Мечтите, човешките ... най-обикновените ... в живота ни – какво са понякога?
Давате ли си сметка, че колкото по-дръзновени и възвишени могат да бъдат мечтите ни, толкова по-пагубни се оказват понякога.
Защото, за какво си мечтае човекът в чисто духовен аспект !?!
Каквито и пари да има, каквито и цели и стремежи в живота си да постига, едно нещо няма ли ... всичко е сиво, безцелно и безсмислено - а именно – топлината и щастието на любовта.
И всички се стремим да намерим, онази съвършена любов, която може да ни окрили, да ни направи живи за живота, да отвори сетивата ни, да ни слее с потока на живота, да усетим ритъма му в жилите си, с пулса си, с вените ... да се чувстваме живи.
Но ... О, ПАРАДОКС !
Среща ..
Образ ...
Мечта ...
И полет ...
какво се оказва, обаче -
бил над кукувиче гнездо ..!!
И ЗАЩО ?
Защото някой не е разбрал, че МЕЧТИТЕ се сбъдват, когато от реалността започнеш да ги ГРАДИШ – тухла по тухла, керемидка по керемидка.
Защото колкото по-големи са мечтите ни и колкото по-дълго сме живели с техния образ, толкова по-окована се оказва душата ни ... осакатена и неспособна, сляпа за любовта СЕГА.
ОСАКАТЕНА И НЕСПОСОБНА ... защото си мислим, че ЛЮБОВТА е вече минало и не може да бъде сега, в бъдещето някъде ще срещнем идеалният партньор, но с годините и времето, тази мечта се превръща като МИРАЖ към, който изнемощели, жадни, голи и боси ... вървим през пустинята на живота си ... докато не умрем.
И така – ЛЮБОВТА е БИЛА, не може да Е /ама просто не вярваме, че е/ и може би някога, някой ден ЩЕ ДА Е ... отлагаме я за утре... и всеки ден така ... Затваряме кръга и оставяме любовта отвън .. а ние сме вътре... пленници на собствените си мечти и илюзии.

ЗАЩО ХОРАТА СЕ ОСТАВЯМЕ ДА БЪДЕМ ПЛЕННИЦИ, НАЦИОНАЛНА ЧЕРТА ЛИ Е !? КАЖЕТЕ МИ ?

ВЕДНЪЖ ПЛЕННИЦИ - на някаква си минала любов, и не можем да счупим оковите и не искаме да повярваме, че всяка любов е различна и е сама за себе си уникална и единствена... и не вярваме, щом не прилича на другата като усещане, че е истинска. И не вярваме, че тя може да бъде не по-малко значима и стойностна в живота ни, вместо да й пречупваме устремът от съмнение и недоверие? А и понякога – вроденият егоизъм си иска същото, същия трепет, същата болка, същите чувства, същия смях, същите упреци .. и новото не е ИСТИНА просто – минава се валяка през него и се продължава ... без съдържание напред в програмата на живота ни към следващото РАЗОЧАРОВАНИЕ ... вече кодирано.
НЯМА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СХЕМАТА на ПРОВАЛИТЕ !

И ВТОРИ ПЪТ ПЛЕННИЦИ – на илюзията за идеалната съвършена любов ... на мечтите за нея ... на образът, че тя е нещото, някъде в БЪДЕЩЕТО на животът ни ..., че ни чака там някъде ... безплътна почти, ефирна ... седи и си чака – просто така. И допускаме ДА СЕ СЪМНЯВАМЕ В РЕАЛНОСТТА и да ВЯРВАМЕ ЕДИНСТВЕНО НА СВЕТА НА ИЛЮЗИИТЕ И МЕЧТИТЕ СИ! Защото така е по-удобно, там е топло, уютно, там няма никой да ни нарани, там не е нужно да полагаш усилия, за да изградиш нещо, не е нужно да се бориш за да сътвориш съвършен свят за двама – ТАМ СВЕТА Е СУПЕР и е НАГОТОВО, такъв какъвто си го рисува фантазията ни, и колкото по-богата е тя – толкова по-вълшебен е и омаен, но и толкова ПОВЕЧЕ ни отдалечава от РЕАЛНОСТТА и възможността да изживеем любовта в нея. Но кажете ми, моля ви се ... света на мечите и илюзиите ще напълни ли душата ви, ще ви стопли ли с обичта си ... ще ви направи ли живи и истински. Ще ви даде ли усещането си за живот? НЕ РАЗБИРА СЕ – НЯМА ! Само празнота ще усетите ... и нищо друго. И колкото повече живеете в илюзорния свят, толкова по-голяма ще усещате празнината в душата си, когато се опитате да замените илюзията с реалност, защото реалността е динамика. Тя е такава каквато повярвате, че може да бъде. И не повярвате ли, че Е, останете ли без очи, без сърце, без душа за реалността ... си оставате празен и сам... колкото по-пълни са мечтите, толкова по-празен и самотен в реала ...
И какво се получава на практика !?
ПАК НЯМА ИЗЛИЗАНЕ – ВЪТРЕ В СХЕМАТА СИ !

А е толкова простичко – да повярваш, изградиш, съхраниш ... топлината, която усещаш ... и после ... после ... тя си идва сама – любовта ... и наднича с усмивка от ъгъла ... не като призрак от минало, не от мъглявината на Андромеда ... а от ъгъла, точно този, към който поглеждаш в момента.

*...the future - its coming now...*

Не може ако мечтите ти са възвишени и пламенни, да се окажат пагубни за човека.

Проблемът е само ако не са достатъчно пламенни и възвишени.

ами разбира се че...

взимаме "мечти" и какво...
важна е дозата - ако е прекалено малка или прекалено голяма, ефект - няма...
ефект има в златна среда на имане-то... но не само в мечти (т.е. насън...)

където има двама, има реалност... където не са, мечтите не правят дори половин реалност...

ако беше толкова просто да оценим това, което имаме, нямаше да има недоволни, нещастни и тн. въпросът е, че човек от край време се стреми към онова, което смята за по-добро. и все драпа ли, драпа и иска, и търси...в което лошо няма, защото според мен по-важно е да правиш нещо, а не само да декларираш, че искаш нещо от тоя живот и мечтаеш.

i'll never be nobody's wife

Ако се оставиш да живееш в тях и не допуснеш да ги реализираш в живота.

Сещаш ли се какво се получава?

Ти се ограждаш в свят, който е илюзорен, а живота си протича отвън ...
извън кръгът, в който си се затворил ... и в един момент се обръщаш назад ...
и ... какво ... живял ли си ... МИ НЕ - ти си бил практически мъртъв !!!

Погребал си се в мечтите, а те не правят живота, нито оставят спомени от това, че си го живял.

А само миговете, в които допускаш да изживееш емоцията до дъно,
оставят спомените, които те правят богат душевно и те карат да
чувстваш, че си изживял животът си пълноценно ! МДА ..
Ще се съгласиш ли, че мечтите могат и да те направят
мъртъв още преди да си умрял физически ? М ?

*...the future - its coming now...*

Как би върнал в реалността, някой който се е отнесъл от нея ..

Търся съветче

*...the future - its coming now...*

Много точно си ме схванала.

И ако срещнеш някой, който неистиво иска нещо да се случи от мечтите му в реалния живот, обаче го гледаш как се инквизира, не смееки да го направи ..
какво да направим ?

*...the future - its coming now...*

ама... изнедада му трябва на такъв човек. Шок. Стрес. Нещо неочаквано, което да го накара да форсира някои, някакви или всичките си гледни точки... ако щеш даже бруталност

Haresa mi mnogo tvoito izkazvane, no mi se struva che moje bi drugite da se zabludiat, zashtoto ti govorish konkretno za Mechtata-Lubov, a na po princip za vsichki mechti. Inache bih i az ti bila oponent, ako tvardish, che vsichki mechti sa pagubni. Mechtite, jelaniata ni nikoga ne sekvat, te se zameniat edna ot druga, vsashnost tova e deistvitelno dvigatelia na skromnia ni jivot. Promianata na mechtite ni idva ot promenilite se obstoiatelstva ot duhovnoto ni izrastvane i moje bi pomadriavaneto ni ili obratnoto izglupiavaneto ni, no te se promeniat i sashtevremenno sa masalce za motorcheto ni.
No za Mechtata-Lubov si absolutno prava, kakto moje bi ima i drugi mechti za koito bi vajalo opredelenieto "pagubni mechti" v koito se machim da otkriem vanshen iztochnik na vdahnovenieto si, vmesto da proniknem dalboko v sebe si i da go namerim tam, chisto i ednovremenno ogneno.

Lubovta ne se mechtae.... tia se izjiviava, nali?!



(obrashtam se kam Anima v jenski rod, sorry, ako sam obarkala )

Живота е прекрасен....обичайте се

Ама понякога и шокът убива ... та не знам ...
Получава се нещо като ритуално убийство от всякъде.

*...the future - its coming now...*