.

внимавай какво си пожелаваш:)
има един такъв особен вид разнообразие от любов и омраза, нежност и грубост, вярност и изневяра, който в най-добрия случай ще ти се стори като вълчи капан / това са девет числа от тотото, пълно комбиниране:)/:)))

Открил си по кво си падат фустите и го парадираш - нидей тъй, че шса научат и други и кат почни всеки да ги съчитава в себе си тез качества безобразно полезни вече ня да минава номера... Ама-ха!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Струва ми се, че правиш една грешка в четенето на написаното от ВИ...ако не я правя аз де :-)

Ти говориш за пасивност в свалките, тя по-скоро за пасивност при една вече създадена и то най-вероятно малко по-продължителна връзка (под по-продължителна да разбираме над 3 месеца:-)

По принцип има тенденция независимо дали става въпрос за мъж или жена след известно време да настане някакво успокоение и да липсва активност във връзката. Да започнат да се приемат някои неща за даденост.
Според мен трябва от двете страни да има активност, то е ясно :-)
Смешно ми звучи ако някой се оплаква или дори обвинява "ама не сме излизали никъде, не правим нищо заедно", а в същото време нито един път да не е предложил т.нар. излизане или правене на нещо.


И тъй като все още съществуват разбиранията, че мъжът е активния в свалката, то се предполага, че тази активност естествено трябва да продължи и във връзката. Това не е мое мнение, но просто е широко разпространено. Но идва другия момент: ако един мъж възприема за нормално да е по-активния в свалката, защо не възприема за също толкова естествено да е активния във връзката? Или - свършил си е работата, свалил е мацето, от там нататък липсва тръпката? Или желанието? Или се губи инстинкта, който го води в свалката?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре казано...Не са ли 6 числа? Както при тотото

И да внимаваме и да не внимаваме.. май следващото тото... ще е пак криещо много неизвестни Все пак очакваме един ден да ударим джак-пот-а, а не поредната тройка...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

И докато си чакаме, да не забравяме да си пускаме фиша.

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

Да, точно така. Не говорех за свалки изобщо. Мисля, че за дълговременна връзка се изисква да я поливаш като цвете, да се грижиш за нея, да не допускаш рутина, да създаваш разнообразие, и това трябва да ти идва отвътре, да имаш искреното желание за връзката да процъфтява, да създаваш удоволствие, и да получаваш такова. И трябва активно участие и от двете страни. Защото, както и с всичко друго, ако го занемариш и си небрежен, то се свива и увяхва. Разнообразието допринася много, защото помага да преоткриваш човека в различни ситуации. И дори когато си го открил в почти всички житейски такива, прекрасно е да се редуват :-) Нямам предвид някакви ексцентрични крайности, а разнообразие от ежедневието, бягство от рутината, защото... когато една връзка стане задължение, тогава я пиши бегала. И представяш ли си толкова време от живота си да прекарваш в застой... това значи да се самоубиваш бавно. Животът е движение. :-)

Точно за това говорех, което споменаваш последно. Че спечелиш ли нечии чувства, това е началото, а не края. И точно тогава започва стремежа не само да ги задържиш, но и да ги обогатиш, за да можете и двамата да бъдете щастливи. Но наистина, иска се непринудено желание и участие и от двамата. Вдъхновение за живот на самата връзка. Ако "ти" и "аз" сме едно, то това едно си има свой живот. Мда...

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

Редактирано от BИ на 03.04.03 00:17.