1.Мразите ли пари в брой?

2.Защо?

3.Били ли сте някога принуден да живеете без налични пари?

4.Ако срещнете някой човек по бански гащета и не знаете нищо за неговите условия на живот, по какво след като поговорите с него бихте разпознали богаташа?

5.Колко пари искате да имате?

6.Да предположим,че сте в нужда и имате богат приятел, който иска да ви помогне.
Той ви дава значителна сума и свои, все още запазени дрехи за носене.Кое бихте приели с по-голяма непринуденост?

7.Случвало ли ви се е да откраднете:
а/ пари в брой?
б/ предмети
в/ идея

8.Докато не притежавате състояние и доход, по-богатите ви приятели не обичат да говорят пред вас за пари.Възприемате ли това като тактичност?

9.Какво мислите за наследството?
а/ако очаквате да получите такова
б/ ако не очаквате
в/ когато гледате някое пеленаче и знаете,че от пеленките бъдещето му е осигурено чрез наследство

10.Спестявате ли? Ако е така:

11.Какво ще кажете за инфлацията?

12.Ако внезапно от бедняк се превърнете в богат човек това ще промени ли вашата среда, вашите приятели, самия вас и ако да-в каква насока?

13.Колко струва в момента килограм масло?

14.Ако бяхте в състояние да живеете от лихви, щяхте ли да не се смятате за експлоататор на гърба на другите?

15.Боите ли се от бедните?

16.Защо не?

17.Ако сте меценат- на какво според вас би се дължала вашата популярност: на раздадените средства или на личната непринуденост?

18.Какво не бихте направили за пари?

19.За да изпита своите приятели, Тимон Атински поднесъл веднъж на масата само съдове с вода- така той узнал истината. Бихте ли последвали примера му?

20.Искате ли да имате богат съпруг/а?

21.Дразни ли ви показността у един богат човек?

22.Кое у новобогаташа не ви се нрави
а/че минава без хералдика
б/че говори за пари
в/че не е зависим от вас
г/друго- опишете

23.Как оправдавате собственото си богатство?
а/с Божията воля
б/с това,че го дължите единствено на личните си качества- тоест, приемате всички други способности ,които не могат да се превръщат в приходи за малоценни?
в/с достойно държание
г/като си казвате,че само богатите могат да развиват икономиката за благополучие на всички-т.е.с предприемаческия си дух?
д/с благотворителност
е/ с високообразованост, която дължите на богатството си
ж/с аскетичен живот
з/с примерна добросъвестност и вглъбяване в духовните сфери
и/като плащате значителни данъци
к/с гостоприемство
л/не се нуждаете от оправдание тъй като според вашата философия винаги ще има
бедни и богати и това не зависи от вас

24.Ако загубите богатството си, ще се отнасяте ли към богатите, след като вече сте запознат с техния начин на живот, със същия респект ?

25.Случвало ли ви се е да подпалите със запалката си банкнота и да се запитате при вида на пепелта къде сега остава гарантираната й стойност?

_______________________________________________

Тая тема май трябваше да я озаглавя "На Питон с любоффф"



Генът на победител не е даден всекиму...

Нещо вън от темата. Като свършиш с разпитите... такова... ше ми кажеш ли за кво ти е да питаш тия работи през Макс Фриш? Много хубаво пише тоя чиляк за бурите... Много! Бе, що се е трошил да пита таквизи работи. Не знам и затва питам.

Acropolis adieu

Уфка, интересна философия има човека , а и много неща виждам
вътре. "Разпитите" ги прави той , аз само пренасям.
Може пък сама за себе си да се опитвам да го разбера.
Пречупен през погледа на съвремието.
ПРЕЧУПЕН...само как звучииииииии

Генът на победител не е даден всекиму...

1.Мразите ли пари в брой?
Не.

2.Защо?
Парите не заслужават усилието да бъдат мразени.

3.Били ли сте някога принуден да живеете без налични пари?
Да, в момента.

4.Ако срещнете някой човек по бански гащета и не знаете нищо за неговите условия на живот, по какво след като поговорите с него бихте разпознали богаташа?
По това, какъв коктейл ще поръча в плажното барче... Офффф... нямам идея :-)

5.Колко пари искате да имате?
Достатъчно, за да не ми се налага да съм далече от човека, когото обичам.

6.Да предположим,че сте в нужда и имате богат приятел, който иска да ви помогне.
Той ви дава значителна сума и свои, все още запазени дрехи за носене.Кое бихте приели с по-голяма непринуденост?
Имам проблем с приемането.

7.Случвало ли ви се е да откраднете:
а/ пари в брой?
б/ предмети
в/ идея

Не. Случвало ми се е да използвам идея за вдъхновение, но прекарана веднъж през мен, тя излиза променена до неузнаваемост.

8.Докато не притежавате състояние и доход, по-богатите ви приятели не обичат да говорят пред вас за пари.Възприемате ли това като тактичност?
Да

9.Какво мислите за наследството?
а/ако очаквате да получите такова
б/ ако не очаквате
в/ когато гледате някое пеленаче и знаете,че от пеленките бъдещето му е осигурено чрез наследство

б) Не очаквам. Мисля, че животът винаги е прав... по своему.
в) А защо не? Онеправдан се чувства само този, който смята, че е "заслужил нещо по-добро"...

10.Спестявате ли?
Не.

11.Какво ще кажете за инфлацията?
Не че става дума за инфлация в класическия смисъл, но Европа много си изпати с еврото.

12.Ако внезапно от бедняк се превърнете в богат човек това ще промени ли вашата среда, вашите приятели, самия вас и ако да-в каква насока?
Не. Но сутрин ще се събуждам без притеснения.

13.Колко струва в момента килограм масло?
Боже... откога не съм пазарувала... бързо пресметнато 2,00 евро.

14.Ако бяхте в състояние да живеете от лихви, щяхте ли да не се смятате за експлоататор на гърба на другите?
Зависи, откъде идват лихвите.

15.Боите ли се от бедните?
Не.

16.Защо не?
Въпросът предполага общ знаменател. Не мога да мисля за хората в "категории".

17.Ако сте меценат- на какво според вас би се дължала вашата популярност: на раздадените средства или на личната непринуденост?
Мисля, че популярност се печели по-скоро с непринуденост. Макар че не съм сигурна...

18.Какво не бихте направили за пари?
A LOT of things!

19.За да изпита своите приятели, Тимон Атински поднесъл веднъж на масата само съдове с вода- така той узнал истината. Бихте ли последвали примера му?
Не! Не изпитвам приятелите си!!!

20.Искате ли да имате богат съпруг/а?
Не... искам двамата заедно да имаме достатъчно средства, за да могат децата ни да цъфтят, а ние да пътуваме... понякога.

21.Дразни ли ви показността у един богат човек?
Да.

22.Кое у новобогаташа не ви се нрави
а/че минава без хералдика
б/че говори за пари
в/че не е зависим от вас
г/друго- опишете

а) и б).

23.Как оправдавате собственото си богатство?
а/с Божията воля
б/с това,че го дължите единствено на личните си качества- тоест, приемате всички други способности ,които не могат да се превръщат в приходи за малоценни?
в/с достойно държание
г/като си казвате,че само богатите могат да развиват икономиката за благополучие на всички-т.е.с предприемаческия си дух?
д/с благотворителност
е/ с високообразованост, която дължите на богатството си
ж/с аскетичен живот
з/с примерна добросъвестност и вглъбяване в духовните сфери
и/като плащате значителни данъци
к/с гостоприемство
л/не се нуждаете от оправдание тъй като според вашата философия винаги ще има
бедни и богати и това не зависи от вас

Не бих се оправдавала. Бих проявила чувство за отговорност.

24.Ако загубите богатството си, ще се отнасяте ли към богатите, след като вече сте запознат с техния начин на живот, със същия респект ?
А защо не? Аман от общи знаменатели...

25.Случвало ли ви се е да подпалите със запалката си банкнота и да се запитате при вида на пепелта къде сега остава гарантираната й стойност?
Не :-) Бих си купила самолетен билет...

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

4.По спокойното и пренебрежително отношение към това какви точно коктейли поръчва, каква е емблемката на гащетата му... Всъщност съм забелязала,че истински богатите хора се отнасят към парите си естествено. Робуват им само парвенютата.

6.И аз. Пуста гордост... Предпочитам да съм от даващите...

7.Една основна идея може да бъде интерпретирана с индивидуални нюанси.Да бъде разменяна. Но ми се случи на времето да ми бъде открадната една стихосбирка. И издадена под чуждо име. Години боледувах по въпроса.После се усмихнах и казах "Майната му, идеи у мен
бол.А горката крадла тепърва ще трябва да защитава и стила ми, и
таланта ми"...не чух да е издала втора

9. Никой не бяга от подарък от съдбата. Обаче заради наследство не бих угаждала на богат, но неприятен ми роднина. И не вярвам, че бих се хващала за гушата за имот или нещо такова с други роднини.

17.Много е съществено по какъв начин подпомагаш човека. Дали му подхвърляш милостиня, дали благодеянията ти са искрени и наистина БЛАГИ ДЕЯНИЯ или переш пари например. Аз съм попадала на меценати, които после изкарват през носа на протежето си вложената сума.Във всяко едно отношение.И ми е идвало в такъв случай ако бях на мястото на протежето да им върна сумата с лихвите и да изгубя всякакво уважение към тях.Защото това вече не е меценат, а търгаш.

19.Бих ги изпитала. Даже животът ги изпита вместо мен. Някога имах много пари и ги харчех с много широки пръсти.И обожавам да
черпя:-) И около мен имаше много народ. Сега съм си същата, ноооо...парите ги няма. Защо ли останаха толкова малко от въпросните
"приятели"?

21.Съвместно постигнатото винаги е по-сладко:)

25. Прагматик си:-) А пък аз съм го правила. Демонстративно. С
ясното съзнание, че след това оставам без пукната стотинка в
празния си джоб.




Генът на победител не е даден всекиму...

19. Не... не си изпитвам приятелите... Те са ми приятели, защото могат да разчитат на мен. Аз от тях нищо не очаквам. За мен е важна моята позиция относно някого... И понеже не очаквам, не ме и разочароват.

24. Прагматик - може би. Аз не бих се определила така. Но липсата е изключително силна...

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

МАТЕРИАЛНИТЕ отношения, приятелствата/връзките по сметка. Ти например не изпитваш приятелите си, но имаш наблюдения върху хора, чието общуване поднадлежи на такова изпитание. Говорили сме за ИЗПОЛЗВАНЕТО, ще го поставя пак на обсъждане. Доколко е верен изразът:
"Интересът клати феса"
Много малко са тези, които дават заради удоволствието от самото даване.
Повечето дават ,за да получат... Това разумно ли е или?

Генът на победител не е даден всекиму...

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че не се замислям. Нямам страх да бъда използвана. Никой не може да ми вземе повече, отколкото мога да дам. А след като мога да давам, загубата няма да ме заболи.
Да не говорим, че пак опряхме до бакалщина. Не смятам, че трябва да си говорим за даване и получаване. По-скоро за от-даване и приемане. Всичко тече, всичко се мени. Трябва да можем да не се вкопчваме в каквото и да е било, да бъдем не повече от проводник. Да бъдем отворени.
Когато отношенията ти с даден човек са чисти, ти не даваш и не получаваш... ти просто присъстваш. А нещата се случват. И всичко е ок.

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Зряло разсъждаваш. Бакалщината ни я налага светът около нас. Как оцеляваш всъщност като това, което си? На мен ми е ужасно трудно...
Налагат ми се ценности, които не споделям. Включително и за парите.
Не мога да издавам, защото не съм протежирана, а и нямам средства за
това. Непременно ли е нужно да се постеля ниско пред някого, който да ме благодетелства?
Та оттам и темата за компромиса...нужен или не и докъде. Аз съм много дебела глава в това отношение...ама много.
Това обрича ли ме непременно на неуспех?
Или ми остава едното утешение, че по-добре честна и неизвестна отколкото реализирана и подлога...

Генът на победител не е даден всекиму...

Въпрос на приоритети, това, последното... Мога да разбера като творец твоята необходимост да издаваш, но не бих казала, че това трябва да става на всяка цена. Не е непременно нужно да се постиламе. Можем просто да почакаме по-добри времена. Аз така правя. А междувременно оцелявам, защото съм твърдоглава.

Или иначе казано:
"воинът се стреми да бъде съвършен във всички свои действия и не се
интересува нито от мнението на хората, нито от това, какво му готви съдбата
приема я, без да се самосъжалява и оплаква - като предизвикателство..."

... в този ред на мисли, много ти тича новата титла.

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...