Някога, нещо, ме нарани. За уважението... И ми се прииска да попитам - склонни ли сте да проявявате уважение към някой непознат? Може би не е нищо повече от обикновен израз на любезност, може ли да се нарече и... позьорство? Или преструвка? Но любезността не е ли нещо важно, за което не е нужно конкретният човек да е направил каквото и да било, за да го заслужи? Тоест - за доверието сме говорили - едни са склонни да го гласуват просто така, други имат навика да "проверяват дали си заслужава", въпрос на личен подход. Но какво е уважението към другия? Нещо, което се "полага" всекиму или нещо, което трябва да се заслужи? "Уважение" не в онзи смисъл на висока оценка, не в смисъл на респект, а онова уважение, необходимо за да изслушаш и да бъдеш отворен за отсрещния човек. Очевидно е, че за да цениш някого трябва поне малко да имаш наблюдения, някакъв по-продължителен контакт, за да знаеш що за човек е той. А когато е непознат? Как (и кога?) би могъл да "заслужи" уважение и внимание? Не са ли уважението и вниманието нещо, което трябва да даваме, без да проверяваме?

- - - -
"Ты рвешься к звездам человек, к чему тебе они?"

"ас тебе мноу ту увъжаам (хлъц)
а ти мене увъжааш ли мъ?"


вниманието не се дава, то се взима.
уважението не се заслужава, то се печели.

обикновено и първият поглед говори страшно много.

всеки Път е със сърце, когато носиш Сърцето със себе си

ами за мен това е нещо напълно естествено - отнасям се с уважение към всеки познат или непознат, респективно очаквам същото.. не винаги се получава разбира се последното....въпрос на възпитание/ или липсата му/

...от нищо правим нещо и веем знамена

Бих казал че уважението е признак на мирогледа. Едно време са казвали господин подразбирайки "на господа равен". И това е било на всеки срещнат независимо от това познат ли е или не. Всеки си заслужава уважението а това че в следващите 10 сек може да докаже че не го заслужава вече е друга работа. Уважавайки другите уважаваме и себе си.
Поне аз не се впечатлявам когато напълно непознат ми каже мараба или абе къде бяхме пили с теб. Усмихвам му се учтиво и ако не млъкне още по-учтиво го пращам на майната му

Истината не е някъде там...

Еххххх,Безсънна,защо не пусна тая тема преди 2-3 седмици,за да ти кажа поименно кого уважавам,и кого - не!Шегувам се,разбира се.
За мен уважението зависи от възпитанието.Възпитанието от първите седем години.Първите 7 години от генетичния материал.Генетичния материал от баща ти и майка ти.Обаче баща си и майка си не можеш да ги избираш.И кръга се затваря.Естеството на работата ми е такова,че всеки ден се срещам с доста непознати хора,и тук те цитирам - винаги съм отворен към отсрещния човек.Лошото става,когато видиш,че след три мунити разговор,с/у теб седи субект,който се опитва да те прави на маймуна,е тогава е ясно,къде отива уважението ми.Абе всичко зависи от човека.
Тук мога да те попитам,ти мен като не ме познаваш,уважаваш ли ме?

Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

Това уважение за което говориш е по-скоро добро възпитание.

Когато пиенето пречи на секса, спирам секса!

Уважението ...
Уважавам всеки човек, докато не докаже че не го заслужава. Някои доста бързо се справят с тази задача. Други - за съжаление също успяват. След време.
Но поначало всички се уважават. Естествено. Непознат ако не уважаваш, значи си затворен за общуване. Нямам такова желание ... макар че често се затварям за общуване, когато не искам да се разконцентрирам. Но и тогава не е като да не ужажвавм човека. Просто се опитвам да не общувам с него.

Нима те е наранило неуважението от непознат ?? Но защо ? Та той не го е проявил на база на обективни причини в теб. Просто така е искал - не заради теб, а просто така.

*

Ще ме извините, не ми се мисли мaй. А и нямaм нищо особено ново зa кaзвaне, имaм си моя подход, излюбопитствaх зa вaшите и... може пък дa имa нaдеждa някaквa, че ще влязa в крaчкa с остaнaлия свят, някогa...

- - - -
"Ты рвешься к звездам человек, к чему тебе они?"

А нужно ли е да се влиза в крачка със света на другите?

За да чуеш трябва да мълчиш!

Полезно е ...

*
В смисъл поне да можеш да крачиш с тях когато е нужно. Не значи да си като тях.

Редактирано от Well на 25.10.02 23:12.