о, сгазването е трудно
и не се задържай на повърхността - там водата е топла и застояла

а къде, а къде? (попита той оглеждайки се любопитно)

би ли ми поговорила малко за различните измерения на самотата, че искренно се вълнувам!?

Гмурни се в дълбокото

Кажи ми, топлина, ти кога би почувствал самота - когато в твоите мисли липсва някой, или ако знаеш, че ти отсъстваш от неговите

"...не знаят това само ония, които създават мъдростта си от равнодушие..."

Оооо, страхотен въпрос!

а въздух....въздух от къде?

Вълшебно е! Вълшебство е!
докосваш душата

самотата отдавна не ме е спохождала. Виж сам често оставам.
Толкова хора обичам с цялата си душа, а и те мен...че е трудно да усетя самотата...защото я няма при мен.

Иначе в моментите едно време когато се чувствах ужасно самотен пишех ей такива стихчета:

Моя любов
Прегръщаме се двама с теб, самота ти моя пълна със любов
в нощта танцуваш бляскава и нежна, нахално влизаш в моята душа.
Kрещя и плача с мойта самота. Завесите и вятъра блудстват,
а стаята е празна от страстта и в сърцето пак ме блъска
и дращи и пълзи - болката в нощта, денят, сънят, мечта
и търся пак теб, вечно влюбена във мене самота.

Колко е весело а?

а защо си тъжничко?