1.Знаете ли обикновено на какво се надявате?

2.Колко пъти е нужно да не се сбъдне някоя ваша надежда, за да се откажете от нея и удава ли ви се това,без да си създадете веднага друга надежда?

3.Завиждате ли понякога на животните, които сякаш живеят без надежда, например на рибите в аквариума?

4.Когато в личния ви живот най-после се сбъдне някоя надежда,колко време смятате,че това е била истинска надежда? Тоест,че нейното осъществяване действително означава за вас толкова много,колкото сте мислили години наред?

5.От коя надежда сте се отказали?

6.Колко часа на ден или колко дни в годината се задоволявате с по-скромни надежди: да дойде отново пролетта, да ви мине главоболието и т.н.?

7.Може ли омразата да породи някаква надежда?

8.На какво се надявате в международното положение:
а/на разума?
б/на някакво чудо?
в/че ще продължава както досега?

9.Можете ли да разсъждавате без надежди?

10.Можете ли да обичате един човек ,който рано или късно започва да възлага по-малко надежди на вас-смятайки,че ви познава?

11.Кое ви изпълва с надежда?
а/ природата
б/ изкуството
в/ науката
г/ историята на човечеството


12.Достатъчни ли са за вас личните надежди?

13.Да предположим ,че правите разлика между своите собствени надежди и надеждите,които възлагат на вас другите.Несбъдването на кои надежди е по-мъчително за вас?

14.Какво очаквате от пътуванията?

15.Ако знаете за някого, че е болен от неизлечима болест, давате ли му надежди, които вие схващате като измама?

16.Какво очаквате в обратния случай?

17.Кое укрепва личните ви надежди?
а/окуражаването от страна на другите
б/ прозрението за собствените ви грешки
в/алкохолът
г/nочестите
д/сполуката в играта
е/хороскопът
ж/това,че някой се влюбва във вас

18.Да предположим,че живеете с Голямата надежда/ например,че “човек за човека е брат”/ и имате приятели, които не се присъединяват към тази надежда-отслабва ли това вашето приятелство или вашата Голяма надежда?

19.Как се държите в обратния случай, т.е.когато вие не споделяте Голямата надежда на ваш приятел: чувствате ли се по-умен от него всеки път, когато той преживее разочарование?

20.За да мислите и действате съобразно с някоя надежда, нужно ли е да я преценявате като човешки осъществима?

21.Никоя революция не е осъществила напълно надеждите на тези, които са я извършили: вадите ли от този факт заключението,че Голямата надежда е нещо смешно,че революцията е излишна, че само който живее без надежди, си спестява разочарования и т.н.?И какво очаквате от такова спестяване?

22.Надявате ли се на задгробен живот?

23.С какво съобразявате всекидневните си планове, решения, разсъждения и т.н,ако не с някаква определена или смътна надежда?

24.Случвало ли ви се е в продължение на един ден или един час да останете действително без никаква надежда, дори и без надеждата, че някога всичко ще свърши поне за вас?

25.При смъртта на някой , кои от неговите надежди ви се струват маловажни-неосъществените или осъществените?

Макс Фриш, Дневници, Книга втора

Отговаряйте си както ви хареса и на който въпрос ви допадне, а може и на всички тях :-) С надеждата, че темата ще ви е приятна,
Alison

Генът на победител не е даден всекиму...

1. Знам, на себе си.

2. Не се отказвам от надеждите си колкото пъти и да се сбъдват, но постоянни си създавам и още, още други...

3. Не, не съм завиждал досега на някое животно.

4. Всяка моя сбъдната надежда е истинска и действително винаги е означавало много за мен сбъдването и.

5. Засега от никоя.

6. Е като не съм си засичал сега как да отговоря, ами примерно 3% от общото количество.

7. Би могло.

8. На разума, който очевидно няма скоро да надделее.

9. Трудно, но бих могъл.

10. Мога.

11. Природата.

12. Достатъчни за?

13. На моите собствени.

14. Разнообразие, нови запознанства...

15. Бих му дал, да.

16. Хм, аз лично бих предпочел истината.

17. Прозрението за собствените ми грешки.

18. Не, нито едно от двете не отслабва.

19. Не, не се чувствам по-умен и споделям с него това което чувства.

20. Не, защото аз съм и котенце

21. Няма хора, които да живеят без дори една едничка надежда, това са глупости. А какво ако не бяха се извършили всичките тези революции досега? Сигурно щяхме да сме по-добре ли?

22. Не, надявам се да съм безсмъртен(както нееднократно вече заявих).

23. Имам си надежди и се съобразявам с тях доколкото мога, да му мислят тези дето ужким нямали надежди.

24. Да.

25. Никои надежди на човек на са маловажни.

Cause the light I shine on you
Is what you gave to me...

1.Гордост ли долавям? Самоувереността препъва. Връзка с другата тема: ако си самокритичен-това не разклаща ли самоувереността
надеждата ти?

12.Аз му схванах въпроса като "достатъчни ли са ви за да се чувствате добре или предпочитате да споделяте и надеждите на другите". Неясна е формулировката, вярно.Аз ще дам едно /почти/офтопик разсъждение. Някои хора с неосъществени /или загубени за момента/ надежди предпочитат да се концентрират върху надеждите на някой друг човек ,да спомогнат за тяхното осъществяване. И се радват искрено.

13.Случвало ли ти се е да те подтиска прекомерната амбициозност и очаквания на близките ти? Правили ли са сравнения в твой ущърб с "другите, по-добрите деца"? В моя случай това все още се прави, но колкото повече се прави-толкова по-упорито и неотклонно си следвам собствения път.

15-16.Абе, много е деликатно, знаеш ли. Понякога една такава дипломатична лъжа може да даде на болния няколко мига радост в повече или дори хъс да се бори. В случая не се надяваме на чудо, защото знаем,че е невъзможно.Но примирението и чувството на обреченост е ужасяващо.

17.Мъдро. Грешките са праг към следващото ни ниво на развитие.

18.Не би и трябвало.Опитваш ли се да убедиш приятеля си в своята надежда или просто я затваряш като бисер в мида? Все пак, разбира се,
правим разлика между това някой да не споделя твоята надежда и това нкой да я подкопава...

19.Ако приятелството е искрено, меренето на ...хм. е ненужно.

20.Преиграваш.

21./Ре/волюция
/Ре/визия
Еволюция
Визия

22.На тоя темата за безсмъртието му е основна...във всеки втори въпросник я върти и суче под някаква форма.

25.Съгласна съм:-)

___________________________

Изнасям се в лек свински тръст щото дуплексът ще се събуди
и разбучи. Ще намина на визитация по някое време.
Весел ден


Генът на победител не е даден всекиму...

1.Знаете ли обикновено на какво се надявате?

- Аха...На чудо! На всеки му е нужно чудо!

2.Колко пъти е нужно да не се сбъдне някоя ваша надежда, за
да се откажете от нея и удава ли ви се това,без да си
създадете веднага друга надежда?

- Надеждата никога не умирала...прави са хората...

3.Завиждате ли понякога на животните, които сякаш живеят без
надежда, например на рибите в аквариума?

- Да им завиждам? Съжалявам ги. Макар, че и ние си плуваме в нашия аквариум наречен "Земя" и кой знае кой се грижи за нас някъде там. Тъжна история, казвам ти. Всъщност няма да се удивя, ако мишките наистина са платили за тази планета. Ух...пак превключих на галактическия стопаджия...няма вече, обещавам!

4.Когато в личния ви живот най-после се сбъдне някоя
надежда,колко време смятате,че това е била истинска
надежда? Тоест,че нейното осъществяване действително
означава за вас толкова много,колкото сте мислили години
наред?

- Абе вече много се заслушвам в мъдри съвето от рода на: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне". Незнам защо, но ми се струва, че осъществените ни мечти честичко започват да се превръщат в кошмари. По-хубаво е да търсиш. Поне на мен ми е по-добре.Когато стигнеш там пак си тръгваш за... някъде. Човекът е човек, когато е на път.

5.От коя надежда сте се отказали?

- Какво значение има? Надеждата никога няма да се откаже от нас. Дро и и да не я признаваме, тя си дреме някъде в нас и си чака подходящия момент, за да ни подскаже за съществуването си.

6.Колко часа на ден или колко дни в годината се задоволявате с
по-скромни надежди: да дойде отново пролетта, да ви мине
главоболието и т.н.?

- Не се замислям за тези си желанийца. ТЕ просто си идват в главичката ми и пак си отиват.

7.Може ли омразата да породи някаква надежда?

- Защо не? Например да ти мине омразата...незнам наистина, не си спомням някога да съм мразила.

8.На какво се надявате в международното положение:

б/на някакво чудо

9.Можете ли да разсъждавате без надежди?

- Трудното е да се разсъждава с Надеждата.

10.Можете ли да обичате един човек ,който рано или късно
започва да възлага по-малко надежди на вас-смятайки,че ви
познава?

- ХА ха ха...какво значение имат делата на човека. ИЛи го обичаш или не.
Лошото е, че при подобно положение ти се ще да не го обичаш, за да не страдаш.

11.Кое ви изпълва с надежда?

б/ изкуството

12.Достатъчни ли са за вас личните надежди?

- Нищо никога не е достатъчно...и едновременно с това си е точно толкова, колкото ни трябва. Медала си има две страни, нали?

13.Да предположим ,че правите разлика между своите
собствени надежди и надеждите,които възлагат на вас
другите.Несбъдването на кои надежди е по-мъчително за вас?

- На моите. Другите също си се грижат за своите си надежди, а аз съм такава каквато съм. Егоист човек, какво да се прави?

14.Какво очаквате от пътуванията?

- Да не свършват. ДА ме оставят без дъх. Да научавам, да гледам, да съм АЗ

15.Ако знаете за някого, че е болен от неизлечима болест,
давате ли му надежди, които вие схващате като измама?

- Че защо? Достатъчно грижи си има, че и аз да го лъжа. Каквото е - това е. Приемаш факта и даваш нататък. Ако не можеш - тогава е жалкото, защото и малкото време, което ти остава няма да успееш да изживееш като хората.

16.Какво очаквате в обратния случай?

- Абсолютно същото. Пълноценни минути, с хора които не се гаврят с истината

17.Кое укрепва личните ви надежди?

б/ прозрението за собствените ви грешки

д/сполуката в играта

ж/това,че някой се влюбва във вас

18.Да предположим,че живеете с Голямата надежда/
например,че “човек за човека е брат”/ и имате приятели, които
не се присъединяват към тази надежда-отслабва ли това
вашето приятелство или вашата Голяма надежда?

- Нито едното, нито другото. Това си е моята истина, те си имат друга истина. Всички сме част от паяжината. И това е чудесно, нали?

19.Как се държите в обратния случай, т.е.когато вие не
споделяте Голямата надежда на ваш приятел: чувствате ли се
по-умен от него всеки път, когато той преживее
разочарование?

- Че защо? Съчувствам му, защото аз ще се чувствам по същия начин, ако моята истина ме доведе до разочарование.

20.За да мислите и действате съобразно с някоя надежда,
нужно ли е да я преценявате като човешки осъществима?

- Абе все се чудя...надеждите осъществяват ли се всъщност? Защото ако се осъществят не вярвам да са все още надежди? Какво става с тях?

21.Никоя революция не е осъществила напълно надеждите на
тези, които са я извършили: вадите ли от този факт
заключението,че Голямата надежда е нещо смешно,че
революцията е излишна, че само който живее без надежди, си
спестява разочарования и т.н.?И какво очаквате от такова
спестяване?

-ДА спестяваш надежда? Звучи кошмарно. Спестяваш си разочарованията - вярно, но си спестяваш и хубавките неща, които са били едната вероятност. Няма само черно или само бяло...светът е светлосянка

22.Надявате ли се на задгробен живот?

- Вярвам в него

23.С какво съобразявате всекидневните си планове, решения,
разсъждения и т.н,ако не с някаква определена или смътна
надежда?

- Винаги с надеждата за нещо хубаво... И винаги с готовността за нещо лошо. Важен е мигът. А той зависи от нас. А аз искрено се надявам да съумея да го превърна във вълшебство. Що пък не, а?

24.Случвало ли ви се е в продължение на един ден или един
час да останете действително без никаква надежда, дори и без
надеждата, че някога всичко ще свърши поне за вас?

- Случвало се е да настъпя гадната надежда за врата и да я натикам в миша дупка...но рано или късно тя отново си подава гадната мутра на бял свят. Няма измъкване от нея бре!Няма!

25.При смъртта на някой , кои от неговите надежди ви се
струват маловажни-неосъществените или осъществените?

- Това за осъществяването още не ми е ясно. Но предполагам нито едните, нито другите. За неосъществените пак ще има време, а за осъществените - ами бравос!
Макс Фриш, Дневници, Книга втора

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

Аман от вопли на тема " човъркане в неприкосновената лична територия"

1.У всеки малко или много живее Алиса. То и моя ник оттам...почти. Надеждата е една вечна приказка с тази разлика, че е постижима. А понякога Страната на чудесата става страна на чудесиите...

2.Може би умира, но е като Феникс...веднага се възражда:)

3.Разкошна книга, вечен фен съм й

4.Някои надежди наистина ни идват нанагорно. Защото не всички са обмислени. Сега се замислям: надеждата импулс ли е, осъзната емоция ли или нещо повече?

5.Страхотно Това ме изкефи максимално.Представих си дремещата надежда, свита на кълбо като коте и чакаща да се махнат гадните песове, че да се покаже...

7.Ако приемем , че омразата е любов с обърнат знак-можем да се надяваме на повторно обръщане.

11.Занимаваш ли се с някакво изкуство?

13.Всеки е егоист. Дори и алтруистите са егоисти. Те се НАДЯВАТ да получат ако не благодарност, то поне другите да забележат алтруизма им.

15-16 Много мъдро схващане.

19 И на мен не ми пречи факта,че другият има надежди-несъвпадащи с моите.Задължително даже няма да съвпадат-може да са подобни, но надали напълно същите. Няма борба на надежди, вече може да има спор между каузи или конфликт на интереси.Но това е съвсем друго.
Разбира се, идеалният вариант е да споделяме близки надежди.

20.Е,де ,надеждите все пак не са мечти...има малка разлика. Сега се замислих за думата СБЪДВАНЕ... С БЪДЕЩЕТО. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ...превръщане в СЪЩЕСТВЕНОСТ.

21.Ужасно е ,разбира се. Но човек се подлъгва по тая вълна след всяко едно разочарование. Казва си "никога повече...за какво ми е...предварително си знам,че съм обречен". Няма нищо по-ужасяващо ме от едно такова примиренчество. Особено ако го наблюдавам в самата себе си.И тогава ако щеш си измислям надежда. Не само, че не спестявам, а даже си я викам за баланс.

23.Оптимизмът е чудесно нещо! Във връзка с горния въпрос веднъж Джейн беше дала една простичка стъпка за "предизвикване" на добрата надежда. Общуване със себе си по няколко минути на ден пред огледалото и автогенен тренинг: усмихваш се и си казваш " Добро утро, ти си чудесна, аз те обичам, днес ще бъде един прекрасен ден". Надежда, съчетана с позитивен тласък. Вечерта " Днес беше един прекрасен ден, утре ще бъде още по-прекрасен". Надежда с благодарност и обещание

24.Тук направо мога да заформя една тема доколко самоубийството, доколко физическият край наистина решава проблемите. Тая надежда е много измамна надежда Но съм забелязала , че в клуба не си падаме по подобни разговори, пък и не искам да звуча като searcher.

25.Eто ти пак тема: какво оставяме след себе си? Деца? Творения на изкуството? Дали самотният творец, завещал книги или ценни картини примерно в очите на поколенията ще получи повече уважение от този, който е продължил рода...
Все още живея с НАДЕЖДАТА околният ми свят да живее с повече от едно мнение и гледна точка по въпроса...
/Боуже, май споделих нещо лично.../
Айде, добро утро на ранобудниците

Генът на победител не е даден всекиму...

1. Ами тогаваааа...просто следвай "Белия заек"...или мечтата си...сърцето си...желанието си...просто го следвай. В мен си живее "малкия принц", но това си е друга темичка.. А и нали е казано: "Искай и ще ти се даде"...стига да се постараеш...и да следваш...въпросния заек

2. Точно! И като в приказките зад всяка надежда застават поне още три. Голяма напаст са!

3. "Пътеводител на галактическия стопаджия" - Една от моите библии! Какво да кажа...освен: "БЕЗ ПАНИКА" ...и ако не ме разбирате, моля просто си пъхнете тази рибка в ушенцето.

4. На мен пък ми се струва, че надеждите не бива дори да сес назовават. То си е нещо вътре в нас, нещо което ни кара да давае просто напред, към нещо хо-хубаво, светло и приказно. ИМпулс ли? Не...нещо, което знаем, но не ни достига все още смелостта да вярваме.

5. А може би трябва да я насъскаме тя да ги ухапе. То май това правят ония там...как им се викаше? Нещо са се позагубили в наши дни...а, да...ГЕРОИ им се викаше!

11. Абе в кръвта ми е явно. Обожавам да рисувам. Накъдето се обърна и виждам неща, откоито ме засърбяват пръстите. Но за съжаление отдавна не съм си драскала. А ти?

13. Напълно съм съгласна.

19. Не обичам хората да са еднакви. Вярно понякога много се радвам да срещна хора, които мислят и чувстват нещата като мен, но...абе повечето ми приятели са съвсем различни хора от моята светла личност и си ги обичам именно заради това...ОТ тях научавам много различни и интересни възгледи. Взела съм това, което ми харесва и съм си го гарнирала с моята истина. И ги уважавам искрено заради тяхната.

23. Много хубавко упражнение...Само дето мразя огледала. Но пък с радост бих се събуждала сутрин с мисълта: "Днес ще бъде един добър ден"...това е и надежда, нали? Първата ми за деня. Надеждата, че това ще е най-добрия ми ден в живота. Всяка сутрин се събуждам с тази мисъл. За съжаление вечер нямам силата да оправдая надеждата си. Но..и утре е ден.

24...Хайде...дай да заформим темата. На мен ми е интересно. На който не му е...както казваше Тодор Колев...има си дистанционно.

24. И това ми е интересно. Но тук пак препратка към Галактическия Стопаджия - Много ми харесваше отшелникът, който управляваше света. Та той казваше, че извън неговото съзнание няма нищо. Или поне той не може да е сигурен, че има нещо. Аз искам да оставя след себе си усмивка и малко повече красота и вяра във вълшебствата. Да раздавам надежда. Звучи ми добре...малко в стил "Спасителя в ръжта"

Алисон...за мен е щастие да си разговарям с теб. Държа да го знаеш и дано си се усмихнала!

"Аз почти никога не говоря сериозно. Много рядко си заслужава"

Totalno qko.Ako mojesh da mi kajesh ot kude moga da go namerq cena nqma da imash.Vuobshte prevejdano li e tui na BG.

Най-великото щастие-да знаеш,че не е задължително необходимо да си щастлив.

Ако си от София - в книжарницата в началото на "Веслец", като влезеш от "Дондуков". Купих си я миналата седмица, в превод на български. И оттогава се опитвам да забравя последния въпрос: "Защо умиращите никога не плачат?" Май... няма да го бъде.

Има превод на български, книгите са две и са стари. Издавана е през 1979г.от издателство "Георги Бакалов" -Варна.
Можеш да потърсиш в библиотеките, "Дневници"- Първа и Втора част.
Въпросниците са във втората, но и в първата има идеи.

Генът на победител не е даден всекиму...

Преиздавана ли е, бе?
Супер:)
Последният цикъл мислех да не го пускам тук, вече наистина ще
подейства мисловно в тежка посока...

Генът на победител не е даден всекиму...