Това е бърза анкета.
И така:
а) Китайски порцелан на 5 хил. г
б) изящен, студен, хладен куршум от сребро

Моля за отговори. Може и уточнения, моля, нека са шашави. Днес моята вятърна мелница има нужда от още една щипка шашавост!

Acropolis adieu

фрагмент триъгълен със светлина гледан отдалече обединява и двете,
а неразбирането отказва и двете възможности...

вампир-а се чудиш да го не бъде ли (куршум), или да го умилостивиш (пагода) ?

б) изящен, студен, хладен куршум от сребро
точно там, където се събират ключиците ми...
има ямичка

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Яна, тази игра е опасна...

Acropolis adieu

във въздуха танцуват прашинки от невероятен китайски порцелан на 5000 години, разбит от изящен, студен и хладен куршум от сребро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали са отредени един за друг?
Един прапрапра стар китаец рисува жерави по порцелана с тънка четка... Някъде зад него се издига зелена планина.
Един висок мъж с черни обувки, лачени, с бяла риза, без вратоврезка топи на огън монета...
Да... А дали са един за друг?! Куршумът и жеравите...
Значи ако днес се прибера с акъл вкъщи, значи съм добре.

Acropolis adieu

... и после?

"Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния..."

Порцелан.

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Не, не се каня да стрелям по вампири...
Триъгълници два - един в друг със срещуположни стрели и се получава роза...

Acropolis adieu

Куршум от китайски порцелан на 5К

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Не, не ми харесва...
Това е Оля. Но този път не ми харесва.
Да се върнем тогава?
"Протягаше дългите си като ладии ръце към мен... Моята бяла кожа срещу неговата скрита в мрака..."

Acropolis adieu

Това хич не го разбрах.
Оптимист, сега се опитвам да мина на ум по един косъм без да се разцепя на две половини. Ако все пак се случи поне да са равни, не нам дали ме разбираш.

Acropolis adieu

младият мъж поглежда в ъгъла. Там меко проблясва порцелан - изящен, красив, прастар.
Мъжът се приближава. Държи го внимателно в ръце. Чувства топлината и вижда....

..............една девойка, с тъмни коси, протегнала ръце като два жерава.
Мъжът поглежда жеравите върху порцелана, внимателно поставя скъпоценния съд на мястото му.

Тихо се връща. След малко от разтопеното сребро се появява едно сърце- изящно, красиво.

ПП. А за акъла не се бой. Няма да си сама

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, това е хепи енд.
Докато взима вазата чува нещо да шумоли в нея. Свитък с една прапрапра стара история...
Могат лирисуваните момичета да оживяват?

Acropolis adieu

някъде в зелената планина проблясва снайпер...

спокойната работа на човека бива прекъсната от разбиването на порцелана на ситно, след неточния и случаен изстрел

Не е Оля. Георги Господинов е.

Върви по улицата
най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката.
Малко е да кажем,
че дърветата й свалят шапки и корени
и че старците въздишат, без да знаят Омир.
Тази нощ мъжът й вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща се слюнка на възглавницата.
Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния...

... или с някаква чиния са я грабнали,
или през малкото прозорче е избягала,
или поради идващата есен. Тя е млада...
Това ще се говори утре и ще радва
защото най-красивата жена е ничия
и (както се разбра в началото)

- на август.

Тази игра е опасна. Като да настъпваш добре наточен нож... помниш ли... като да си охлюв?

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Гледай да не сцепиш косъма на две, че ще се озовеш като на успоредка

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Помня. Аз плаках даже...

Господинов има фобия от кръгли и плодски предмети. Всичко в този стих е добре, но без чинията.

Знаеш ли какво се сетих...
За момчето, което е легнало с момичето
което е лягало с едно момче,
което е лягало с едно момиче...

Не мога да скрия, че обичам опасните игри. Обаче трябва да си пазя мозъка, а чат пат и ключиците...

Acropolis adieu

разбира се, че могат. но не за всеки

хич не е хепи енд това. това е сед енд.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А има ли сила, която да спре куршума в траекторията му към вазата?

Acropolis adieu

... ключиците... и кокалчетата... и глезените... кожата ще пусне кръв и момичето ще изпълзи от една малка дупчица, колкото от сребърен куршум... ще се промъкне, ще се извие да погледне съблечената кожа и ще кажа: "трябва да я дам да я зашият"... после винаги ще носи сребърно бижу там, където се събират ключиците... има ямичка

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

В един горещ слънчев ден, в един чуден ден за лов на рибка бананка сребърният куршум донася студ. И покой.

Браво, Яна...

Мънички стъпки като зърна от ориз...

А г-жа Валентин бе писала някъде:

Влизаш, сядаш, поръчваш поредната порция женственост
подобно на келнер от изискан китайски ресторант
ти я поднасям на колене...

Г-жа Валентин има посивяла кожа, грапави пръсти и пожълтели зъбии всеки вторник си купува зелен чай от ъгъла... Чете вестник и се надява да умре...
Още малко...

Acropolis adieu

А пък аз не искам ти да се возиш в хотелските асансьори. Не искам да говориш с онзи мъж по телефона и тихо да изричаш, че очите са ти зелени, устата хубава, а кожата розова... Не искам да ходиш на яхти, в чийто басейни се къпе Теди...
Не искам. Чу ли?!

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 21.03.03 15:48.

изведнъж измъква от косаа си една пеперуда, която всъщност е оръжие (забравих как се казваше, в айкидо), мята го светкавично, то засреща куршума, чува се едно тихо "зззззззз", и траекторията е сменена...

А всъщност защо трябва да я прекъсваме тая траектория? Ами ако тая ваза 2000 години чака своя хладен, гладък, изящен, сребърен куршум? М?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тайно си мечтая да е така...
И ти вярвам. Много. Ако изречеш лъжа, тя ще ми се случи...
Тихо...)

Acropolis adieu

Аз пък ще дам един не-шашав отговор. По-близо е до настроението ми тези дни. Повече усещам отговора. Може би в друго настроение и период ще избера другото, но сега:

Отговор б) изящен, студен, хладен куршум от сребро

Да бъда него, да поразя, или да съм поразен от него - завинаги....Студен, изящен, сребърен, бърз, точен .... Усещам тези думи в себе си сега. Излъчвам ги, влизат ми ...

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Няма да се возя в хотелските асансьори. Няма да се вричам и да изпитвам носталгия по Христос..жълтото е моят цвят...няма да пуша във ваната...обещавам...с обич и омерзение.

Забравих да допълня... Никакми Есме-та и разни други фусти!)))

Acropolis adieu

лъжата падна
в капчица сребро
и се превърна
в случила се истина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си поетичен, сигурно го знаеш...
Аз пък съм сачма. Няма нищо по-грозно от това да разбия една ваза на пет хиляди години от китайски порцелан...
Дори мюре не съм, а сачма...
М, да... Поетичен Елби...

Acropolis adieu

Ех, само с теология е самотно. Да си отсека ли ръката?

Не!
Имам планове свързани с нея, а и с другата. Не точно планове. Замисъл имам. Красив.

Acropolis adieu

И ти си получаваш бирата... Ще ме разорите тези дни... Не знам - като ми дойде от вътре. Помня преди години бях писал някои много красиви неща. Не ги запазих. Дали щях да запазя миговете. На моменти се виждам назад във времето, искам пак да ги почувствам, копнея ги, но за жалост ... все се съобразявам/вах с реалния живот. Исках да нося радости. Оплесках доста неща - без да ги искам, но няма да се откажа да живея, да съм аз, пак да пиша, да съм куршум... Като летя - летя.

А китайския порцелан мога да го съзерцавам. Има някои китайски картини, които изглеждат наистина зловещо, но когато се вгледаш и вникнеш в духа на автора, намираш изяществото, намираш мисълта му, откриваш хармонията... А на пръв поглед са страшни.

Някак си не си те представям като сачма, но пък да си призная ... не те познавам



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

О, и аз. Не се познавам. А може би съм оса. През лятото жиля децата по луничавите нослета. През зимата спя. Често жужа... Жилото ми от страх често показвам. И когато се свърши - денят с танц разказвам...
Нали пчелите танцуват? А осите кво правят през това време не знам.
Аз пък пуснах тази тема - анкета, защото...
Не знам защо. А и пиша, освен това... Но това е тайна. Дълбока, голяма.
Кошер е в главата ми. И докато не полети - ще е така, уви.

Acropolis adieu

а)очи в очи се отразяват...
б)шепа кристално чиста ледено студена вода от планински ручей

Красиво пишеш ... Е- - като почнеш да жилиш не знам ... Все пак нали имаше една приказка за меда и жилото - ако я перефразираме - всеки обича меда и всеки иска да види жилото (знае, че го има), но като го ужилят, забравя за меда...

Права си - като ни е страх си показваме жилото. Май и аз го правя понякога, но тъй като е наистина рядко, забравям че за другите е далеч по-лесно да не се въздържат и кат ме жилнат... Може би съм си виновен за това. Лошото лесно ми минава и си мисля, че и за всеки е така. Тайна. Наистина. Както и това, че докато не полети - ще си е така.

Хм....



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Изящен ,студен и хладен -зву4и като определение за древногръцки фалос на обожествена статуя...

Ами, наистина няма какво да допълня. И тъй като тази тема, колкото и абсурдно да звучи, за мен е сериозна... А и съм суеверна, ми остава да ти благодаря за Джибрил и за другото. А пък, когато питаш нещо друг път, ако попиташ преди мен...
Та, една моя приятелка казваше...
Цитираше - и ако пчелата не пристига, мечтата стига!
Фъупште не трябва да ми личи, че съм сантиментална. Нищо не съм казала. Но намерих отговор. )
Наздраве довечера!

Acropolis adieu

Като каза шепа...
Обичаш ли бърбън?
"На зелени поляни ме отвеждаш, при тихи води ме успокояваш"

Acropolis adieu

Да, напомня.
Дане говорим, че вазата е предмет с дълбочина...
Но, но, но, моля, нека не се впускаме в разни такива разсъждения. Защото понякога пурата, колега, може да е само пура...
А и е нелепо фалосите да се символизират, някак. Не и когато сме будни. За вазите сигурно важи същото.
Пура?

Acropolis adieu

обичам блус

Bet you didn't think I knew how to rock 'n' roll.
Oh, I got the boogie-woogie right down in my very soul.
There ain't no need for me to be a wallflower,
'Cause now I'm living on blues power.

I knew all the time but now I'm gonna let you know:
I'm gonna keep on rocking, no matter if it's fast or slow.
Ain't gonna stop until the twenty-fifth hour,
'Cause now I'm living on blues power.

Редактирано от MaPBuH на 21.03.03 17:05.

Да ... мечтата стига, но в мен се борят доста и реалността ... Обичам и земния живот. Много.

Изобщо не ти пролича, че си сантиментална. Нали ридъри?

Наздраве за довечера. Илиза, че няма да дойдеш. Жалко. Все някой път ще си се питаме ... и на живо И тук е добре за тези неща.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

И аз... Обожавам блус. Заредих се. Кого да пипна, за да му предам?
Онази игра - предай нататък.
Марвин, имаше един такъв ник едно време някъде тук... Но може и да греша.
А пък Джанис била рекламно лице на некво уиски. И е казвала - Може би аз съм първата жена в историята, на която й плащат, за да пие...
Аз тук и сега не мога да си го позволя... Нито пеенето, нито пиенето. А само малко блус... А литъл пийс ъф май хард.

Acropolis adieu

Реалността значи... Ами, кво да ти кажа. Аз съм оса в доспехи с рапира и по гръб пред мен една реалност се е разляла.
Ами, следващия път. Хич не знам кво е ридъри?
Обаче съм романтиШна, сантиментална малко, съвсем малко поетична, а останалото е некво нещо, дето едва ли заслужава да му се отделя място тук. Обаче днес бе инфарктен ден.
Но мина...

Acropolis adieu

Намерих си отговора, защото забърках в гърнето с вълшебства всичко, което прочетох от вас.
Павилионът с мечтите ще отвори отново в понеделник. Освен ако магьосник не си поиграе на зла игра.
Благодаря.
Нали събота и неделя се дават за почивка. Аз обявявамсвободна от мечти зона.

Acropolis adieu

Нямам такава представа! Куршумът е груб и на вид, и на пипане, и на действие! Оново порцелановото, дъртото, май е крехко, то е изящно!, него ще ме е страх да го погледна дори, зада не се напука, но поне е истинско, само ще мисля за него, така ще го запазя. Ако избера сребърен куршум, с мен е свършено Нали разбираш Значи избирам само да си мисля за китайците

Седи грей се. Черга. Иначе си прав. Стой си.

MaPBuH си го избрах от Пътеводителя ... Отскоро съм тук и не знам докога.
Това за Джанис и аз съм го чувал, сигурно е вярно, не и е било лесно на нея. На кой ли истински блусар му е било лесно - чувал съм че блус най-добре се свири след като си стоял гладен три дни.

Като начало смени малко нюанса, на мен лично Джанис ми идва малко тежко, послушай... Kind of Blue на Miles Davis например.
А когато имаш възможност - пей с цяло гърло, действа страхотно, аз редовно си пея в парка на път за работа и обратно :)

Здравей, Кальонски!
Патронът е груб. Откосът челичен.
Старото е друго. До се ровиш, да душиш, да вадиш, да махаш прах. Старото не е страшно...
Не знам, отказвам се.
Четох стиха ти. Даже си поиграх с него, ама не писах реплика в онзи клуб, защото моят стих стана диаметрално противоположен на твоя. Помислих си, че няма да е учтиво да го правя - да ти взема думите и да ги обърна...
Пък като каза китайци... Няма да се сетиш какво ми хрумна... За китаеца... От "Любовникът". На онази жена, дето се казва Маргарита, но те я пишат просто Маргьорит.
На 16 години вече бях стара... Първо изречение. И накрая само хашиш. Кокаин. Което напомня за "Коса" и други работи. Дай ми разрешение да си поиграя с онзи стих, моля.
Знам, че нищо свързано не пиша, но свързан е само календарът.

Acropolis adieu

Ако Майлс Дейвис е лек, значи аз съм танк...
Не мога. Джанис е пърхава.
Но иначе май трябва да вечерям.

Acropolis adieu

...върху аристократична камина изящно поставени...а в камината пращят дърва...

Бижу или сувенир?
Камината вероятно е кръгла и в центъра на стаята. Или пък иззидана от речни камъни.
Хубав подход, нереална. Предразполагащ.

Acropolis adieu

Камината е мраморна на стената в тъмен мрамор с красиви жилки. Правоъгълна.
Такова едно благородно червено-кафяво...
В просторен хол с аристократични, но леки мебели. Камината е най-важната част от стаята.
Нито бижу, нито сувенир.
Ценни антики...дори може да им се сложи приглушена светлина, за да изпъкват.
А дървата пращят....

Лулата е по- доброто решение.

Вазата си има памет и история;
Пурите си имат фантазия и бандерол!


Но,но,но,но всяка ваза си обича букетът ,ама по-добре букетът да си е от Цветя...
Защото Цветята винаги са си цветя:-)
Букет?

Китайския порцелан!

None.

Внимателно постави куршума в порцелановата ваза. А после сложи вазата на мястото й. Достатъчно е празна, за да не мисли за изящната студенина на чуждото тяло в нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Oптимиcт на 22.03.03 11:17.

Еххх....
Като ми писне, ше избера порцелана. Ей така, просто ще го пусна от някъде отвисоко. И ще се насладя на шума от пръсването. Защото не обичам шум от куршум. И ми се ЖИВЕЕ.
А за подарък...хм...и двете.

So goes the..love...

Когато прозреш, че косъмът не може да те разполови, а ти можеш да го скъсаш ... защото е по-слаб от теб - тогава ще се справиш с проблема.

Успех в опитите.

*...the future - its coming now...*

Изящен, студен, хладен куршум от сребро на 5 хил. г., не задължително китайски
мисля, че това най би си струвало :))
само не знам, защо и студен, и хладен, но това са подробности

Блусът в Kind of Blue на Miles Davis & co. за мен е като китайска порцеланова ваза (на 5000г.) - мога да се наслаждавам дълго време.
А Janis с нейният блус е, хм, понякога е като сребърен куршум, от който няма изцеление.

estestveno 4e a)
kur6um = nasilie = voina = zlo

нека Светлината огрява Пътятъ ви къмъ НЕГО!!!

задължително. Стихове има. Играй, дете, с който и да е. Истината си е моя, интересно ми е да я видя като твоя. Всеки си я има за едно и също нещо. И понякога изглежа противоложно. Огледалце, огледалце! Един познат ме слушаше, докато му разказвах впечатленията си от писаното ти слово. След това ми предложи в Стройкото една огромна синя вана, в която щял да ни сложи нас двете и тогава са щели да отпаднат всичките ни агресивни елементи. Знам ли? Как ти се струва?

Седи грей се. Черга. Иначе си прав. Стой си.

Еднакво уязвими.
Тя - крехка.
Той - незабележим.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

четири червени сандъка за дрехи
жерави
коприна
и купичка зелен чай

агресивните елементи ще отидат в сифона...

нищо шашаво не чакай от мен, само вампири ми се бъртят из главата
П.С. къде, в челото ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сребро....там където гръбначния ми стълб влиза в черепа...........

Lo guardavo come se lo vedesse per la prima volta...

ei t'wa zimata na nekoi hora mnogo stranno im deistwa -ili e ot proletta..
i kakwi sa tija kljyuchici i tem podobni raztroistwa ?
njakoi da ne sa go skusali po anatomija ?
ili za drugo nesto ide rech?
a toja porcelan garancija li e na 5 h-i godini ?
moja suwet e /da ne se nabutwash -ne za drugo/ srebroto si e srebro ,samo trrjabwa i probata da e dobra.

Got mi -ne znam k'wo da prawa.

Jimmy Jimmerino, Micky Mickerino...
и Китайски порцелан на 5 хил. г,
и изящен, студен, хладен куршум от сребро,
всички те са само портокалови кори, плуващи в близост до илюминатора от кабината на кораба...
кабината на кораба ЖИВОТ, който пътува по дестинация РАЖДАНЕ-СМЪРТ...
единственият въпрос, който ме интересува е какво ме накара да погледна през илюминатора в момента, когато коричките плуваха, точно малко преди да изчезнат под вълните...
знам, че няма смисъл да се измъчвам с въпроса какво ли още съм пропуснал да забележа...

Редактирано от npocmak на 12.04.03 18:20.