|
|
|
Тема
|
 Познаваме се, и то добре
|
|
| Автор |
fractal (непознат) |
| Публикувано | 03.10.02 19:08 |
|
|
познаваме се много добре, дори така си мислим че е,
а всъщност бързо сме решили, че стига сме се крили,
приемаме другите като свои, малкото което знаем за тях
като достатъчно,
и можем после лесно, да говорим от тяхно име, да мислим вместо тях,
да ги класифицираме, или да опитваме по друг начин отишлото ни далече въображение, което трудно намира
път през всичко което си въобразява за себе си, и за всеки друг,
и загубваме път към каквото и да е нещо реално... може би.
| |
|
|
|
води след себе си илюзия за детайлно познание и пълно разбиране, която пък от своя страна поражда абсолютното объркване и невярната преценка... Така че избягвам да мисля, че познавам нещо добре. Най-малко себе си. 
Дами, да пием за мъжете! Да бъдем в техните обятия, но не и в техните ръце...Редактирано от lady L. на 03.10.02 20:27.
| |
|
Тема
|
 Re: Частичното опознаване
[re: lady L.]
|
|
| Автор |
fractal (непознат) |
| Публикувано | 03.10.02 19:23 |
|
|
обаче, да ти подскажа добре се ориентираш! това , с цел да ти помогна да се познаеш /объркам/ още повече 
в известен смисъл, да мислим вместо някой е винаги крайност, като идеално измерение е нещо което е грешно винаги.
можем да помислим обаче частично. тогава как ще кажеш здравей на човека до теб? с усмивка
| |
|
|
|
че те разбирам добре.
Казването на "здравей" е начало на процеса на частично опознаване. Трябва да е нещо като постоянно събитие. Т.е. да го казваш всяка минута. Никога да не се самозаблуждаваш, че срещу теб стои абсолютно позната и усвоена територия.
Дами, да пием за мъжете! Да бъдем в техните обятия, но не и в техните ръце...
| |
|
|
|
a обикновено хората са уморени...
| |
|
|
|
имат желание да поддържат огънчето ... За това всъщност говоря. Това е постоянният процес на опознаване. Иначе, уморени или не, просто потъваме в сивота и безличие. Мислейки си, че знаем всичко.
Дами, да пием за мъжете! Да бъдем в техните обятия, но не и в техните ръце...
| |
|
| 
|
|
