Живея ограничено! / Контакти / Споделено

Как е при нас ли?
При нас... е весело :-)
Ако не е весело, правим си го весело.
Даже и тъгата заслужава усмивка.
Прекарвам в интернет много повече часове от теб (даже ме е срам да кажа колко). Сега обаче, няма да мога толкова занапред, за което съжалявам. Въпреки многото часове, прекарани в нета, нямам впечатлението (сама за себе си), че живея ограничено. Тоест, и в нета не се ограничавам ;-) Пълен е с интересна информация. Просто не се чувствам ограничена. В нищо. Нито в нета, нито извън нета.

Много от нещата, които ти не правиш, аз също не правя. И правя същите други рутинни неща, също като теб.
Но не ми харесва да е тихо.
Когато е тихо, обикновено е защото се концентрирам в нещо. Тогава дори не забелязвам, че е тихо, вниманието ми е погълнато от нещо друго.

Рутината наистина би могла да ми писне и затова гледам да си я разнообразявам сама. Всеки ден забелязвам по нещо ново - защото го търся, търся да го забележа. Всеки ден имам нови впечатления.
Например от хората. Хората са интересни, променящи се. Обичам да ги наблюдавам, тях и реакциите им. Особено към мен. Понякога се получават интересни ситуации. Например, някой ми казва нещо, на което в първия момент се изненадвам страшно, и изразявам изненада. Вероятно изглеждам глупаво. Обаче докато все още ме виждат с провиснало от изненада чене, вече бързо премислям какво следва, и задавам въпрос. Събеседникът ми се учудва на въпроса, смятайки, че все още в тези първи секунди преживявам изненада. Тоест, забелязах, че това, което изразявам, не винаги съответства с това, което мисля в същия момент, просто защото всичко минава през главата ми бързо, без да искам... затова става така понякога, разминаване. Нямам време да вися над първични чувства или усещания. Бързо ги сменям с поглед под друг ъгъл, и ми хрумва нещо друго. Реакциите на хората в такива моменти много ме забавляват.

Опитай да поднесеш нещо бързо и неочаквано на някой събеседник. И наблюдавай как ще реагира. Комуникирай с хора, а не с предмети. Хорските реакции към теб ще ти подскажат интересни за размисъл неща - дали за тях или за теб самата.

Обикновено нямам време за отегчение, и не отричам, че нетът има пръст в това. Ако го нямаше нета, сигурно нещо друго щеше да има. Все щях да измисля нещо. Щях да чета повече книги, а не постинги. Не ме е страх, че може да ми е скучно. Почти никога не ми се случва.

Не обичам есента когато е дъждовна и студена. Но ако трябваше да бъде изцяло топъл сезон, щеше да се нарича лято. Отегчението от обкръжението ни и от нас самите (да писнеш сам на себе си), е ... скучно и неполезно. Затова занимавай се с цветни неща извън сезона и извън рутината. Дори и извън себе си, ако трябва.

Какво от всичко изредено от теб нямаш властта да промениш??

Усмивка.

...contigo yo quisiera caminos infinitos recorrer...