Re: Шубе, а? / Контакти / Споделено

Темата ще стане много разтеглива и малко досадна, но... кво да се прави. В началото казвам, че пренасям спор от друг клуб, където уважаемият модератор на "Споделено" ме заподозря в страхотно шубе. Тъй като имам достатъчно време сметнах, че мога да си позволя да приема думите й като провокация. И така, Джейн.
За онези, които не са чели онази тема, в другия клуб, накратко: Обясних, че смятам този клуб и неговите създатели за нещо като секта, обясних, за кой ли път, че намирам притежателните "наш" и "ваш", що се отнася до клуба, за простотия. Сигурно съм казала, че има и тъпички, ама това не е новина. Безкрайно много пъти съм казвала това за Уел и чувствата ни са взаимни. Знам, че е досадно да се чете, защото този ник, моят, е драскал тук на тази тема много пъти. Дори, за сведение на Джейн, съм казвала лично на маса и на Джей, и на Безсънна, каквото си мисля. Отделно, че съм се заяждала меко казано злобничко с Безсънна в първата й модераторска тема, където тя учтиво молеше пишещите тук за отношение към тогава все още евентуалните правила.
Естествено е тъпичко да пускам отделна тема за някакъв си нищожен спор, какъвто смятам, че Джейн иска да породи. Или просто се майтапи. И тъй като искам да избягам от "вечните" теми за или около модераторите, искам да кажа няколко думи за шубето.
Снощи се запознах с един интересен тип. Джон се казва. Джон е вдъхновил създаването на филма "Маквиган", а също е бил муза за написването на "Спасението Шоушенк" (не знам как се пише шоушенк), неговата история кара групата "Ху" да напише онова хубаво парче, с което е озвучен първият филм. Джон е банков обирджия. Имал е присъда от 23 г. Но успява да избяга. По-късно е заловен, но както и да е... Днес Маквиган Джон е бивш журналист, писател, съпруг на българка. Живее в Странджа. С приходите от продажбата на книгата си той ще помага на сираци от Ямбол, защото жена му е от този град. Има издателство в Лондон, където смята да пусне книга - пътеводител за Странджа. С други думи лошият Джон вече е добър. Стар и побелял. И изкарва пари. Една истинска история, която звучи манипулативно, но е факт. Може ли някой да стане добър от страх? Едни от най-хубавите неща, които съм чела за страха са на Селин. Там страхът е издигнат в култ. С него се обяснява всичко в поведението ни, мотиви, подбуди... всичко. Някои се прекършват от страх. Е ли патриотизмът всъщност страх? Примерно. Може ли героизмът да бъде обяснен с него? Страхливци ли се героите? Голямо бъзе ли е шубето или в тези чувства има такава градация - страх, бъзе, шубе.
Накрая правя едно кръгче и се връщам отново на "провокацията" на Джейн. Май ще се окажа права, Джейн, че когато идеята на един клуб не отговаря вече на съдържанието му, трябва да се спори или заяжда на тема модератори, хакери, хакване и други за мен лично несъществени неща. Или когато и за тях всичко вече е изтъркано и скучно, трябва да се закачаме на - знам те аз тебе, толкова добре те знам, че направо... и да спекулираме с това? Имам опасения, Джейн, че точно така седят нещата и в този смисъл, се надявам да си поговорим наистина за шубето. Но не моето такова, а за шубето, което прави лошият добър или обратното. Иначе рискувам тази тема да звучи толкова актуално колкото актуално е днес падането на Жан Виденов от власт, примерно. Което би било пълен, тотален резил. Или пък да се делим отново на капулети и монтеки, което може да е разбираемо само за нас си...
Това е.

Acropolis adieu