Понеже чета в една друга тема размяната на реплики,
сетих се

За извиненията.

Ужасявам се когато чуя извинения.
Винаги са ми звучали някак си ненужно.
И само понякога, много, много рядко се случва да чуя извинение,
което просто да ме обезоръжи. На секундата. :)

След като някой ми каже "извинявай", аз се чувствам задължена да простя.
И се чувствам манипулирана тогава. Не че не прощавам лесно- дори напротив.
Просто предпочитам да не не чувам извинения.

Защо така?

просто предпочиташ да не чуваш извинения, затова =)))

предпочитам, не да се извинявам, а да не допускам въобще да ми се налага да се извинявам. извиненията са слабост, нали така. а ти си силна... вероятно това е причината... =)))

А, виж сега... скрупули нямам когато се наложи да се извиня. :))
Готова съм да кажа "извинявай" и не се чувствам по никакъв начин по-слаба
заради това, че съм се извинила. :))

Когато чуя "извинявай" от друг, тогава все едно ставам слаба.

ей това тук е много тънък момент, направо прийом
допускайки да сбъркаш, проявяваш слабост. това че няма безгрешни хора си е чисто оправдание... просто не сме достатъчно внимателни, не можем да обхванем и да преценим положението от всички възможни страни... а това е слабост. да разбереш грешката си и да намериш сили да я признаеш, независимо от причините и последствията. това е, което изисква сила.

Booooje, tolkova hora veche kazvat Izvinyavai" ei taka po inertsiya, pro forma. Bez da sa razbrali greshkata si i bez da smyatat, che sa proyavili slabost, ami... mir da ima!

То така, ако посъкратим малко от обясненията,
ще излезе, че не обичам другите да проявяват сила,
защото тогава започвам да се чувствам слаба! :)))))


P.S. Онова твое извинение в другата тема звучеше по втория начин,
нищо че не беше към мен отправено.

разбира се, че има манипулативни извинения. но има и много искрени. как другояче човек да покаже, че е сбъркал и че съжалява за това, което е направил? аз поне не се сещам за друг начин.

за мен не е без значение дали човек ме е обидил, наранил и прочие и не му пука от това, или го е направил, но съжалява. в този контекст ми е все едно дали ще чуя "извинявай", или "съжалявам". но предпочитам да чуя нещо. разбира се, да е искрено.

IMAGINE...

няма ли логика в това?
ние сме такива, че непрекъснато се сравняваме с околните. например, независимо дали греши или е прав, правейки откровено извинение, човек изведнъж за момент става малко по-голям (ако греши по-малко и повече, ако е прав), издига се в очите ни. изпитвайки това е нормално да се почувстваме леко подтиснати, което ни обезоръжава и кара да се усещаме слаби.

P.S. Благодаря! Разбрах, че имаш предвид моето извинение към Lucid и затова ти отговорих в темата =))

Явно е така, както казваш.
Може и да съм долавяла подсъзнателно т.н. манипулативни извинения
и затова да съм ставала всеки път като таралеж.

Ама в случая беше различно, както казах малко по-нагоре.
Прозвуча ми страшно искрено и обезоръжаващо.

Иначе, когато някой ме е обидил или наранил и не му пука,
тогава и не очаквам извинение.
И когато го чуя, това вече ми се струва върхът на нахалството.
Защото когато на мен не ми пука, не се и насилвам да се извинявам. :)

И аз благодаря, че писа по темата. :)

Хайде сега нова тема-
За благодарностите

:))))