Имам два вида приятелки: дълготрайно обвързани и дълготрайно необвързани. Средно положение – няма. Дълготрайно обвързаните делят дните, леглата и личното си пространство с мъже, които бих нарекла странни птици. Отстрани погледнато, всеки един от тях притежава черта, която за мен лично изглежда свръхотблъскваща – единият е безперспективен пияница без мисъл за бъдещето, другият – безнадеждно грозен дебелак, а третият – вечно намръщен мърморко - досаден привърженик на здравословния начин на живот. Дълготрайно необвързаните биха дали мило и драго да са на мястото на дълготрайно обвързаните; въпреки че не се уморяват да разтягат локуми как няма достоен партньор за величайшата им особа, никога не пропускат да скочат върху някой случайно закачил се наоколо им субект с... знаете... с надеждата да го направят свой спътник в живота. Самата аз съм бивша дълготрайно сериозно обвързана. Мъжът ми беше от типа Жената-в-Кухнята-до-Печката-Боса-и-Бременна т.е. божествено красив, потискащо отговорен и удивително ограничен. След това животът ме срещна с чаровника Ще-Свалям-Млади-Руси-Мацки-До-Пенсия, който имаше прекрасна усмивка, огромен портфейл и невероятно чувсто за хумор, а също и с На-Мама-Момчето, както и със Смръдлив-Интелектуалец. (Тези последните не са ми били никакви, просто пихме по едно кафе.) После срещнах друг, с когото просто не се получи. А наскоро и Правя-се-на-Светец-ама-и-Това-е-до-Време.

Ето сега за какво са всички тия приказки.
Нормално и редно е всеки да си търси Някой. Инстинкти. Въпреки че съм надживяла илюзията за идеалните хора, присъща на тинейжърските години, чудя се какво кара жените (мъжете по-рядко) да правят гигантски компромиси с важни неща. Става дума точно за приемане, а не за затваряне на очите. И за да не се нахвърлите сега върху мен с “Ей, ти да не се мислиш за самото съвършенство?!”, ще ви отговоря предварително. Не, не се мисля. Бих се определила като тежък характер, нежелателно свободолюбива, неприятно критична, често егоист и т.н. Въпреки това с напредване на възрастта критериите ми по отношение на хората, връзките и самата мен са претърпели само незначителни изменения. Така и не се научих да си затварям очите.

Мисля, че отношенията трябва да почиват на хармония и приемливи компромиси. Искам да кажа, в дългосрочен план не си се предствям с грозник, защото е страшно умен или пък направил блестяща кариера или с някой тъпак заради сладкото му дупе. А вие?

Сега докато пиша това, се сещам за вица какво пита жена, когато става дума за мъж. Когато е на 20 пита “Красив ли е?”, на 30 – “Богат ли е?, а на 40 – “Къде е?”. Не знам дали в даден момент няма да изпадна в същото положение. Никой не е застрахован. Не е в това въпросът. Въпросът, който искам да ви задам, е с какво сте склонни да се примирите, какво сте склонни да приемете, въпреки че не ви харесва и смятате ли, че човек трябва да бяга от самотата с цената на всичко. Моля ви да ми спестите изявления от типа "Всичко зависи от цялостното й излъчване..." или пък "Той може да е толкова добър, нежен и чувствителен, че да ме накара да забравя колко е тъп, посредствен и ограничен."...

Редактирано от lady L. на 15.01.03 13:01.

Необосновано е да се говори за компромиси извън конкретни отношения - установих! Не съм могла да направя (или да живея с направени вече) компромиси, заради които съм зарязала разни преминаващи. Че и срещнати.

А преди това даже не биха ми се стрували компромиси, ако някой ми е кажел, че точно тези неща му тежат!

За бягането от самотата не смея за говоря, защото за щастие, не ми се е случвало още да се чувствам самотна и не знам как бих постъпила, ако се почувствам. Никога обаче не съм можела да си представя да деля живота си и мен самата с някого когото не харесвам наистина много...просто не мога. Не знам дали и общото жилище и децата биха ми дали сили да се примиря с подобно нещо.
Така че въпреки факта че никой не е идеален, не бих могла да нарека "компромис" изборът на конкретен човек. Компромисите започват след това и са просто нещо необходимо за всяка връзка. Но в какви граници са разумни? Лично аз се стремя да не допускам големи компромиси и от двете страни(те са си направо жертви). Жертвата може да е израз на голяма любов и на пръв поглед това е прекрасно но... смятам че може да има пагубен ефект върху връзката в дългосрочен план.

Kое наричаш "приемлив компромис" ?
Всичките изброени случаи от теб са комбинация от крайности: "богат и грозен", "красив и глупав" и т.н.

Има хора за които самотата е естествен начин на живот и не им тежи. Има и такива които не могат без човек до себе си. Аз специално обичам да имам човек до мен. Живял съм доста години сам и имам наблюдения и от двете страни на барикадата
Мисля че всичко опира до степента на възприемане на реалноста. Ако човек може да пожертва нещо за да зарадва другия а другия да отвърне по подобен начин това е пътя на съвместното съжителство. Естествено не е необходимо всеки ден да се жертва нещо и да се доказва. Доверието създавано на тази база е нещо което носи сигурност. Поне така си мисля Компромисът като осъзната необходимост също е важна част от съвместен живот.
Преди доста години четох едно изследване на американска фондация за това какво събира хората. Оказа се че не е външния вид или парите а способноста да живеят заедно и да постигат разбиране предотвратяващо дребните ежедневни битови заяждания. Същите хора бяха позирали по двойки голи. Оказа се че въпреки че не бих могъл да ги нарека красиви те обичат и харесват другия такъв какъвто е защото нерядко те са участвали в създаването на човека насреща.
Та ЛейдиЛ ако си схванала от обърканата ми мисъл важното е човек да бъде реалист и да знае че нищо на този свят не се дава така Било мъж било жена. Предполагам че за теб свободата като форма на изразяване на собствената ти личност е важна. Но пък винаги има шанс да намериш подобен човек. Е от теб зависи какво би пожертвала за да го имаш
Харесваш филма Лейди пее блус?

Истината не е някъде там...

Аз ли се заблуждавам жестоко или прекалено много жени се влачат с мъже, които нито им подхождат, нито ги обичат, просто за да са с някого. Както асми си признават 'това е само временно, докато не изкочи нещо по-добро'. В обратната посока също важи. Не е ли прекалено голям компромис това?

Я мо'ем две неща: мо'ем да пишем, а мо'ем и да не пишем!

]Страхотен компромис е! Въпросът е с какво! Като не влагаш емоция това е изневяра към себе си, за която обвиняваш някой друг - май не беше това смислата на въпроса! Май се пита - когато трябва да вървят нещата и не липсва самоуважение - до къде най-далече да се стигне, за да е удобно във връзката не само на тебе

Лейди,от това,което си написала следват няколко фундаментални извода:
-да ти имам "дълготрайно обвързаните" приятелкиЗа тях и за теб,какво значение имат думите:"С какъвто се събереш - такъв ставаш!"
-относно "дълготрайно необвързаните" - те явно работят на принципа - "проба-грешка" или "мъжки скалпове събираааааам"
-след тези така богато оцветени изразни средства за "бившия ти другар в живота",означавала ли,че ти си "грозна,безотговорна и неограничена"?
-и след изброените квалификации за себе си - цитирам "тежък характер, нежелателно свободолюбива, неприятно критична, често егоист " - какъв трябва да бъде бъдещия ти мъж?
- и не ми излизай със синдрома на "старата мома" за самотата!

Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

Да ти имам сладките определения! Не е смешен обаче фактът, че много хора точно това правят - избират компромисен вариант ей така, за да не са сами. Което е доста тъжно. Да правиш компромиси не е лошо, аз например току се изненадвам от себе си в това отношение. Но ако някой е склонен да прояви търпение и разбиране чрез компромисна постъпка, това не значи да следва същия път, когато прави избор. Мисля, че е проява на липса на самоуважение да си с човек само защото е жива душа, ей така да си имаш някой наоколо. Ако съдя по някои мои си наблюдения, най-логично ми се струва обяснението, че жените (защото наистина май по-често жените решават за себе си така) са приели за факт или че не заслужават нещо по-добро, или просто използват един мъж, докато се оглеждат за друг.

- - - -
Old-fashioned.

"С какъвто се събереш - такъв ставаш" бих го променила леко на "Какъвто си си избрал да бъдеш - такъв ставаш". Т.е. човек си преценява какво му е важно и се стреми да го има. Защото е ясно, че "всичко днес и сега" е мисия невъзможна. Всъщност аз не съдя хората за избора, който са направили. Просто наблюдавам какво са избрали и си мисля какво ли им носи. За "събиращите скалпове" няма да коментирам. Може би не стоят точно така нещата. Не вярвам на уважаваща себе си жена да й е приятно да бъде вечно търсещата или постоянно сгрешилата.
"Бившият ми другар" има качества на характера, за които други могат само да завиждат. Има и лоши, разбира се. Като всички нас. И за мен се отнася същото. Ако не се получава, причината не е, че единият е по-добър от другия, а просто че сме различни и неподходящи. Т.е. не сме склонни на компромис за едно и също. "Бъдещия ми мъж" не се наемам да описвам. Това са детски работи, а и списъкът ще е безобразно дълъг.

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно."