Хайде пак за любовта. Ама нещо съвсем ново.
Казваме любовта била над всичко. Любовта, ама коя любов?
Обичаш ли мъжа, жена си, любовника си, любовницата си, гаджето? Обичаш...
Обичаш ли майка си, баща си, децата си-обичаш...
Обичаш ли котката си, кучето си-и тях обичаш...
Обичаш ли дома си, пейката си, колата си-и тях обичаш...
А в живота си колко хора си обичал, пък вече не обичаш?
А докато си ги обичал тия хора, знаел ли си, че ще дойде ден, в който да не ги обичаш?
Изобщо това любовта много борам с нея, много манипулираме. Любовта била над всичко. Добре де, ама любовта към котката над отговорността да почистим снега пред входа ли е?
...е такива мисли ми се въртят в главата и отговор не намирам...
Любовта има ли степени? Ако няма и вземе, че ти се подпали къщата, кое ще изнесеш първо-любимия телевизор ли или любимия компютър?

кой ти каза че любовта е над всичко?

Често Любов произтича от нужда.
Човек винаги върши това, от което се нуждае най-много.
И разбира се че има степени. Безброй степени има любовта.
Тези дето познават най-силната, онази зашеметяваща любов, сега ще ми кажат че нищо не разбирам. Щото са заШЕМЕТенИ, не за друго

*

Току-що! нaписaх нa Сфинкс, че отговорносттa нaдделявa нaд чувствaтa. Тaкa мисля нaистинa. И смятaм, че истинскaтa любов е много повече отговорност зa другия, a не летене в облaците, подскоци и тръпки. Нa последнaтa питaнкa - сигурно ще изгоня детето нaвън и ще гaся... имa човек, който не могa дa изнесa от къщaтa. Зa компютърa нямa дa се сетя.

- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."

А кое тогава?

Toplinata

Много хора от много места се кълнат, че над всичко била любовта. И действат съответно тия си убеждения. Само дето отстрани се вижда, че това е тръпка, повърхностност, лекомислие, желание за любов...или желание да си начешеш някои интимни части от тялото на всяка цена. И наричат това любов. То и това е някаква форма на любов сигурно де.
А аз гледам и тъпея. Не разбирам. Наистина.

взе ми мацката от устата!

прекрасно е че не разбираш.
Любовта е онова прекрасно нещо (което се случва) докато хората я търсят. Тя е във нас. Усещане. Допир. Искра, усмивка,
жест.

Любовта не се описва, не подлежи на отъждествяване с думи и понятия.
Няма смисъл да ти обяснявам.
И ти ли я търсиш?

На мен ми се струва, че зашеметяващата любов винаги произтича от нужда. Нужда от любов, нужда от начесване на...крастата. Само че никой не си го признава. Всеки, попаднал в лапите на "зашеметяваща" любов се кълне, че това е истинската и вечната. И така та до следващата вечна.
Най-силната любов не е зашеметяващата. А онази, която оцелява с годините, макар и спокойна и грижовна.
Зашеметяващата любов е просто сляпо увлечение. И обикновено ни се връща тъпкано.