Добрината, направена с искрено съчуствие, може да обърне злобата на другия в добрина. Но понякога това не помага, а освен това е трудно да си добър, когато не ти се отвръща със същото, затова казах, че трябва или добрина, или тактика.
Не те разбирам, какво имаш предвид под "добро само по себе си" и "целенасочено добро"? По какво ги различаваш?

Доброто само по себе си е обич, добро отношение към всеки човек просто защото е човек като самия теб. Познавам безоблачни наивници, които можеш да ги удавиш в мръсотия и те ще си обърнат другата буза...
Ей така, защото такава им е природата.Разсъждавала съм доколко една такава доброта е на границата на глупостта, те винаги губят в практичен смисъл независимо че в собствените си очи са морален победител.Тоест топли ли ни моралната победа или е само една светулка, от която не става камина?
При осъзнатото добро се включва разбирането, волята. Приемаш лошия човек,знаеш,че е лош и се опитваш да неутрализираш агресията му чрез неотвръщане на удара /примерно/.Ето точно тук виждам и мястото на тактиката.
Или дилемата е: ако тръгнеш да вадиш един удавен в злобата си човек и усетиш,че той те повлича със себе си към дъното, ще го пуснеш ли ?

Генът на победител не е даден всекиму...

na men ne mi prechi nishto
ti nauchen trud li pishesh a?

Според мен не винаги са морални победители, тези, които са добри и към злите-имам предвид случаите, когато добротата граничи с малодушие.
Но наистина има случаи в които моралния победител е този, който външно губи, отстъпвайки пред другия.
топли ли ни моралната победа или е само една светулка, от която не става камина?

Май много не ни топли :-)
Но ни топли и то много, борбата да не станем такива каквито не искаме.
Съответно човек трябва да избере според ситуацията в коя борба да се включи-за морална победа, или за външна победа.
Тогава основният въпрос е
къде е границата между добрината и глупостта?
Освен това възниква въпросът: Ако заменим добрината с тактика, за да не изглеждаме като глупаци, какво да направим, за да не превърнем тактикта в естествено състояние, което да заглуши добрината?

Що се отнася до дилемата:

ако тръгнеш да вадиш един удавен в злобата си човек и усетиш,че той те повлича със себе си към дъното, ще го пуснеш ли ?


Според мен е от много голямо значение колко ти е близък човекът, и дали си готов заради него да стигнеш до дъното.

Ами това си е сериозна борба: да оцелеем като човеци във вълчи времена. Самите времена са агресия от вълчи тип. Законът на джунглата...
Не искам да ям другите, но пък не мога и да им позволя да бъда изядена?
А понякога не си агресивен не защото си вътрешно добър,а защото просто не намираш начина да бъдеш хищник.
Като в преса сме. Аз затова бях подала и една тема за андидота, кое ни спасява от прекомерното овълчване. На какво възлагаме надеждите си, в кое намираме баланса...

Генът на победител не е даден всекиму...

Наистина времената са вълчи. Но според мен човек виняги трябва да бъде оптимист, а и да се стреми да вижда оазисите в пустинята, и съответно , ако ги няма да ги създава.
Според мен човек винаги трябва да вярва, че от хищниците една голяма част са безобидни, и не са хищници.
Мога ли да намеря темата ти , която за която говориш, или тя е стара и вече не се вижда?

Режим - Стенд бай и после ми дреме

MaFiaBoYz.Inc.RulZz! ПодАри На КучКаТа сИ ПлЮШЕнА Гад

Безобиден хищник...а стига бе
Моля, вицовете в другата тема.
Виждал ли си една най-безобидна котка /пухкави мърчовци ,мац, мац / с отрязани нокти ? Умира, разбираш ли?
Може би агресията ни е дадена като неизменна даденост-нужна ни е за нещо.Само че не разбираме нито Причината, нито как да я управляваме.
Като с електричеството-докато го овладеем, сума народ е убило.
_____________________________
Темата не е стара, прерови по-задните страници, мисля че я пуснах миналия месец.АНДИДОТ е заглавието, най-много да съм го членувала.


Генът на победител не е даден всекиму...

А можем ли да го кажем така:
Ctrl-Alt-Shutdown
Иначе:
Del

Генът на победител не е даден всекиму...

Имам предвид, че когато хищниците са много, без да искаме може да помислим и тези, които не са хищници, за хищници. Примерно, има много вълци, а между тях има малки кученца, които приличат на вълци, но не са.