Май е абсурдно да говоря за пазенето на тайни точно в Нета, където под път и над път се копипействат лични разговори, изнасят се лични подробности и т.н.Не съм оптимист, но ми стига поне малко и за една минута всеки да се позамисли.
И така: дискретни ли сме? Как се отнасяме с поверената ни от приятел или познат лична информация? А самите ние как реагираме, когато ни злепоставят? А у всички ни няма ли един обиден сеирджилък към теми, в
които има пикантерии от такъв характер-с изнасяне на тайни?
Някои са яли от кокошка крак...А народът има една приказка "Език мой, враг мой".
И за да не се изкуши мъжката половина от клуба отново да ни посочи с пръст, ще кажа в прав текст,че и вие не ни отстъпвате в това отношение. Клюкарството пол няма!

Разкажете ми приказка...

от женски род::)) клюка

В нета освен че е много лесно да се изпуснеш за себе си е е никакъв проблем да натопиш и другите ей така за кеф и сеир. Дискретноста се спазва май основно на принципа - интереса клати феса Сеирджийството и удоволствието с което посрещаме някоя клюка според мен ги има у всички и това не ми се струва чак толкова лошо. Е лошото е че по тоза начин даваме хлана на клюкарите и обикновенно се пищи когато се захванат персонално с нас. Тогава сеирджилъка изчезва и започваме да се жалваме ама късно
Клюкарството не само че няма пол и възраст ами е и неунищожимо и неизкоренимо. Близо 10 години бях в колектив основно от жени и ми беше дошло до гуша от клюки и сплетни. Като се преместих в мъжки видях че разликата е само в темата на клюката
Ако човек иска да бъде дискретен в нета - може. Има куп начини за това. Въпроса е дали го иска или отвътре го ръга в ребрата малкия бяс

Истината не е някъде там...

Каквото извън нета, такова и в нета...
Ако някой ми гласува доверие и сподели с мен нещо лично, го приемам присърце(освен, ако не е от онези плямпала дето разправят "пикантериите" и проблемите си на всеки срещнат). Може би защото аз самата много рядко споделям нещо за личния си живот и то с доста малко хора. Ще си призная под секрет, че това често изнервя женските компании(те някак си имат глад за такива неща), така че ми се е налага да замазвам положението понякога
Обикновено не се лъжа - чуя ли някой да пикантерства по адрес на свой познат, работата ми е ясна - рано или късно ще постъпи така и с мен. Но ми се е случвало и човек, когото смятам за много близък да го направи и беше наистина гадно. Първия път си затворих очите, но след още 2-3 трябваше да призная пред себе си, че човек, който уважава чувствата ми не би постъпил така. И колкото и да ми беше мъчно без много шум престана да ми е "близък"...
Това за тайните
п.п. има и мъже-клюкарки за чудо и приказ

в нета е същото като в риелити. колкото там сме дискретни, толкоз и тук. клюкърството си е едно и също, без значение дали е виртуално или реално. искам да кажа, че то си опира до човека.

даже сега се замислих и май че тук е по-малко. щото тук (в клубовете) си пред очите на всички - т.е., четат те всички. и знаеш, че трябва да се съобразяваш с някакви норми за неизнасяне на лично инфо. а в реалността клюкарстваш насаме, т.е. този, когото клюкарстваш, няма възможност да те чуе. абе нещо като кю - реалното клюкарство си е като клюкаренето на кю

IMAGINE...

Тайна я!
Кой к'вото ми каже - гроб съм! Освен ако изрично не ми е казано с кого мога да споделя. Така де, това все пак е не пряк начин за предаване на информация на трети лица не лично.

За да чуеш трябва да мълчиш!

всичко за което се говори, е за да продължи да се говори за това...

ако за нещо не трябва да се говори, не бива да му се дава етикет 'това е тайна'... по тайно е въобще да не бъде забелязвано/усетено...
когато има етикет, разчиташ на представата за дълг. тя обаче е нещо изкуствено, не е част от личността на този който пази тайна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да водим нормален, полово необременен разговор по същество?

Разкажете ми приказка...

Когато споделяш в Нета-се смяташ за защитен зад ника си, вярваш в илюзорната си анонимност. Вярно, измисляш си легенди, лъжеш като разпран, но и най-опашатата лъжа издава /и то голяма част/ от истинския ти характер, манталитет.
В другия случай си искрен, дори по-искрен отколкото с реалните си приятели.Казваш си "Никът от кюто/клуба/ не ме познава,следователно няма да ми навреди кой знае колко реално" Дивна глупост при положение,че в повечето случаи виртуалните контакти преминават в реални.
Глупаво е и да се самозалъгваш,че си неуязвим. Има си хакерство, проникване в кюто,в пощите,в ника ти...
Според мен изходът е да не навлизаш в прекалено лични подробности,да даваш възможно по-малко храна за потенциалния клюкар.Макар че отново не си сигурен дали довчерашният най-добър приятел не ти е утрешен най-голям враг.
Параноя ме гони май....



Разкажете ми приказка...

параноята, мило, не се лекува, да знаеш

а за прекалените лични подробности - то няма разлика между виртуала и реала. когато даваш такива, все съществува възможността този, с когото споделяш, утре да сподели с някого другиго. то целият живот си е едно "Споделено".

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 17.08.02 02:42.