Съществува ли той?


П.п. Мислех да напиша някои неща, после усетих, че колкото повече пиша, толкова по-объркано става. Затова ще оставя на вас, докато аз се съвзема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

смяташ че ти си такъв или грешно подразбрах?

да отговоря на въпроса- преоблядаващо тъжни има, вечно... няма нищо вечно

Да, познавам го!

"Човек иска да бъде РАЗБИРАН, макар и да ЗНАЕ, че не е ОБИЧАН"

Зависи как разбираш вечността, защото вечност може да бъде и един миг... Иначе - наистина няма вечно състояние, в което да се намира човек. Дори той да ти изглежда наистина вечно тъжен повярвай има мигове, в които той е усмихнат на смеха на малкото дете, на зеленината и необятността на планините, на вечното синьо на небето или просто на усмивката на един непознат. Има много тъжни хора, вечно тъжни...мисля, че няма и дано не греша...
Зависи, зависи как измерваме вечността...

Надявам се, че не съм такъв човек. Страхувам се, че съм такъв.
Което не ми пречи да се усмихвам все пак :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, това е моят пореден успех - да успея да объркам хората дори с едно изречение, което ми се е струвало много добре формулирано ;-)
Май е време да премина към обяснителната част.
Вечно тъжен човек звучи красиво, но наистина не е точно.
Ще се опитам да го кажа по друг начин: човек, на когото винаги нещо не достига, който винаги се нуждае от нещо ново, от нещо повече, който винаги си намира заради какво да бъде тъжен. Не песимист - реалист, а понякога и оптимист, който обаче...Това е някакво усещане, което не мога да обясня. Като да искаш да си дивееш тогава, когато трябва да стоиш мирно и да искаш спокойствие и самота, когато всички се интересуват и са около теб :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дай го насам да се запознаем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забелязах, че всички се хванаха за думата "вечно". Самата дума в твърде спорна. Нейното значение може да бъде обект на обсъждане в отделна тема дори :-) Вечност е дума, която стои наравно с такива думи като безкрайност, невъзможност и други...
Махвам с ръка, забравете за "вечно" :-)
Напълно си права. Има моменти, в които човек се усмихва, радва се, щастлив е, може да оцени красотата на момента, дори да се възхити на дребни неща, които рядко някой забелязва. Всъщност , струва ми се, именно такъв човек може да се възхищава на дребните неща. Т. нар. тъжен човек :-) Не става въпрос за мърморковци и досадници, вечно :-) недоволни от нещо.
Опитах да обясня по-горе, но мисля, че само човек, който го чувства може да разбере. Тогава, когато тъгата е някъде наоколо, витае и ти се умилква. Прогонваш я понякога..и после тя се връща, като досадна любовница :-)
И на това отгоре те избива на писане, ако забелязваш ;-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"човек, на когото винаги нещо не достига, който винаги се нуждае от нещо ново, от нещо повече, който винаги си намира заради какво да бъде тъжен. Не песимист - реалист, а понякога и оптимист, който обаче...Това е някакво усещане, което не мога да обясня. Като да искаш да си дивееш тогава, когато трябва да стоиш мирно и да искаш спокойствие и самота, когато всички се интересуват и са около теб "

Познато, много познато...ужасно познато ми е това!
Сякаш си бездънна яма - поемаща, искаща, непрестанно търсеща,
още...много неща
или
само едно,
на което обаче ти е трудно да дадеш име...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите