Re: едно дждудже ти пише тука / Контакти / Споделено

Да, наистина съм Снежанка!
Лошото е, че ми е страшно студено в тоя леден ковчег и нямам надеждата, че Принцът ще се появи скоро и ще ме измъкне от студа... Защо ли нямам надежда? Ми защото, както всички вече знаем, принцовете съществуват само в приказките... Тогава защо съм Снежанка в този свят, в който приказките са си просто приказки? Не знам защо. Наистина не знам! Знам само, че съм Снежанка. И че ми е ужасно студено. Знам, че съм заспала дълбок зимен сън- досущ като баби меците, а навън все още е есен... Интересното е, че дори не знаех, че съм заспала, докато не се пробудих... Ей така, замалко, в един миг усетих, че навън грее слънчице, че хората около мен живеят, ама наистина живеят! Нали знаете, има едни такива много жизнени хора, които постоянно са в движение- не само физически, но и емоционално. Има в тях някакъв живец...просто лъха живот. Когато ги видиш веднага разбираш. Преди още да са казали и една дума. Лицата са им свежи, очите им светят- живи, усмихнати, изпълнени с живот... Тези хора са будни. Те живеят. Изживяват до край всеки един миг. Не губят време за нищо, дори и за размисъл. Използват максимално всяка секунда, без това да ги прави роботи. Правят всичко с желание и радост. Излъчват живот около себе си, с който заразяват всички доближили се макар и за малко до тях. Те са като джуджетата, които работят тази тежка горска работа и въпреки това целия им ден е изпълнен с песни и усмивки...
А принцовете...все ги няма точно когато имаш най-голяма нужда от тях! Малко са безотговорни, нали? Какво да се прави, простено им е, нали са принцове! Току дойде някой, застане до ковчега ми, съжали ме, докосне ме, поразтопи ледовете... Решил, че трябва да ме събуди той успява да го направи, но...може би толкова дълго съм спала, че дори като се събудя скоро пак ми се доспива... А принцът явно не е моя принц защото скоро се уморява да ме поддържа будна(или му се свършва кафето?). Знам, че леглото ми е студено, но като че ли съм свикнала с него. Свикнала съм дотам, че вече не искам да ме будят. Аз през цялото време сънувам Принца, а идват все някакви други, мними принцове... Не искам повече да прекъсват съня ми, но не искам и да проспя хубавото време... Наскоро пак един Принц дойде... Вече мислех, че никой не може да ме събуди... Но той успя! И сега какво? Събудих се за да заспя отново? Принцът ме стопля, но изглежда Съня е по-силен... Пробуждам се съвсем замалко, само докато Принцът е с мен и докато аз съм с него, докато той ме топли и докато аз го изстудявам... Топлообмен, обмен на енергии... Хубаво е... Но защо е за толкова кратко? Ще имам ли сили този път да остана будна? Ще има ли Принцът търпение докато съвсем се разсъня и го позная? Докато се откажа от фалшивия уют на съня и се събудя за живота. Животът с него. Да се будя сутрин в прегръдките му...моят Принц. А може би просто трябва да ме целуне...
Студено ми е...и ми се спи...