Искам да дам съобщение, че на моменти направо сама себе си не понасям. Особено много ме дразни навика да се бъркам там където изобщо не ми е работата - а именно в живота на другите хора. На няколко пъти бая си изпатих дето се заврях между шамарите и въпреки всичко пак продължавам. Не стига, че след последния път, когато си казах искрено мнението по тема, по която изобщо не са ме питали, съквартирантката ми почна да ме подминава като бърз влак малка гара, ами на това отгоре пак се каня да направя същото. И не мога да си замълча. Ми басси как да си мълчиш, като гледаш как някой, когото харесваш и към когото изпитваш само приятелски чувства, се оставя съзнателно да бъде командван, ограничаван и използван от някой друг? И че от страх да не остане сам живее на принципа: Eла зло, че без теб по зло. А мен какво ме засяга това ли? Ми а де!?!?!Не ме!!! А що се мешам ли? Ми шото съм голяма бяла птица, ма не лебед!Бе що някой не земе да ме застреля преди пак да съм се забъркала в поредната каша

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...

я споко

гарантирам ти от личен опит, че това свойство намалява силно с годините. и то не годините са причината, а натрупаният негативен опит от бъркането в хорските работи (дори да е с добри намерения). тъй че ти си продължавай, докато на самата теб не ти писне и не усетиш, че сама си причиняваш болка и караш другите да изпитват болка. или да ти я причиняват на теб.

IMAGINE...

живота си е намеса.
нещо те кара да си символ на живота...
ами не си статуя която да подминават,
а го правят,а. ще им се да не беше права,
но не може да ти кажат нищо щом само те подминават.
когато няма аргументи се мълчи. или когато не слушаш.
но ти сигурно би ги чула, нали? не си статуя.

я да ти се намеся и да те питам не почва ли и при теб сесията,
а?

питане беше малко удар под кръстъ ши знайш. Почва...И аз от утре, т.е. днеска вече наистина почвам да уча, даммм. Най - "сирозну" съм го решила тва. Ученето имам предвид; само да поправя една - две световни несправедливости преди това и веднага сядам пред Ворд-а да творя на тема Остин и разните му там гордост-и и предразсъдъц-и.

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...

това вече съм го усетила. И болката, която причинявам на себе си. И тази, която причинявам на другите. И тази, която ги карам да ми причинят. Но не се спирам. И пак продължавам. И ми се иска сега да си замълча. Да оставя тоя някой друг сам да се оправя. Щото нямам право да се меся в чужд живот. От друга страна, те правата никой не ти ги дава. Човек сам трябва да си вземе каквото поиска от този живот. Или поне да опита. Така че май пак ще правя каквото (си мисля), че трябва (да направя), пък да става каквото ще. Току виж стане каквото аз искам да стане.
A и ако аз не се намеся и никой друг не се намеси и изобщо, ако всеки си гледа само собствената си работа...колко по спокоен може би стеше да е живота, а?

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...

ами така си е.
световните несправедливости само нас чакат!
обаче вместо това ще завършим и после само работа, никакво удоволствие от намеса в световни несправедливости...

съжалявам, ще ми се да не бях го измислил аз този изпит, но...
само се правя на будилник да ти будя будната съвест ей това е намеса.

за да има гордост, трябва да има морал, да... не може някакви такива непозволени удари, по кръста. и предразсъдъците и те са измислени също от някой лорд, както и правилата на бо...а, не бой. за танци говорим, поправих се веднага :)

не съм убедена, че щеше да е по-спокоен. представи си, че в този "спокоен" свят виждаш на улицата как едно голямо момче бие по-дребничко и слабичко. няма ли да се намесиш? щото аз - да.

ако преди много години в моя живот не се бе намесила една жена, ама много силна намеса беше - аз сигурно щях да бъда една наркоманка.

ако разни политици се бяха намесили овреме, явлението Хитлер нямаше да го има.

аре стига с христоматийните примери. просто исках да кажа, че и другата крайност - абсолютната ненамеса, не води до добро.

въпросът е в баланса - докъде имаш моралното право и моралното задължене да се намесваш. но този избор всеки сам си го прави - няма общоприети норми

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 19.01.03 03:03.

И аз това имах в предвид.
Просто се опитах да се самоиронизирам. Или да си напомня как са ме иронизирали заради вечното ми мешателство.
Но се чудя... а ако този, в чийто живот се меся уж за добро и за да помогна, не иска да му се месят? А ако му харесва ситуацията каквато е? А ако вместо да помогна, навредя? Кой ми дава правото да се правя на господ, когато моя собствен живот е далеч от съвършенство?
Дори в момента, обаче, обмислям кой ще е следващия сгоден случай, за да седна и да си поприказвам на четири очи с въпросния някой...мдам...

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...

изпитите са два. Всъщност три, но за да додрапам до третия, първо трябва да се оправя с другите два. А преди тях трябва да се оправя с домашните. А те и домашните са три. Две за Джейн(не редник:-), една за Алфред. Дето освен туй бил и лорд на Тенисън. И реферат. Метефорите в светлината на когнитивната лингвистика да са ти споделяли някога как се чувстват(във въпросната светлина)? Щото на мен не са.
Така става, когато човек се опита да се прави на зрял и да живее с последиците от взетото решение. Озовава се посред нощ пред ПЦ-то да се оплаква как се не му се занимава с нещо дето трябва, щото всъщност му се занимава с нещо дето не трябва. Но дето му се иска.
Каква ясна и логична мисъл само. И разбираема най-важно,-)
Но гордост може да съществува и без морал. И обратното.

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...

всичко е въпрос на интуиция . рецепти няма. не забравяй и друго нещо - неискана помощ не се дава. това също не е абсолютно правило. просто следвай интуицията си и се оптвай да се поставиш на мястото на човека, комуто искаш да помогнеш - той как се чувства в ситуацията, как би му се отразила твоята помощ и т.н. абе, с две думи - първо "влез в кожата" на другия и после решавай. защото не бива да забравяш, че твоята гледна точка не е възможно да е единствената правилна - колкото хора, толкова и гледни точки. затова, пред да помагаш, погледни нещата от гледната точка на другия човек.

IMAGINE...