Темата ми е свързана с безизходицата на
самите нас.Изпадаме в дупка, губим опората под краката си и се затваряме в себе си-тоест ставаме врата за никъде.От една страна губим връзката с другите,а от друга-сами за себе си също се затваряме.И се въртим в един омагьосан кръг.Била съм много често в подобно състояние.Кое най-често ви кара
да затваряте вратата?Случвало ли ви се е
наистина да я затръшнете напълно или обикновено я оставяте леко открехната ?
Кой ключ отваря една врата за никъде според вас? И как реагирате на взлом?

Door to nowhere.Dont knock!

и в това има някаква далавера да знаеш
депресии а?
само антидепресанти но само като си наясно със себе си и знаеш кво искаш

ама зависи от ключалката, на не се влиза с взлом:)))

Темата няма нищо общо с дежурните " не пей ми се, не смей ми се,
тогава ще да блея"
И депресията е само една от периферните емоции. Повечко влагам. Ама ще поизчакам да видя народът накъде ще заоре...

Ади бе, давай тука далаверата, осветли заблудената ми душа

Door to nowhere.Dont knock!

Взломаджиите ги трепем на място! После ги черпя с кафенце. За съвземане.
А вратите са за това - да бъдат отваряни, нали? Къде с плахо почукване от непознати добро/зложелатели. Къде с шперц от приятели...

За да чуеш трябва да мълчиш!

Когато се крием зад общи фрази, също затваряме вратата.
Неусетно...

Door to nowhere.Dont knock!

Откритите поляни ги газят конете. И вятър няма къде да се закачи.
И съвсем усетно си изграждаме стени. С врати.За да се отварят. Евентуално. Някога.
Иначе конкретно - обидата от излъганите неочаквания. Тогава затварям вратите с трясък. До след малко. На тъмно погледът се избистря.

За да чуеш трябва да мълчиш!

А пък блиндираните врати си ги правим щото в днешно време много се краде и не знаеш кой гостенин за какво ти е влязъл в къщата. А на тебе малко ти е останало, но пък искаш да си остане твое си.
И се набутваш с последните си кинти,за да се бетонираш зад "моя дом-моята крепост". И си взимаш куче и пистолет.
Оставаш в тъмното, за да си избистриш погледа върху неприкосновената собственост. И откриваш, че си смятал за скъпоценно камъче някакво си
съвсем обикновено.С каквито на улицата е пълно.

Door to nowhere.Dont knock!

със сигурност съм тръшвала вратата пред носовете на двама. и хич няма да я отварям, колкото и да хлопат. а те си хлопат, мамка им!
обаче аз зазидах и ключалката!

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

Въпросът е да не ти залостят вратата с крак или /не дай си Боже/ да опънат
бивак на черджето- съседите има с месеци да приказват... Поставям тогава въпроса защо трябва вратата да се тръшка, когато е можело възпитано да я затвориш и гостенинът да се отбие друг път?
И трябва ли да напираш да влизаш с мръсни обувки , когато е редно да се
събуеш по чорапи? /не,че намеквам нещо за нечии чорапи, ама.../
Та и с душата ми така...изчакай да ти подам...мммм, чехлите имах предвид.



Door to nowhere.Dont knock!