Кавалери ли сте в живота?

Когато между двама стане стръмно, и когато нещо не е ясно за единия, пък за другия е "ясно" уж, и когато някой нещо си мисли, ама то всъщност не било така от гледната точка на другия... - и тук с гръм и трясък се явява Уел на сцената и заявява, че Истината е една-единствена, и ... - хех!
И тогава всъщност, правите ли кавалерска постъпка (отстъпка)? С действията си (или с казаното от вас), продължавате ли да отстоявате своето (очевидно погрешно разбрано от другия становище), или правите компромис? Компромис в казаното, реверанс един вид (без значение дали сте мъж или жена!). Или пък - не, не е компромис, ами е проява на разбиране на гледната точка на другия. Ей затова сме си говорили много пъти - за зачитане на мотивите на другия, който е реагирал по някакъв си начин, който според вашата гледна точка е нелогичен (а това е само защото не сте го Видяли и Почувствали лично да се случва както другия би го почувствал). Да, ама човекът (само поради някакъв късмет) случайно има възможност да ви обясни защо така е мислил, и да го Разберете. Ами ако не беше? Ако не беше имал възможност да изкаже пред вас какво е мислил и все още мисли? Ако си мисли, че вашите съждения са били користни, и затова сте направили, каквото сте? Пък то не е било така, а само така изглежда?
Оф... заплетено, и много житейски експериментирано.
И какво?

Как се справяте с недоразуменията? Недоразуменията между вас и някой друг? Едни такива... недоразуменийца, дето изглеждат смешни когато (АКО) имаш късмета всичко да се изясни...?
О, ами... джезвето (което си донесох от БГ) дими с кафе от Java... (тва щото искам да усъвършенствам езика по-бързо :-), и лъжичка кафява захар... (кафява, щото бялата е премного преработена).... Ау какви глупости за захар и недоразумения, хех!
Защо просто не пием кафе?
Мммне...
За райбер тук не става дума
а само за приятел е,
защото като дъвка-гума
приятелството меко е.
Ау, пак глупостите ми, хихи! Моля за извинение [конфузно]:-)
Има ли някой дето се кефи на нещо си в този момент?
Ако има - Helloooo!
Ако няма - ок. Ще го преживея

И... някой забелязал ли е, че след недоразумение между двама души, дълбините на интимното отиват още по-навътре? Нямам предвид любовна двойка, а само приятели. Защото споделянето между приятели би могло да има различни степени на интимност и Доверие.

Реверансът, кавалерската постъпка... Колко пъти сте правили това с риск да си помислят, че сте някой, който може свободно да бъде настъпен? И... защо когато някой прави другиму реверанс, околните имат тенденцията да смятат, че този човек е слаб? Според мен напротив! Такъв човек не е никак слаб по воля, а просто уважава и Разбира другия повече от очакваното от самия друг дори.
Реверансът е като целувка, като път, като мост, ... сближаване, като проход между две сродни души (ау клише! :-). Обаче пък... колко много клишета има, и колко много Истина има зад тях (ехо, Уел - принцът на Истината! ;-)

Ами... ако... вашият Реверанс не е бил оценен като реверанс, а просто като... нещо нормално спрямо другия? Ако не е бил възприет като компромис, като поклон, като уважение, а като нещо нужно, Нормално... Като нещо, което му се полага?... Е, няма нужда да сме свидливи относно жестове, нито относно чувства. Когато обичаш приятел, просто го обичаш.

Хей, Здравейте! Знаете ли колко много Нови Години ни очакват...?

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

Редактирано от BИ на 02.01.03 02:48.

Аз обаче съм в дълбокомъдрата фаза на запоя и си мислех за жеста...
Ми не ме е срам да се извиня на всеки тук, който съм обидила.
Не ме е срам да подам ръка на ВИ, с която сме се счепкали поради ред недоразумения / тук някои злобеещи отстрани душици следва да се гътнат/
Знаеш ли, точно за злобеещите душици идеше реч...
Дали могат да усетят красотата на едно помирение...
Катарзисът...
Жал ми е за тях. Ама много.
Жестът означава широка душа. Не просто добри маниери. Щото можеш да кавалерстваш механично или показно, а в душата ти да е черно едно такова...
Айдеее...почна се...
Ама споделително ми е, бря

И аз ти подавам ръка :-) Ооообаче - в нея има и чаша!
Я наздраве! Наздраве за недоразуменията! Пък и за Новата Година! И за още много нови години :-)))

Привет!

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

дето пееше Тозовац...
Ти мене уважаваш ли ме?
А?
Неее...ти мене не ме уважаваш...
И те кавалерски се крепили до леглото...
И много жестикулирали...
Ади да спя, че ще ме споходят видения на Хъксли...
Лекар с нож на сите у ваше село.

ЗДРАСТИ ВИ И ЧНГ!
ОТ КЪСМЕТ И НЕВЕРОЯТНОСТИ ДА СЕ НЕ СКРИЕТЕ!

Ами че то кавалерството си е порив, че май даже чЪрта (или пък резка) на духа! Не е нужно другия да го разбере - ако е само това бил мотива да го направиш - значи жеста е частен, не идващ от същността ти, а продиктуван от ситуация.
Ако си кавалерстваш по вътрешна заложба дори няма да го намираш туй си поведение за кавалерско - просто проява на твоето себе си. Обаче толкова полезна, че ти дава висотата да не се засягаш от щръкването на перата на "пернатите", щото имаш дистанцията да им видиш мотивите - за остротата ми е думата. Пък и ако ти дал Господ наградата и наказанието да си интелигентен - и да се не засягаш дарба значи ти е отредена!

Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos

Шофьор си кара колата. До него - навигатор. В един момент навигатора му казва да заобиколи камък на пътя отляво. Шофьора възразява че е по-безопасно отдясно. Навигатора отстъпва - нали другия е шофьора ? Минават отдясно и се пребиват.

Направи анализ на ситуацията и си извлечи поука кога може да се прави компромис и кога - не.

Много е важно да се правят компромиси. Ценно е да загубиш понякога за да е добре другия. Но ако загубата е недопустимо голяма ? А и кой определя размера на загубата ? И в това може да се греши. Живота на хората въобще е пълен с грешки и кратък като телеграма :)

Аз съм правил много компромиси. Случвало ми се е да изгубя самоличността си сред компромиси, за да е добре някой друг. Било е грешка. Прекалил съм. Прекалих веднъж наскоро пак. Дълго ще съжалявам за това. Кавалерската ми постъпка бе оценена неправилно като нежелание за интимност. Когато човек не знае мярката, така става. А мярката трудно се учи. Нужна е практика и мисъл за да научиш кога трябва да отстъпиш и кога е по-добре да не го правиш. Всяка крайност е еднакво вредна за прилагащия я. Трябва златната среда.

В живота си често обаче спорим за абсолютни глупости. И в този смисъл съм съгласен, че компромиса е жизнено необходим. Както и правилната оценка на абсолютните глупости за които си дерем очите всеки ден. Но това, второто - много трудно се учи. Човек трябва да стои над нещата в сивото си ежедневие за да може да оцени важното и да пренебрегне "важността" на дребните неща. А това става едва след като се е сблъскал с няколко житейски влака и е добил представа за това къде е и какво става с него и около него. А някои дори и след ударите с тези влакове не могат да се ориентират. Вместо това още повече откачат. Такива работи.

А когато обичта ти е неоценена от твой приятел, когато реверанса ти към него се възприема като твое задължение, следва да преосмислиш качествата на този човек. Едва ли е попаднал в правилния списък - "приятели", може би е време да го преместиш в "познати".

*

Ako znaeh moje bi bih se porasmislilkolko sa starite "Novi godini"
Avto revrans kum samia mene si!ne6to kato avtofelacioto e -nikoga ne ti dostigat niakolko santimetra:(

кавалери?
а?
само към дами!
това е положението .

Не съм кавалер, обикновено. Изпитвам неприятно чувство да не отбележа грешката на другия, защото чак тогава мога да чуя какво той е искал да каже, неразбирайки ме. И всичките тези конфузни ситуацийки - комуникативни или някакви други често не ме подминават.
Сухаресто звучи нали?
Всъщност обичам в такива ситуации да изхождам от себе си. Признавам, когато съм отреагирал недоразбрал, затова искам същото и от другите. Не понасям смятащите се за безгрешни.

Може би ако отстъпя кавалерски, то това ще е с човек, с който си комуникирам случайно (или пък изобщо е без значение да го убеждавам). Ще направя една такава кавалерска постъпка, но ще намеря начин да се разбере, че съм я направил ( щото нали да не стане така, че да не се разбере за "реверанса" от моя страна) и онзи да си помисли "виж го тоя как човешки се отнесе, а аз пък така да сбъркам... глупаво... ".
Не, не изпадам чак в такива ситуации! Но по-добре ме слушайте като се обяснявам!

None.

...в живота?

всъщност, Сме ли въобще в живота. знаем ли дали сме (нещо) в живота?
знаем или не, Живота също има мнение по въпроса и ни казва дали сме живи (част от него) или не...
на теб ти казва своите тайни, ти неговите и така...

кавалерско е да се споделя. една крачка от едната страна и една от другата за да не се настъпим...

не мога много да ти кажа,
някой каза че те просто се правели както и когато го чувстваш,
и аз сигурно съм така, противно ми е да правя нещо само защото било "кавалерско", предпочитам да не го правя, някои се сърдят тогава, не ме интересуват, всеки който се сърди-губи, тогава той е със затворени очи и не вижда какво става пред него,
аз разбирам така нареченото кавалерство като уважение, и в частност като любов,
т.е. уважавам всеки, дори неприятелите си, а когато обичаш тогава вече и даваш, вършиш кавалерски постъпки, т.е. любовта е градивен процес, даваш и получаваш, изграждаш нещо в себе си,
ако го няма това остава уважението на човека до теб, и той е като теб, диша, храни се, живее,
но хората сме толкова различни,
...аз не мога без да обичам, не чувствам че съм жив, и затова давам почти на всекиго по нещо, обичам.


NA

Абе според мен също истинате е една единствена. И също, че това което е добро за един е добро за всички (много трудно некой ше ме убеди че света е хаотична маса и нещата не са в хармония). Така, че в такива случаи се вглеждам какво е най-добро за мен и така постъпвам. Шото което е добро за мен е добро за всички. Божествения егоизъм!!!

Но говоря за истинско вглеждане с отговорност и отворени очи. Някъде бях срещнал, че ако предадеш себе си, това също е предателство и то най-голямото.

кма Истина, кви 5 лева

няма една Истина - колкото хора, толкова и истини. ония на Изток отдавна са го осъзнали това. а ние като дървени шопи искаме все да си имаме патерицата - Истина. едничко с голямо И.

IMAGINE...

А тази тишина на какво ли се дължи ?!

*

Колкото хора, толкова гледни точки, но това не са истини. Извън тези които наблюдават, трябва да има нещо, което си Е и си остава едно единствено. Неизменено от нечии интерпретации. Ето това е Истината.

ВИ, наколко години се знимавах с алпинизъм и съвсем малко - с пещерно дело.


и сред скалите научих много неща. едното беше, че няма компромиси. вие сте една свръзка (и една въже сте), т.е. сте много повече едно любовно цяло дори.

реверанс в алпинизма няма. има само 5-6 думи за благодарнаст, ако твоята свръзка те е спасила от кофти ситуация. и толкоз.


алпинизмът е докосване на небето, да приятелството, до екзистензците проблеми.

и още по въпроса за доверието: когато свръзката тръгва да катери, те не си задават тез въпроси. защото самият факт, че се свръзваш на едно въже, за да изкатерите и гладни за човешка плът върхове, самото тръгване в свръзка вече е не договор за довореност, а е исканна даденст. вие ставата едно цяло и един дух, а доверието помежду е безгранично. според мен зарад срамотата н скалата. на която висиш като паяк.

обикновено при свръзките и в живота е така. ти в извстен смисъл са едн цяло : не са сляти духом, независимо от каквито и гдости да се слуват около тях, а някои и н теб да се случват.


СВЪРЗКАТА Е ВИСША ФОРМА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО.

IMAGINE...

малко ми се струва, че преувеличаваш.

няма една единствена истина. тва, което масата хора възприемат като такава е просто илюзия, произвеждана няколкото организации, които управравляват света.... те ти промиват и мозъка.

и ще повторя: колкото хора - толкова истини. защо това ни шокира - щото сме свиснали от Възраждането през 17-1800 година, възникнаха повечето точни науки, а с тях и практиката - пресмятане, измисления и прочие.



а кой определя коя е Абсолютнта истина? няма ли да са тези първенци, за които говорих - снобската и гнусна. нима те ще определят? авми какъв е смисълъ тогава.

а ако никой не ни съобщи, че тва е важната топка, как ще разберем, че тя е тук, ако всичмки големи акули си мълчат за нея? ако няма интерпретации, тя все ено не съществува.

IMAGINE...

Аз точно това и казах - различни гледни точки. Една от тя е и обществената. Но не съм казал че това е истината нали?

Помисли малко логично - трябва да съществува нещо, което си е такова каквото е. Вече може всеки да го възприема както си иска, но нещото, тоест истината си съществува.

Истината никой не я определя, тя просто съществува.

Познавач на истината ? Здравей колега!

*

Но оценявам иронията ти

покажи ми една Истина, моля...


за мен има само една - Бог, без знамение дали го нричат Буда, Христос, Аллах
или квото и да е.

всичко останало е човешка измислица

IMAGINE...

Обаче аз не съм казал, че познавам истината се пак

Мога само да си отварям очите и да се опитвам да усъвършенствам моята визия. Да съм открит за нещата около мен и в същото време да оставам верен на себе си. Това е най-многото което мога да направя за себе си...засега
Беше ми приятно да подраскаме тука:)
Всичко гот!

Не е ирония.
Има една приказка, че човек ако правилно зададе един въпрос, значи наполовина си е отговорил.
Така ти смятайки че не познаваш истината, всъщност наполовина я познаваш, защото правилно разбираш какво е истина. А това другите хора често не го и разбират даже.

*

и на менв ми беше приятно да побърборим

що не наминаваш по-често?

IMAGINE...

така като те чета оставам с впечатлението, че съм свестен човек.
Ама що ли не мога да си повярвам и аз:))))

Това което съм забелязал обаче е че наистина имаме близки схващания по доста въпроси.

Е не е това ника с които преди влизах тука де - причината да харесвам предишния се изпари, а с това и самото никче.
Мислех че името на акаунта ще си напомни само, ама не стана:))

На това, че конкретния ти пример ми се стори неуместен.
В моя си живот аз съм навигатор и аз съм шофьор! Не разчитам на чужди навигации. Така че... сърбам точно каквото си надробя сама. Пък понякога се случва да си оближа пръстите :-)

Житейските влакове са твой монопол, в моя живот няма такива. Иначе има и неща от написаното ти, с които съм съгласна.

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

Здрасти!

В случая имаше диктуваща ситуация, която провокира кавалерската ми същност :-)
Но е имало случаи когато жестът ми на компромис не е бил оценяван като жест, а като нещо полагащо се в реда на нещата. Не съм искала да си го върна назад, само ми става мъчно, че някои хора само ме изсмукват ... психологически и емоционално.

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

Значи ти си дружка на Уел
Не споделям този ти възглед.

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

"това което е добро за един е добро за всички" - не се съгласявам с това, в никакъв случай. Абсурд. За това бях писала много преди сто години, трябва да си го чел...
Не забравяй - говорим за хора, субекти, не за светски обобщения бяло-черно. Това, което е добро за теб - няма никакво правило, което да казва, че е добро и за мен. Защото, казваш, било въпрос на егоизъм. А моят егоизъм не е като твоя. :-)

Какво би те направило щастлив?

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

Мисля, че вече се сетих кой си. М. ... ?
Добре се върнал :-)

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

Редактирано от BИ на 12.01.03 22:19.

Виж, не говорим за това което ни се ще понякога , а за истинското добро. На некое лапе може да му се доще цел ден да се тъпче с шоколадови бомбони, но майка му която го обича няма да му го позволи заради него.

Тва е истината.

Според твоето твърдение света е хищническа арена, в която става взаимно кльопане на противоречащи си и все пак спреведливи за всеки желания. В това верно има доза истина, но все пак мисля че има истина отвъд тези визийки, която има предвид доброто на всички едновременни и ние можем да я долавяме и действаме в хармония с нея. Тогава мислейки за собствения си просперитет (неиното желание) , спомагаме за този и у всички други.

Какво ли , ето какво: Аз искам да съм обичан, да обичам, да имам всички хубави неща в изобилие, да съм свободен и да виждам всички така. Това не е неква оттегчителна утопийка, а просто живот. Оттам нататък има още много развитие и еволюция...И предполагам че и ти искаш нещо подобно. Е , верно че ти ще си паднеш по некой засукан батка, а аз по некоя кокотка, но това са само подробностите от пейзажа

Човек може да смята , отрича или приема за вярно каквото си поиска. Но фактите са си факти. И никой не може да е напълно убеден че ги познава правилно.
А колкото до изказването ти че което е добро за един не е добро за друг - така е и не е така. Зависи какво се има предвид. Аз обаче ще допусна че си наясно с тази подробност, иначе пак трябва да се обясняваме два дена с несигурен успех в разбирателство.

*

Пу, Пу, ЕрОтичка !!!
Анатема , Пу ! :)))
Малиии, докога ше се разправяме с теб, а ? Лично ще ти наложа глоба за неправилно мислене ! :)))
ЧРД ;)
Виж сега, добре че не си права, иначе представяш ли си - един мост нямаше да можем да построим, щото един ше го построи, друг ще дойде и ще си каже - А, тоя мост не мое да бъде - и моста ке падне...
Сега като се замисля, с Търговския център май точно така стана ... и затова падна !:)

*