Представете си купон. Много млади хора. Всякакви. Млад мъж и млада жена се поглеждат. Всеки от тях вижда в другия нещо интересно. Нещо заслужаващо внимание. И двамата се правят на ударени. Все едно че нищо. Разминават се. Разговарят с други хора, но мислят един за друг. Премятат на ум ситуации. На ум се заговарят. На ум нещата тръгват. Но реално още нищо не е станало. Купона тече и върви към своя край. Единият от тях си тръгва. Другият забелязва. И пак нищо. Идва време, тръгва си и другия. И какво? Нищо! Още една пропусната възможност.

А иначе, би могло да се случи най-хубавото. Да си паснат. Да развият отношения, за които са мечтали. Отношенията им да стават все по-хубави и все по-задълбочени. Един прекрасен ден да решат да създадат семейство. Да се оженят. Да имат деца. Да ги възпитат, както те самите са били възпитани. Да наблюдават растежа на децата си. Тяхното развитие и успехи. Да се гледат с обич на преклонна възраст и да бъдат благодарни за направената първа стъпка към тяхното благоденствие. Тогава, на купона. Преди много, много години.

Можеше, след първата стъпка, нещата да не се развият така. Можеше след първата стъпка да разберат, че не са един за друг. Нищо! Какво от това? Напълно естествено. Идва друг купон. И друга първа стъпка. Един път става, друг път не става. Важното в случая е, първата стъпка. Без нея със сигурност нищо не става.

Кой да я направи пръв? Какво значение има? Не е важно! Важното е да бъде направена! Направете я!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

в нежелание да се правят и втората, третата и т.н. стъпки (погрешни),
се неправи дори и първата , и и се придава също грешност... дори да няма нищо такова.

Усмихна ме. Даже ме разсмя. Сякаш се чувстваш лично отговорен за прираста на населението :-))
И ми e едно такова, гладко и излъскано, добре ошлайфано от всички грапавини и затруднения, някак не мога да го възприема...

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Чудесно е. Мислил съм си го това десетки пъти. Убедил съм се в заключенията ти. Единственото, което много рядко вече ме "спира" е някой поглед, говорещ (или способен веднага да реагира с...) "Я пък тоя, какво си е въобразил" ... и на моменти страха да не го чуя. А аз искам само да разбера дали е имало възможност !!!

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Само? Ох, тази думичка само...

Acropolis adieu

е - може и да не е само това, но като знам етапите възможни ...

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

При мен пък са предизвикателство и етапите невъзможни...
Най-малкото от малкото, което е възможно, дори когато то е невъзможно...

Acropolis adieu

Не за първата стъпка а за последните стъпки. Но как се стига до последните стъпки без да е направена първата?
И избрах ситуацията с купона, като по-лесно разбираема, макар да визирах първи стъпки в бизнес например. Както и последни.
Правилата за стъпките, в каквато и да било насока, принципно са едни и същи.

Таковата ти, дето гладко и лъснато, ще го нащърбя малко, белким го възприемеш.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Редактирано от Oптимиcт на 21.03.03 14:42.

Ако е речено, ще се срещнат пак. Няма нищо случайно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хората непрекъснато правят първи стъпки. Нещата се назъбват оттам нататък...

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...