Нали сте забелязали, че гледайки от далеч нещо, каквото и да е, то изглежда прекрасно, хубаво или дори поносимо. Но скъсявайки дистанцията наяве излизат подробностите. Някои от които не ни харесват. Други неща запазват свежестта си дори и от близък поглед. А от най близък винаги лъсват неравностите. Дали да ги изгладим?
Или да гледаме от далеч.

За да чуеш трябва да мълчиш!

нито едното, нито другото - така си е о.к.

ами давай си малко време да ги разгледаш и опознаеш нещата,да ги разузнаеш такива каквито СА и тогава няма да си ги представяш и доукрасяваш.

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

бе средното положние си е най-добре. и лупата, и телескопът деформират представите. но да не решиш, че нй-добро са цветните очила?

IMAGINE...

Остави това. Но какво се крие зад погледа ? Какви неща се виждат...

*

А не можеш ли просто да приемеш грапавините...
... да ги обикнеш, дори?

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Откровената ,понякога вулгарна детайлност и лъскането на "неравностите" са взаимнообусловени неща,поне за тези ,които не виждат по далеч от собствения си - - -

Как е това "така"?

За да чуеш трябва да мълчиш!

Опсс... Ама кой е казал, че си измислям разни детайли?
А нещата никога не са това, което се вижда на пръв поглед. Или на втори.
Проведи си един чисто зрителен експеримент. Най-добре с някоя картина.

За да чуеш трябва да мълчиш!

Очилата, така или иначе всеки си ги носи. Дали ще бъдат цветни или не... Няма значение.

За да чуеш трябва да мълчиш!