Сигурно съм малко мъничка ,за да си пиша тук ,но все пак ще опитам..колкото и смешно да е.
Миналата вечер т.е снощи се развихри скандал у нас (аз съм на 15г.)Причината беше ужасно елементарна,нещо за което не би се хванал човек толкова сериозно как се хвана майка ми снощи.Друг път това е подминавано никога не е ставало причина за такова нещо ,което се случи...
Признавам ,че съм сопната по характер и пазиа нещатата си макар и те да не са съвсем офицялно мои...в случая модем за компютър.Няма да изпадам в подробности.Брат ми ме помоли за този въпросен модем ,а аз се направих на интересна и приключих разговора си с него с това" ще си помисля дали да ти го дам " чисто измъкване от ситуацията беше ясно ,че ще го дам тъй като ми трябваше за малко .Той обаче се изнерви и ми посегна ..удари ме ..оаквайки защита от майка ми ...тя дойде развика ми се..обвини ме без дори да ме изчака да обясня ...което си й го казах ..с по-висок тон ..а тя избухна още повече и ме удари през устата след което ми потече кръв..сякъш не се стресна ..а аз изпаднах в паника ..разкрещях се като ненормална ..питах я така ли ще бяга от проблемите ,а тя за капак ме удари още един път. Изплаших се ...в този момент и двамата брат ми и майка ми започнаха да ми крещят как ще съм отговаряла какво е това отношение ...а господи аз плюех кръв от устата си.Бях готова да си тръгна исках ..го исках да се махна ,а тя все повече и повече се ядосваше и се канише да ме удари ...дали за това ,че я подканвах само и само да свърши всичко тя спря ..излезна от стаята ..Осъзнах ,че в момента в който ме удари аз сякъш не я почувствах вече като своя майка.Никога не го е правила ... объркана съм адски много .Дори ми се разкрещя "тиии да не си взимала наркотици какво ти става" .А на мен толкова проблеми ми се събраха ...приятели у-ще ...гаджето ми...а тя все нямаше време последния месец да поговорим...преди винаги е имала.И ми стана много мъчно както тя си изля всичко така и аз не си пестих думите без да я обиждам де.Просто и казах ,че щом толквоа и преча ,ще се махна ...тя побесня.По-късно влезна в стаята ..пак ми се развика но този път стоеше надалече не ме удари повече...пита ме дали съм разбрала за какво е станало всичко това ...а аз минах само с едно "изводите са си за мен" .Знам ,че понякога имам кофти отношение опитвам ссе да го превъзмогна ..да се променя ,но понякога се изпускам .Намекнах и че това което направи си е супер недопостимо...та аз това съм го гледала само по филмите.Каза ,че съм искала да се правя на голяма... а аз като свърших само с едно "ти изобщо знаеш ли какво искам ?" и тя излезна.След като мина малко време се размърдах и видях че окото ми подуто ...ударила ме е и там. Исках да избягам от у-ще толкова отвратително изглеждах ..но на нея не и пука... сутринта не ми говореше сякъш аз й бях разкърваввила устата...сега не знам какво да правя..чувствам се супер унизена ..обидена..всеедно като някакво животно..Да те бие майка ти ..най-близкото същество по такъв начин.
Какво да правя...аз ли първо да и проговоря макр че не знам какво да й кажа ..или ?

KOFTI RABOTAAAAA...
OTKROVENNO DA TI KAJA .....MI NA 15 SI I VECHE STAVASH ZA BOJ
IMAM EDNO TAKOVA KATO TEB I NEAM DUMI....
MNOOO STE GADNI BRE
NE SMEJA DA GO PRASNA A ME NERVI ...NEAM DUMI TI KAZVAM.
VIJ SEGA....
IZBRALA SI NEPODHODJASHT MOMENT MOJE BI ,MAJKA TI MOJE DA IMALA KOFTI DEN .........
MI SHE IZBIRASH MOMENTA I TOVA E.
SHE TI MINE I NE FAZIRAJ OT VAS SHOTO E STUDENO NAVANKA MNOOOOO

колото и гаден да й е бил деня (а той не беше ..бях ме заедно и съм обедена..даже бих казала ,че й беше доста цветущ)тя няма право по такъв начин да ми посяга или се лъжа ?
Та можехме да поговорим вместо да се стига до всичко това.
Винаги съм мислила ,а и така са ме възпитавали до момента ,че нещата не се оправят с вдигането на ръката.Сякъш нещо се беше вселило в нея ..
И май дори е съжалява

Редактирано от Noti4ka на 20.02.03 12:43.

tova che njma pravo da ti posjaga .....vaprosa e sporen.
she pogovorite de. sigurno ima i drugo koeto ne si zabeljzalaaaaaa.
she se opravjat neshtata,daje moje i ti da si iniciator na tova.
a ti posjagash li na majka si?

Глей сега - не тръгвай от това " тя няма право", "той няма право", щото това могат да кажат и за теб - " а ти имаш ли право да се държиш така"?

Кофти работа е станала, но не непоправима - ще се оправите.
И Питона е прав - и на мен понякога ми иде такъв да му свия на моя хлапак....
Емоции ... А майка ти те обича. Бас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искрено ти съчувствам, но ти се и радвам. Не разбрах точно какво е станало, но от това което споделяш разбирам че си порастнала и то немалко. Ако си разбрала нещата така както ги казваш. Това което искам да ти кажа е да не се впечатляваш от агресията в другите. Дори и това да е майка ти. И не трябва да я намразваш заради това което ти се е случило. Тя е реагирала така защото се е почувствала слаба и не е успяла да се справи със ситуацията. Ти си била по-силната в случая. Агресията никога не е оправдан акт. Единствено оправданото насилие е гневът. Нищо, не се отчайвай и не се затваряй. Пиши тука при нас. Няма кой да го интересува на колко си години. Итова което ти се е случило го преодолей някак си. Такива моменти вярвам всеки има в живота. И мен веднъж баща ми ме шамароса яко на плажа, защото казах на майка ми, че искам да и тегля една майна. Вече не се сещам за какво. Но бях даже по-малък и от тебе и също си направих своите изводи. Но това не ме кара да мразя родилелите си.

...обичайте се и си помагайте - за да се спасим...

във великотърново ли беше, или нейде натам, има едно висше военно училище...
двойни специалности - учиш и за гражданска, и за военна едновременно, може да те приемат...
та, мисли в перспектива, не за утре вдругиден къде ще студуваш, ами явно си в положението да смениш една казарма с друга... но е важно да, да не ти се бърка поне никой лично, да вземеш живота си в свои ръце един вид... и това се учи,

а може и да се хвърлиш в хаоса на живота на плуваш на принципа 'квотдойде', все пак ти избираш - дали всичко по план да го учиш или във вечна надпревара и/или отлагане...

сама го казваш - ти си се държала като ненормална. виждаш, че и майка ти се е държала като ненормална.
тъжно и тъпо, но всичко това май си е нормално
май изобщо не става дума за права....
уверена съм че както ти се чудиш как да оправиш нещата, така и тя се чуди....
бас ловя, че ти си с по-малко скъсани нерви и първа ще я заговориш...

....не можело!!!...

Имам племенница, колкото теб.
Крещяла съм яко, без да слушам.
Дори не подозирах, че всички шансове, които съм имала на нейната възраст - днес просто ги няма.
Как всички избори са били там..очертани. Днес е несигурно. И кофти. Не само кофти, ами и сиво. И ръждиво. Калпаво, та чак шумно.
Ако аз разбирам причините, ако аз имам с какво да сравнявам - тя е сама.
И когато се сетя колко повече носи от мен, колко много я обичам заради това - ме е адски яд на мен си как не й давам времето.

От височината на годините и опита си възрастният все още не е авторитет. Става такъв, когато отвори общуването към себе си и ти прелее най-доброто.
Опитай да поиграеш на възрастна днес и направи първата, смелата крачка, мило дете !
Да надрастнеш гнева и обидата е много недетско. Да ги проявиш е нормално, логично.. да напишеш така добре за изживяното е .. зрялост.
Бъди себе си !

Чак до кръв нямам спомен да се е стигало, но си спомням, че още като малка майка ми ме е била много жестоко. Толкова, че си спомням баща си как го чувам да й казва: "Стига толкова!"...
Тя има "умението" да бъде разрушителна (обикновено в/у мене), когато изпадне в бяс. Оправдавам я единствено поради тази причина - че в този момент тя не е съвсем на себе си и може би не знае какво прави... Това сега, когато мога да намеря оправдание. Тогава не можех! И сега като се питам откъде е в мен тази непоносимост към собствената ми майка, намирам отговора точно там - в детството. Вътре, детето в мен все още не я е оправдало... То все още има нужда от обичта и вниманието, които навремето не е получило и ги търси, търси ги толкова отчаяно и толкова жадно, че е способно да ги види навсякъде...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите