Не че знаех как точно да кръстя темата, но дано що-годе успея да обясня какъв е въпросът. Случвало ли ви се е да сте толкова силно убедени в нещо, че да няма нищо друго, на което да можете да повярвате? Да опитате да откриете еднозначен и категоричен факт, потвърждаващ (или причинил?) убеждението ви и да не намерите такъв? Да се получи така, че видимото да сочи логична ситуация, която е тотално обратна на това, което чувствате? И въпреки това у вас дълбоко и непоколебимо да съществува знанието, че всичко е точно така, както сте го усетили? А не както го виждате. Бих казала, че "виждам" е немощна дума. Имам факти, изреждам ги сама пред себе си, би трябвало да ми говорят, че греша, че съм се объркала, че не е така, както мисля аз, а така, както всеки друг би го видял. А не е. Не мога да се отвърна от нещо, което усещам, просто е някакво знание вътре в мен, от което дори да искам, не мога да се отърва. И може би наранявам хора, и може би изглеждам глупаво, но просто не мога да си го избия от главата. Мога да опитам да докажа, че съм права. Не е като да няма с какво. Но мога да докажа и обратното. Зависи какви думи ще използвам и на кое ще наблегна. Опитвах да се убедя в нещо и не успях. Изчаках, преди да опитам отново и пак не успях. Понякога мисля, че си внушавам. Мисля, че не е честно да твърдя, че съм права, когато има и друга гледна точка, която самата аз при разнищване да определям като логична. Интересно ми е - струва ли си да затъпча и забравя усещането и да се подчиня на "фактите"? В кавички, защото никой никога не може да знае всички факти, нали. Не ми е възможно да повярвам на ума си в случая. Защото нещо друго ме тормози и казва, че послушам ли ума си, ще съжалявам. Ей така. Това ли е интуиция? Не мога да преценя. Първо дойде онази сигурност. Не бързо, не съвсем изведнъж. Тъмна, спокойна и тиха. Но толкова стабилна, че ме изплаши. Сякаш някой сложи една точка и толкова. За нещо, което съзнателно не бих пожелала да стане така. Чак после дойде мисълта "защо, по дяволите, смятам за категорично това нещо?!". И се започна...

- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."

нарича се психоза. Лекува се с... ами зависи всъщност :) някои се повлияват добре от невролептици и при всичките трябва яко когнитивна терапия... Абе до няколко месеца ще те върнат да се реинтегрираш в обществото :)

Св. Потапий оле!

Добре, слънце! Не че думата "когнитивна" ми е ясна, но поне настроението ти го Усещам. Качвай се в линейката и да си ходиме.

- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."

оо, предлагаш ми секс в екзотичен декор... хм, хм... ми добре :) нали съм широка душа и кашкавалено сърце, как бих могъл да откажа на една дама :)

Св. Потапий оле!

Perfeknoto use6tane!
Mejdu drugoto nikoga ne sum odobriaval vutre6nia ekshibicionizm i du6even striptease.Raztroivat hranosmilaneto:)
Use6tane ozna4ava "chuplivost"!

"Виновен" до доказване на противното.
"Невинен" до доказване на противното.
Нарочно слагам думите в кавички. Отделно, не мисля че е нужно да се задълбава в доказването...

Ъъъъ, не че те разбрах... Защо усещане за жена? Различава ли се от други усещания? Просто не разбрах май нищо. А написаното на душевен стриптийз ли прилича?

- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."

Не знам как се доказва невинност, освен с цялата истина. Но закъснелите истини водят до недоверие. И до въпроси за кое още не е казано.

- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."

За секса ще си помисля. Кажи сега какво е "когнитивен", поне като сме се заговорили, да науча нещо.

А, и още - какво означава "психоза"? Винаги ми е приличало на страх, не знам защо. А "психясвам" обикновено се употребява в някакъв момент на нерви и безпокойство. Интересно ми е какво състояние се обозначава с тая дума, имам чувството, че ще можеш да обясниш.


- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."

Редактирано от Fragile на 21.12.02 12:13.

Кофти е, когато се стигне дотам, че да се доказва невинност. Стигнало ли се е, значи недоверието вече го има. Оттам насетне много грешни сценарии и рядко правилни.