Пука ли ви какво хората мислят за вас, вашите мисли, действия и житейско проявление?
М.. да бе да, сигурно и друг път са ви питали това, или пък ако не са ви питали, то поне вие сте питали себе си.

Темата е била засягана и преди, но... Искам да стъпя в дълбокото.
Защо да ни пука от общественото мнение? Има ли изобщо смисъл да се съобразяваме с някакъв си обществен морал или установеност? Не е ли нашият личен, който единствено има значение за нас самите, за това как управляваме битието си?

И изобщо, ако аз не съм някой друг, каква аналогия има съдбата ми с неговата?? Не е роден от същите родители, не е възпитан по същия начин, не е израснал в същата среда, не е живял в същия блок, не е получавал двойки по същите предмети... не е бил влюбен в същите хора, не е получавал обич от същото обкръжение... не е... не е... той НЕ Е мен! И изобщо... откъде накъде някой ще има причина или дори повод да ме съди за нещо направено, за мои мисли, постъпки, грешки, за моя любов... за моята субективност като цяло??

Ако всички тези неща се съберат последователно и насложат едно върху друго, то ние всички сме уникални. И ако някой реши да ни съди от гледна точка на собствената си субективност, то ще е относително, ще е съд спрямо фона на обществеността. А обществеността е размита маса, и не е субект!
Защо такава несправедливост? Недооценяване? Невзимане предвид обстоятелствата..........бррр, обстоятелствата - една продължителност по протежение на целия ни индивидуален досегашен живот.

Един човек, срещнат в даден момент от времето, е незавършен "продукт". Един човек е натрупаност, житейски опит, емоционален багаж, заряд от стремежи и въжделения, възел от цели и очаквания. Той се развива по всяко време в зависимост от житейските му индивидуални обстоятелства, в зависимост от емоционалността и темперамента му. Това гради битието му до голяма степен.

И... (прост пример) ... ако аз съм екстроверт например, защо трябва да се впечатлявам от това как ме съди един интроверт? Ми че той би ме нарекъл курва, или квото там... а аз бих го нарекла захлупеняк. Отделно от това, всеки от нас би бил удовлетворен в съответния си свят, всеки би имал неща, които го правят щастлив, и те биха могли да са съвсем различни.

Не подчертавам различия в социален произход, въпреки че и те имат голямо значение. Подчертавам моралните възгледи, и питам - Защо някой си ще смята, че има Право да ме съди според неговите такива, след като аз (според него) идвам от друга планета? Все едно марсианците да дойдат тук, а ние да ги оценяваме според нас си.

И ако искаме да сме членове на едно общество все пак (защото не сме единаци), доколко трябва да се съобразяваме с измислените му морални ... чудатости? И доколко да бъдем себе си?
Доколко обществото, от което произхождаме, оцветява психологията ни така, че да сме съвместими с друго, чуждо общество? Народопсихология? - не. Просто "междувътрешна" такава... мини-общества.

Дреме ли ви от чуждите преценки? От чии, и колко? И... ако да, защо?

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

Редактирано от BИ на 23.01.03 00:53.

Да, пука ми.
Пука ми от общественото мнение, защото съм социално животно. Живея всред хора и се чувствам свързана с тях. Дори когато не става въпрос за хора, на кото държа като например семейство или приятели, а просто за хора, с които имам нещо общо като например учение или работа. В мига, в който съм се свързала с тях и се е оформила конкретната социална среда, са възникнали някакви правила, някакви условности свързани с начина ни на общуване.
Връзките, които ни обединяват засягат колкото мен, толкова и тях. Те служат като медиум между моята лична реалност и реалността на човека отсреща. Вид посредник, който унифицира нашата индивидуалност. Който прави възможен контакта между нас.
Общуването се провежда на база сравнение, като се сравнява моята реалност с тази на човека отсреща, а това което прави сравнението възможно, е всъщност този набор от правила и условности, който наричаме морал или обществено мнение или няква друга подобна простотия. Поглеждам извънземното срещу мене, приравнявам чувствата, мислите и действията му към т.нар обществен морал или мнение, които са част и от моята реалност под формата на втълпявани още от детинството ми предразсъдъци,вадя си някакъв извод, лепвам му някакъв етикет и почвам да общувам с него като изхождам именно от етикета, който съм му дала.
Когато ми пука, се съобразявам с правилата и правя общуването с мен възможно. Когато реша да не се съобразявам с никого, освен със себе си и да наложа свои правила, аз излизам от системата. Само дето You can't beat the system. Така че елементарната ми логика ми подсказва, че нямам полза да играя срещу масата и да не се съобразявам с нея.
Обществото не е просто размита маса. То е субект. Който в същността си е оформен от милиони други субекти. Като едно тяло оформено от милиони клетки. Клетките по единично биха загинали. Заедно са силни. За да функционират обаче заедно им е нужен посредник. И тук пак стигаме до правилата и условностите, които правейки възможно общуването между отделните единици в цялото, правят възможно съществуването на самото цяло.
Това, което наричаш съдене, поне за мен е просто резултата от анализа на който съм подложила това, което съм видяла в/от теб. Не мога да знам разбира се как точни мислиш и чувстваш ти, не мога да знам какво си преживяла, не мога да знам какво определя реакциите ти. Не виждам как функционира механизма, но виждам резултата. И на базата на този резултат трябва да си направа извод за теб. За да знам поне относително какво отношение да имам към теб. Дедукция ли му са викаше? Ни съм сигурнъ Ти правиш същото по отношение на мен. И понеже съм социална животинка и се догаждам как функционира системата( или поне тъй си мисля)разбирам че трябва да ми пука какво мислиш за мен ТИ, като част от това общество, ако искам да изманипулирам мнението ти за мен в моя собствена ползa.
Защото в крайна сметка, моето общуване с теб, макар и определено чрез обществените норми и порядки, не е със ОБЩЕСТВОТО, като такова, а с КОНКРЕТНИЯ ИНДИВИД, който е част от въпросното общество.

П.С. Дано съм се изразила разбираемо

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...

puka mi edinstveno ot mennieto na hora koito mogat da mi navredat - pred takiva hora se prava na tova koeto se ochakva ot tiah da byda.

za ostanalite ne mi puka - ama izobshto.

P.S.

choveka ne e obshtestveno jivotno - obshtestveni jivotni sa mravkite i pchelite - vsiaka mravka / pchela si znae rabotata i miatoto v obstehstvoto i ne se bori, ne hitruva ne se oplakva, ne se skytava kato doide neinia red da umre za mravuniaka - dori ne se zamislia.
horata sa hishtnici i kato vylcite i kuchetata se sybirat v glutnici (obshtestva) - no samo zashtoto mogat da izvlechat izogoda ot tova, v glutnicata individa vinagi e na pyrvo miasto, samo perspektivata za pliachka moje vremenno da postavi interesite na glutnicata na pyrvo miasto.

ta takiva mi ti raboti
asta la pasta

Редактирано от RollinStoner на 23.01.03 07:05.

амии емгето например не плаща данък обществено мнение...
щото си има принципи - Не на данъците

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Понеже овцете търсят закрила в стадото - така и хората в обществото.
Но овчарят има много голяма полза овцете да слушкат и да са в стадо, понеже така никоя няма да му избяга.

Не ми пука много. Даже никак. И не ми пука за тези, на които им пука дали на другите им пука за тях.

пука ми.

и на теб ти пука, колкото и да се възмущаваш. що не отидеш по прашки на работа, а? няма да отидеш заради общественото мнение. и няма да кажеш на мъж, когото срещаш инцидентно, но много ти харесва "хайде да се чукаме". и още неща мога да ти кажа такива. колкото и да си нонконформист, няма да ги направиш.

общественото мнение съществува и всички се съобразяват с него - кой повече, кой - по-малко. общественото мнение е спойка, която конструира нашия свят. я си представи само един ден, в който на никого от нищо не му пука - представяш ли си хаоса, който ще настъпи?

е, и другата крайност е тъпа: да се подчиняваш за всичко на общественото мнение - гадния конформизъм

IMAGINE...

разбираемо е. и е много вярно.

аз написах по-долу нещо подобно, ама с няколко изречения на разговорен език.

имам усещането, че те познавам и че се разбираме прекрасно. странно, нали? от това, което пишеш, имам това усещане.

IMAGINE...

Цъ, хич биля, даже не.

Че аз си ходя по прашки на работа... ама не само :-) Слагам и още дрехи. :-) Зима е... :-)))

Виж, Джейн, на мен ми пука само от най-близките ми хора, просто избирам от кой да ми пука. А от общественото мнение не ми пука - тоест, ако аз самата исках да ида на работа по прашки, бих отишла без да ми мигне окото. Съобразявам се главно със своите виждания и тези на малкото хора, с които съм избрала да се съобразявам. Това някой да ми казва какво е по-добре за мен - и да го направя, никога не е било, освен ако аз сама не поискам съвет. Не слушам непоискани съвети или чужди виждания относно бъдещето ми, нито чужди преценки относно мен самата. И изобщо не ми пука какво е мнението на някой за мен, който е извън обичаните от мен хора, на които вярвам, и които са малко на брой. Ако някой не ме харесва, няма да си вържа черна панделка, нито ще си разплета чорапките :-)

Жалко, ако смяташ, че написах това от желание да демонстрирам нон-комформизъм. Аз иначе, напротив, съм си съвсем сговорчив човек :-))) Само дето ако на някой от обществото (а не от обкръжението) не му хареса мнението ми, просто не ми пука, не бих се засегнала от хора, които не уважавам, не ми е важно всеки, който ме познава, да ме харесва.
Никой не е в състояние да живее точно моя живот, затова има малко шанс някой да знае какво ми е, че да прецени нормално каква съм, от какво имам нужда и т.н. Никой не знае това по-добре от мен.

Забеляза ли, че Лестат в момента не е щастлива (в друга тема)? Според мен се е съобразявала с другите твърде много, вместо да слуша себе си.

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.