Кое ли? Ами болна съм...и то много сериозно. Имам няква гадна температура - 38.5, кашлям, боли ме гърло, главата ми ще се пръсне...Боли ме от 4 дена нон-стоп...Толкова ми е отпаднало...и гадноооооо
и по тоя повод днес няма да ходя на даскало...
Ще прекарам Св.Валентин сама вкъщи - хаха, колко весело!!!
Ще гледам някви филмчета на видеото...и ще прекарам "най-страхотния" си 14 февруари....Деба, що се на мен се случва.....

Remember me?

Празника не се назначава служебно - това е насилие.
Просто се случва. Твоят 14 февруари ще е в деня, когато се влюбиш ... споделено ;)

*

Редактирано от Well на 14.02.03 08:32.

Така е определено...
но толкова ми се искаше днес вечерта да празнувам някъде....с приятели...с компания....
и сегааа ...

Remember me?

Не само на теб. Такива неща се случват на всички. Що за трагизъм?!

О, я не се вкисвай! Вземи си тирцин, ако още не си ходила на лекар, някой друг аналгин-аспирин и ще се оправиш.

- - - -
Old-fashioned.

точно тва пия от вчера наобяд и още КУП лекарства...и нищо...в момента чакам личната ми лекарка да дойде да ме прегледа....и да ми предпише антибиотик....

Remember me?

аз съм сигурна, че е само на мен...и то точно днес....когато си бях направила всички планове....иииииии, абеее глупава работааа е тоя живот

Remember me?

И фервекс,освен тирцин-а
А иначе-погледни го от добрата страна-поне няма да ходиш на училище,а пук и тук също имаш достатъчно приятели,с които може,е хайде,не да празнуваш,но да ти е весело и да си изкараш приятно.Аз също няма да ходя никъде,ама при мен причините са повече духовни

Аз бях така в сряда. Едвам гледах. Температура. Повръщаше ми се (то може и да е от водката предишната вечер) . Но. Нямаше мърдане трябваше да отида на работа. И там имаше един тип. Образ. Върхът на сладоледа. Гаден. Неадекватен. Непоносим.
За около час и половина дискусия с него нивото на адреналина ми така се вдигна, че нито температура имах, нито ми се драйфаше.
След още половин час бях напълно здрав, но през главата ми минаваха мисли за убийство по особено жесток начин. След още 15 минути реших, че не трябва да го лежа и му заявих, че това е последната ни среща. Той си тръгна обиден.
Пък аз, на другия ден си помислих: Всъщност, човекът ми направи едно голямо добро. За по-малко от три часа напълно ме излекува.
Та.
Ако искаш.
Ще вляза довечера да те дразня и до сутринта ще си росна като кукуряк!


Не ме закачай!

Ще си помисля

Remember me?