Чета си и някакъв зловещ сценарии на съпруга на път за България ми присвятква. Човекът, когото обича и вярва е застрелян. Разбира се, персоналната трагедия не стига до празните малки хора.
Един убиец си е прибрал парата и чувствата му отразяват тия на мнозинството : кво ш ми пука, че три деца са без баща.. ай холъм.
Най-близките приятели са онемели. Бог е споменаван по-често от Емил тия дни.
Пак някой е забравил, че сме навързани и пушнат ли един, всички падаме още по-ниско.
Днес се чувствам много малка.

Чененце, бог чува само това, което искаш да му кажеш. Като преди това си настроиш правилно божествения тисипи. Иначе е терапия. Но Бог е там и слуша. Безкрайно далеч от лигавото божество с корона и фалдауни към лъскавите неща.

Най-сетне нещо човешко в мрежата по този повод...

Acropolis adieu

Прав/а си. Малки човечета сме.
Иначе бихме вярвали
единствено в Живота..

мента+глог+валериан